Формацията е получила 47% от гласовете, докато за основния й съперник - Демократическата партия на Косово с лидер Хашим Тачи, са подадени 27% от гласовете.
Прогнозният резултат е получен след преброяването на 17% от подадените бюлетини, като възможната грешка е 0,5%, уточнява РФИ-България (RFI.bg).
На трето място остава Алиансът за бъдещето на Косово на бившия партизански командир Рамуш Харадинай с 8% от гласовете, а 6% са подадени за партията Ора на медийния магнат Ветон Сурои.
За 120-те депутатски места се конкурираха 1300 кандидати от 22 партии, шест коалиции и пет граждански инициативи, информира Би Ти Ви (bTV.bg).
Сърбите като цяло бойкотираха гласуването, тъй като според тях то ще узакони политически развой в техен ущърб, макар 20 места в парламента да са запазени предварително за тях и другите малцинства в областта.
Понастоящем сърбите са едва 80 000 от населението в областта, което наброява общо 1,8 млн.
Шефът на администрацията на ООН в Косово (UNMIK) Сьорен Йесен-Петерсен изрази разочарование от бойкота и изрази мнение, че участието на сърбите е щяло да бъде по-високо, ако вотът им не е бил "похитен" от някои техни лидери, допълва Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg).
Бойкот се очакваше, но не в такава степен - бюлетини в Косово пуснаха по-малко от 1% от имащите право на глас сърби.
Още преди изборите сръбският премиер Воислав Кощуница и Сръбската православна църква (Kosovo.com) призоваха да не се гласува поради опасения, че с тези избори Косово се приближава към независимост.
Президентът на Сърбия Борис Тадич от своя страна апелира за участие във вота.
Общият брой гласували е 53%, което е с над 10% по-малко в сравнение с вота преди три години.
Наблюдателите отбелязват, че сред албанците има известна апатия и разочарование от политическите лидери.
Изборите се проведоха пет години, след като ООН пое административния контрол над южната сръбска провинция, и може да се окажат решаващи за статута на областта, припомня "Интернешънъл хералд трибюн", цитиран от RFI-България.
Това е второто подобно гласуване, откакто войските на НАТО принудиха сръбските сили за сигурност да се изтеглят от провинцията през юни 1999 г., с което Косово стана международен протекторат, допълва вестникът.
Близо пет години по-късно там все още има части на НАТО, но голяма част от косовските албанци, които са около 90% от населението на провинцията, са решени да се сложи край на контрола на международната общност.
Според тях изборите са решаващи за започване на преговори, които да определят окончателния статут на Косово.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!