Милка Славчева: С бездействието си МОН помага за появата на килийни форми на възпитание

"Абсурдно е държавата да се опитва да вкара частното училище в рамката на държавното по отношение на управление, представляване и правомощия на лицата в него. Затова държим това да бъде уредено законово.

Съпротивата на държавата обаче е много голяма, защото чиновническият апарат има удивителния стремеж да държи всичко под своята власт", казва Милка Славчева, председател на Българската асоциация на частните училища, в разговор с Мартин Христов за Експрес.бг.

- Г-жо Славчева, преди време Вашата асоциация настоя за цялостна промяна на нормативната уредба за частните училища. Какви са мотивите Ви?

- В базата на основния Закон за народната просвета са дадени само две разпоредби, а именно, че граждани и организации могат да създават частни училища и че Министерството на образованието и науката (МОН) ги легализира след подаването на съответните документи.

Частните училища функционират от 1992 г. и оттогава до сега се появиха доста допълнителни въпроси, които трябва да се регламентират. Според сега действащата наредба на МОН директорът трябва да представлява училището, това обаче не винаги може да важи при частните учебни заведения и се получава конфликт.

Абсурдно е държавата да се опитва да вкара частното училище в рамката на държавното по отношение на управление, представляване и правомощия на лицата в него. Затова държим това да бъде уредено законово.

Съпротивата на държавата обаче е много голяма, защото чиновническият апарат има удивителния стремеж да държи всичко под своята власт.

- Какви са взаимоотношенията между Министерството на образованието и частните училища?

- От МОН не получаваме никаква подкрепа под каквато и да е форма. Единственото им "благодеяние" е , че след една тежка и изморителна процедура издават разрешение за дейност.

По същество частните училища изпълняват определена държавна поръчка, това не е регламентирано с договор, но на практика така се получава. Затова МОН трябва да предвиди някакво финансиране и на тяхната дейност.

Не е тайна, че родителите на децата в частните училища са сред най?големите данъкоплатци и парите им отиват във фонда, финансиращ държавните училища.

Защо тези родители да не получат поне част от тези средства? Говорим за 10 000-12 000 ученици, на които би трябвало да се превежда издръжката, предвидена в единния стандарт.

Желанието ни е да получим едно частично финансиране, каквато е и европейската практика. Няма страна в Европа, в която частните училища да не получават помощ от държавата, било то директно, или индиректно, като процентът на тази финансова подкрепа варира от 50 до 80%.

- Има ли шанс МОН да се съгласи да отпуска средства за частните училища?

- По наше настояване в Националната програма е записано едно много кратко пасажче, за финансирането, според което чак през 2009 г. може да се въведе принципа парите, отпускани за всеки ученик, да го следват и да се вливат в учебното заведение, в което той учи.

- Това ще намали ли таксите за частните училища?

- Естествено, каквато и да била финансова помощ от страна на държавата, би намалила таксите.

- Как варират в момента въпросните такси и близки ли са те до европейските?

- В момента нашите такси са четири-пет пъти по-ниски от таксите в европейските страни. По принцип всяко училище само си определя тарифите, но общото е, че се плаща повече за детските градини и основните училища, в които се полагат повече грижи и има много допълнителни занимания.

Там годишните такси са между 2000 и 2900 евро. Ако искате да запишете детето си в частна гимназия, ще трябва да си отделите от 900 до 1400 евро.

- Имате ли данни колко са частните училища в България и колко от тях членуват във вашата асоциация?

- По документи те са 140, но реално съществуващи са около 90-95. При нас членуват 56 от тях. След Нова година ще приемем още четири.

- На какви критерии трябва да отговарят тези учебни заведения, за да ги приемете?

- Необходимо е да имат лиценз от МОН, поне две препоръки от наши членове и минимум три години да са работили в бранша. Много държим да са лоялни в конкуренцията с колегите си.

Например частното училище "Ровел" тръгна лошо, измъкна от други училища вече записани деца, за да могат да си запълнят бройката и ние отказахме да ги приемем.

- Срещата ли разбиране при работата си с районните общини?

- Според мен бъдещето, що се отнася до учебната база, е на публично-частното партньорство. Участвам в работна група, чиято цел е да оптимизира училищната мрежа в София и трябва да ви кажа, че съпротивата на местните власти, на районните администрации в столицата, е много голяма.

Явно българинът не иска да дели пространството, на което е стопанин, с друг. Имаме предложение част от наема, който се плаща от наши членове за свободната материална база на държавно училище, да се връща в самото училище, а не да отива в бюджета. Така директорите ще имат и стимул, и желание да си партнират с нас.

- Много хора мислят, че нивото на образование в частните училища не е високо, а се дават отлични дипломи, само защото родителите си плащат. Така ли е всъщност?

- Това е погрешен мит, който върви от самото създаване на частните училища, когато те се свързваха и с мутрите. Нееднократно съм заявявала, че в частните училища от нашата асоциация не учат деца на мутри. Това може да се провери.

Не мога да гарантирам за другите, но при нас е така. Със сигурност обаче твърдя, че дипломите ни зависят единствено от знанията на детето и когато някой ученик не се справя и демонстрира лошо поведение, той бива изключван без оглед на това колко плаща.

Показателно е че 94-96% от завършилите частни гимназии се реализират във ВУЗ-ове у нас и в чужбина. Например първите 15 места в американския колеж, известен с високата си степен на изисквания, се заемат от деца от частни училища.

- Напоследък широко се дискутира въпросът за детската агресия. Има ли такъв проблем в частните училища?

- Когато изтъкваме предимствата на частните училища, едно от нещата, на които наблягаме, е именно липсата на агресия в тях. Стремим се да създадем спокойна и етична атмосфера, в която и най-малките прояви на агресия да се решават още в зародиш.

Работим със самите деца, провеждаме дискусии със специалисти и гледаме да ангажираме пълноценно времето на учениците с извънкласна и извънучилищна дейност, наблягаме на спорт, изкуства.

Благодарение на строгата ни охрана пък дворовете на учебните заведения все още са зона, свободна от дрога.

- Преди няколко дни споменахте, че само в София има около 200 нерегламентирани детски градини и че възнамерявате да се обърнете към МОН за да бъдат наложени санкции.

Искате да помогнете на обществото, или да се отървете от нелоялна конкуренция?

- Това не са точно детски градини, а по-скоро занимални или алианси. Още преди две години сигнализирахме МОН, че те са в нарушение на закона за народната просвета, според който собствениците им трябва да се глобяват с 5000 лв., а при повторно нарушение - с 10 000 лв. Досега обаче не ми е известно някой да е глобен.

Разберете, че този феномен не е в интерес на никой, нито на държавата, нито на родителите, нито на законните детски учебни заведения.

Вратички в търговския закон позволяват такава дейност, но тя не е съобразена с изискванията на МОН и се явява един сив сектор в този вид услуги, от който в държавната хазна не влиза никакъв данък.

Нужно е тези детски градини да се регистрират, за да се знае кой провежда дейността, кой преподава там, да имат постоянно медицинско лице, което да се грижи за здравето на децата.

Досега МОН си затваря очите за това явление и на практика създава условия за появяването на някакви килийни форми на възпитание, и то в началото на ХХІ век. Е, как ще ни приемат в Европа с подобни форми на обучение?

Колкото до въпроса ви за нелоялната конкуренция наистина смятаме да подадем жалба до Комисията за защита на конкуренцията и да заведем дело, но не за да защитим нашите интереси, а тези на родителите, даващи децата си в подобни детски занимални.

- Какво мислите за предложението на председателя на Съюза на българските учители г-жа Янка Такева да се върнат униформите и вечерният час за учениците?

- Не мога да не призная, че това понамирисва на нещо старо. Точно в този момент обаче такива мерки са наложителни.

Днешните ученици смятат, че всичко им е разрешено и никак няма да е вредно да се въведат строги мерки в името на оздравяване на процеса.

Понякога е наложително и при демокрацията да се въвеждат някои ограничения, защото в стремежа си за свобода стигнахме до крайности.

Що се отнася до униформите, ние винаги сме подкрепяли това решение. Всяко уважавано учебно заведение в света има своя униформа, която е атрибут за принадлежност.

- Според Вас трябва ли да се върнат матурите, или тестовете са достатъчно надеждна проверка на знанията?

- Тестове може да има, но не по всички учебни предмети. При изпитите по точните науки няма да има проблем, но по български език и литература няма как с метода на теста да бъдат определени знанията на децата.

Имали сме спор по този въпрос с министъра на образованието, но той явно предпочете да послуша своите съветници.

Не съм против тестовете като цяло, напротив, те и сега са добра проверка на знанията, използвана в частните училища и се провеждат целогодишно или след всяко ниво на обучението.