Балканите са склонни да приемат съветите на МВФ

М оже да се окаже, че по-малките балкански държави ще успеят да устоят на въздействието на световната финансова криза само с помощта на съветите на Международния валутен фонд (МВФ).

Сърбия и Черна гора, които разчитат на външни заеми, вероятно ще имат сериозна нужда и от финансова подкрепа, пише Гордана Филипович от "Ройтерс".

Засега въздействието на кредитния срив в региона е ограничено. В средносрочен план обаче ръководните фигури се безпокоят, че световните инвеститори ще избягват пазарите, които стават по-рискови, а това може да подкопае растежа, да направи банките по-уязвими и да внесе напрежение във финансите.

Сърбия задълбочи връзките си с МВФ през 2006 г., защото дотогава честите избори подкопаваха усилията за изпълнение на исканията на фонда за реформи. Сега министър-председателят Мирко Цветкович иска Сърбия да заложи на сигурността и цели постигането на договореност.

"МВФ ще вземе участие в изработването на бюджета на Сърбия за 2009 г. и това е от значение не само за намаляване на публичните разходи, а и за да бъдат успокоени чуждестранните кредитори, които постоянно следят финансовата ни система и връзките ни с МВФ", каза той.

Според Владимир Глигоров от Виенския институт за международни икономически изследвания, един спешен заем би подкрепил Сърбия. Въпреки значителния резерв от твърда валута увеличаването на външния дефицит също може да предизвика промяна във валутния курс и във фискалната политика.

Сърбия има дефицит по текущата сметка от 18,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) и външен дълг, възлизащ на 60% от БВП. Външният дълг на Хърватия е 90% от БВП, а дефицитът по текущата сметка - 8%, което я прави следващия кандидат за помощ.

"Нямам впечатление Сърбия да е кой знае колко по-уязвима от Румъния или Турция", заяви Тим Аш от "Роял банк ъв Скотланд" РБС). "Но тя може би има нужда от известно уточнение на валутния курс, а определена подкрепа от МВФ относно платежния баланс или един спешен заем биха й свършили работа."

Хърватия

В Хърватия не се говори за МВФ, въпреки че министър-председателят Иво Санадер каза на своето правителство, че световната криза не е време за разточителство.

"През последните 7-8 години станахме свидетели на покачване на бюджетните разходи с всяка година, но този път правителството трябва да покаже, като даде своя пример, че подобен подход вече не е възможен", заяви той.

Според анализатори страната може да има нужда и от подкрепата на МВФ, макар този момент вероятно още да не е дошъл.

"Хърватия е изложена на риск, но валутната й политика и големият резерв от твърда валута създават силна предна отбранителна линия", казва Горан Сараваня, икономист на "Уникредит" за Югоизточна Европа.

Според Владимир Глигоров има признаци за проблеми в самата основа на хърватската икономика. "Способността за теглене на пари от МВФ ще бъде много полезна, тъй като те може да имат нужда от известна валутна поправка", смята Аш от РБС.

Тази седмица МВФ предложи помощ на Унгария и изпрати мисия в обхванатата от политическа криза Украйна, за да бъде обсъдена възможност за споразумение за спешен заем. Исландия, която бавно се приближава към икономически срив, също се обърна към кредитора за подкрепа.

"Кризата започна извън рамките на региона, но въздействието й върху страните е различно в зависимост от тяхната уязвимост още преди настъпването й", каза пред "Ройтерс" върховният представител на МВФ за Централна Европа и Балтийския регион Кристоф Розенберг.

"Мисля, че наистина можем да помогнем", заяви Розенберг, като добави, че подкрепата може да се простира от техническа до финансова помощ, за да се подпомогне подобряването на ликвидността на международния валутен пазар.

Албания, Македония, Босна и Херцеговина

По-малките балкански държави все още не са взели ясно решение за бъдещите си връзки с МВФ.

Правителството на Албания се колебае да възобнови отношенията си с фонда, който често изисква строг бюджетен контрол и мерки за контролиране на инфлацията, но централната банка на Албания разглежда фонда като закрила срещу затрудненията.

"МВФ е най-добрият контрольор на националния ни баланс и статистика и е гарант за макроикономическата ни политика", заяви управителят на албанската централна банка Ардиан Фулани.

Финансовият министър на Македония каза, че неговата страна няма да търси нова договореност с МВФ, но все пак е склонна да приеме съвет от него.

"Срокът на тригодишното ни предпазно споразумение изтече през август и макар че според някои би било добре да подновим програмата, считаме, че няма нужда веднага да го правим", каза Трайко Славевски.

"Македония обаче ще вземе участие в регионалната консултативна помощна програма на МВФ."

Босна и Херцеговина, която все още разчита на заеми и концесионно финансиране, няма нужда от програма на МВФ, каза Глигоров. Но подходът на фонда може да изиграе ролята на чадър срещу заформящата се финансова буря в по-развитите пазари.