Съветът за сигурност одобри преговорите за статута на Косово

С ъветът за сигурност на ООН даде зелена светлина на преговорите за бъдещия статут на сръбската автономна област Косово. В разговорите между Белград и Прищина ще участват и представители на международната общност.

Те ще заседават в засега непосочен официално град, макар да преобладава убеждението, че това ще бъде Виена.

С това започва вероятно най-важният етап след резолюция 1244, с която бе регулиран статутът на Косово през 1999 г. след военната интервенция на НАТО.

Одобрението за начало на преговорите се очакваше въпреки факта, че норвежкият дипломат Кай Ейде, специален пратеник на генералния секретар на ООН, неотдавна представи доклада си за обстановката в Косово.

Той посочваше, че не са изпълнени стандартите, поставени от международната общност като условие за начало на преговорите.

Този факт обаче остана в сянката на убеждението в международната общност, изразено тези дни от американския заместник държавен секретар Никълъс Бърнс, че е крайно време да се излезе от мъртвата точка, в която се намира решаването на статута.

Сегашното положение става непоносимо, защото е пречка към по-нататъшното развитие на областта, каза Бърнс миналата седмица в Париж. Той добави, че преговорите трябва да започнат през ноември.

Становището на Сърбия, което беше представено на заседанието на Съвета за сигурност от сръбския премиер Воислав Кощуница, е, че не може да става въпрос за пълна независимост на автономната провинция, защото това би означавало не само нарушаване на резолюция 1244 на Съвета за сигурност, но и нарушение на Хартата на ООН, в която изрично е забранена насилствената промяна на границите.

Ръководителят на мисията на ООН в Косово (UNMIK) Сьорен Йесен-Петерсен от своя страна заяви, че местните жители, сърби и албанци, не са готови за преговорите, информира Би Би Си.

Според него е безполезно да се очаква двете страни да стигнат до споразумение без външна намеса.

Очаква се в скоро време да бъде определен чуждестранен посредник в разговорите, който ще започне дипломатическа совалка между Прищина и Белград.

Според досегашните, макар и неофициални информации, това може да бъде финландският дипломат Марти Ахтисаари.

Ключовите условия са: провинцията да не бъде делена,

сърбите там да получат автономия и закрила, а мироопазващите войски на НАТО K-For да останат неопределено време.

Има съгласие и по ограничението Косово да не се обединява със съседни държави, както и да не се допуска повторение на ситуацията отпреди март 1999 г., предизвикала намесата на НАТО и 78-дневните бомбардировки срещу Сърбия в опит да се спре жестоката разправа на Белград с въоръжените албански сепаратисти, допълва Би Би Си.

След края на войната в Косово оспорваната между сърбите и мнозинството от етнически албанци територия е под управлението на ООН, но юридически все още е част от Сърбия.

Хората смятат, че Сърбия се е отказала от Косово, но това не е така, напротив, коментира съветник на президента Борис Тадич.

Косово ще приеме международно наблюдение или препоръка за съдбата си, когато приключи посредничеството на ООН, но Западът вече не може да поставя условия за независимостта му от Сърбия, каза междувременно косовският премиер Байрам Косуми в интервю за Ройтерс.

Определено вече не може да има никакви условия или нови временни фази, тъй като те възпрепятстват икономическия напредък, заяви той.

Косуми посочи, че Косово трябва да бъде "независима и суверенна държава" и подчерта, че "Белград никога няма да има право да решава неговото бъдеще". Ако питаха Белград, сега Косово дори нямаше да съществува, допълни той.

По думите на премиера провинцията ще предложи равни права и възможности на всички свои граждани, но териториалното разделение или автономията, базирана на етнически принцип, е погрешно и е ставало причина за война.