Дискриминацията

По случай 50-годишнината от Римския договор, основал Европейската икономическа общност, "Европейски акценти" предлага тази седмица серия от репортажи за големите въпроси, с които се е заела обединена Европа.

Дискриминация и борбата с това явление е залегнала в текста на Римския договор, а по-късно е доразвита в две европейски директиви - за равенството между расите и равенството на трудовия пазар.

По принцип всички страни членки са

длъжни да създадат висши органи за борба с дискриминацията

Във Франция институцията, която се занимава с този въпрос се нарича HALDE и съвсем не може да се каже, че страда от липса на работа.

Карол е французойка и има петгодишен професионален опит и диплома BAC+5, което означава, че има пет години университетско образование по специалност "Транспорт и логистика".

Карол носи името на съпруга си, което е с френско звучене, но е чернокожа - детайл, който остава невидим в изпращаните от нея автобиографии до работодателите.

В повечето случай представителите на предприятията остават изненадани от произхода на Карол по време на интервюто за работа.

Последният й подобен случай е, когато тя се явила на интервю в консултантска фирма в областта на информатиката:

"Аз съм единствената жена, която се яви в 19 ч. на интервю за консултант по логистика, като имаше и няколко мъже.

Появи се човек от фирмата, погледна ни и се отправи към жената от приемната като я попита къде е г-жа Карол. Аз си казах, че явно не ме е забелязал.

Това е доста притеснително и се случва постоянно. Хората търсят Карол еди коя си, с френско име и не могат дори да помислят, че това съм аз, с черната кожа, която седя и се усмихвам", разказва Карол.

Това е само един от много случаи, когато се отказва работно място заради цвета на кожата. Още по-фрапиращото обаче е, че в много от случаите аргументът за произхода официално се изтъква и на кандидата за дадена позиция се отказва именно с този мотив.

Карол се сблъскала и с това. Тя посочва случай, когато след половин час разговор с директора по логистиката на една фирма, накрая той я попитал: "Не мислите ли, че цветът на кожата ви е спирачка при изпълнението на вашите задълженията?"

Унгария е една от малкото европейски страни, които могат да се

похвалят с две институции за борба с дискриминацията

Първата е омбудсманът, който следи за спазването правата на малцинствата в страната, а втората е Върховният орган за равенство на шансовете, който започна работа през януари 2005 г.

Средногодишно омбудсманът получава 500 жалби, като повечето идват от ромското малцинство. Ромите в Унгария са около 700 хил. души, или 7% от населението.

Ролята на омбудсмана обаче е само консултативна и много зависи от личността му. Титуляр на този пост от 1995 насам е юристът Йено Калтенбах, представител на германското малцинство в Унгария.

През 2005 г. например той получила сигнал, че унгарско училище се отнася дискриминационно към своите ученици. Ромските деца се хранели отделно и не били допуснати до годишния карнавал, което представлява нарушение на конституцията.

След намесата на омбудсмана директорът на училището променил някои правила, но дискриминацията продължила. Това показва границите във влиянието на обществения защитник, въпреки че действията му се отразяват широко в медиите.

Правомощията на Върховния орган за равенство на шансовете обаче се отнасят и до частния сектор. От 800-те жалби, получени през 2006 г. почти всички идват от представители на ромското малцинство.

За разлика от омбудсмана, Върховният орган има право да налага санкции, като например парични глоби.

Според нашето законодателството мъжете и жените са равни, но на практика не са равнопоставени. На първо място, това произтича от съществуващия в българското общество патриархален стереотип.

Жените имат повече трудности с намиране на работа, макар че България има повече жени завършили висше образование в последните години.

Една жена притеснява много работодатели с майчинството си, с отпуските за гледане на децата си. Много малко са мъжете у нас, които вземат отпуск по бащинство.

Все още се говори за разделение на някои професии на мъжки и женски, независимо от факта, че жени навлязоха в мъжки професии като шофьорската, а мъже - в набедени за феминистки професии като учителската.

В действителност когато се говори за неравнопоставеност става дума за

преки изяви на неосъзната дискриминация,

твърдят експертите по управление на човешките ресурси.

В доминирани от жени колективи често се фаворизират служители мъже. Среща се и противоположното поведение - на единствения служител мъж във фирмата се приписват всички негативи.

Мъжете началници смятат, че за подчинените им жени семейството е по-важно от работата и ги изключват от определени възможности за професионална реализация по презумпция, че жените няма да ги приемат, защото семейните им задължения не позволяват това.

Подобно на всички страни членки България има закон за защита от дискриминация, в който е залегнала европейската препоръка за равнопоставеност на половете.

Според нея

съотношението на жените спрямо мъжете

на различните управленски нива трябва да е 40:60. Неофициалната статистика показва, че жените на ръководни постове у нас са около 30%.

Законът дава право да се отправи жалба до Комисията по дискриминация. Най-често срещаното поведение на дискриминация е по отношение на заплащането, а също така и по отношение на достъпа до обучение и възможността за повишение.

Фирмите предпочитат да инвестират в обучение на мъжете от колектива. Техният брой е до 30% по-висок от обучаваните жени, сочат данните на Националната обсерватория по професионално образование.