АП: Засилва ли се влиянието на ЕС в световната политика?

27-те страни от ЕС не могат да постигнат напредък по въпроса за евроконституцията. Разширяването на Евросъюза премина на по-бавна скорост, а подкрепата за все по-обединена Европа спада, коментира АП.

И все пак в годината, в която ще чества своята 50-годишнина (50 години от подписването на Договора за Европейската икономическа общност - б.ред.), съюзът изглежда става все по-влиятелен на международната сцена, а гласът му се чува навсякъде - от Близкия изток до Африка и Югоизточна Азия.

Как става така? Анализаторите казват, че възходът на ЕС в дипломатическата област до голяма степен се дължи на намаляването на влиянието на САЩ, които преживяват сериозни трудности във военно отношение в Ирак и са накърнили реномето си с унилатералистката политика на администрацията на Буш.

ЕС се бори да използва политиката си на "мека сила", която цели внимателно и предпазливо, с убеждаване и привличане, да печели съюзници чрез помощи, търговия и дипломация.

"Наблюдаваме предефиниране на международната система. Вече има по-малко Америка в света. Значи има потребност от повече Европа", коментира Доминик Моаси от Френския институт за външни отношения.

"ЕС има предимството да го възприемат като пример за другите - континент, успял след Втората световна война да погребе миналото си, конфликтите и национализма си. Но макар светът да има нужда от нея, още не е ясно дали Европа е готова да отвърне, защото си имаме толкова много собствени проблеми", смята Моаси.

Някои експерти обаче се съмняват, че Европа ще може да запази придобитата вече инерция, особено имайки предвид нейните вътрешни разпри.

ЕС стана политическа сила на световната сцена и все повече се противопоставя на американската хегемония, но това не променя факта, че е дълбоко вътрешно разединена, обяснява Найл Гардинър, експерт по американско-европейските отношения във Фондация "Херитидж", консервативен мозъчен тръст, базиран във Вашингтон.

Америка ще си остане ненадмината политическа сила на световната сцена, но политическата й водеща роля ще бъде все по-оспорвана от ЕС, Китай, Индия и други, предрича Гардинър.

Европейското схващане за "меката сила" се роди, след като през това десетилетие стана ясно, че в световните дела ЕС има много по-малко влияние, отколкото предполага неговата икономическа, политическа и военна мощ.

Най-зле се представи съюзът при катастрофалния си опит да предотврати избухването на гражданска война на прага си - в Югославия.

Балканските войни от 90-те години завършиха чак след масираната американска дипломатическа и военна намеса и показаха колко е сбъркал Жак Поос, бившият люксембургски министър на външните работи, когато заяви: "Това е часът на Европа, не на Америка". Каза го, отивайки в Белград на неуспешна мирна мисия от името на ЕС.

Новата политика, чието начало бе поставено при Хавиер Солана, шефът на европейската външна политика, използва целият политически арсенал на ЕС - икономическа помощ, дипломация, търговия, техническо сътрудничество, военни и политически средства като лост за озаптяване на своенравни режими.

След като 11 септември превърна войната срещу тероризма в главен приоритет на вашингтонската външна политика, ЕС без много шум направи няколко видими усилия да реши регионални конфликти по света - с различен успех.

През есента след израелското нападение срещу Южен Ливан европейските страни поеха водеща роля за укрепване на силите на ООН там и ги увеличиха от 2000 на около 12 000 миротворци. Вашингтон не прати свои войски.

През декември 200 ръководени от ЕС наблюдатели на мирния процес приключиха едногодишната си мисия в индонезийската провинция Ачех, в северната част на Суматра.

Те наблюдаваха как се спазва споразумение, сложило край на 30-годишен въоръжен конфликт между правителството и сепаратистите.

Успехът на мирния процес в регион, където ЕС традиционно е имал малко влияние, засили авторитета на блока, превърна го в алтернатива на САЩ, които исторически бяха господстващата сила в Югоизточна Азия.

Тази мисия показва, че ЕС има несравними предимства пред другите, каза пратеникът на ЕС Питър Фейт при завръщането си в Брюксел.

Миналия месец ЕС започна да изтегля от Конго мироопазващите си сили, наброяващи 2400 души. Това стана, след като Конго проведе първите си демократични избори за почти четири десетилетия.

Контингентът на ЕС действаше като подкрепление за мироопазващите сили на ООН с численост 17 000 души, които прекратиха поредицата от войни, отнели живота на над 3 млн. конгоанци. Приносът на САЩ бе ограничен до сравнително малка логистична подкрепа.

"Меката сила" не изключва силовите методи, но не те излизат на преден план, обяснява Паоло Рафоне, генерален секретар на Италианския център за международни перспективи, базиран в Брюксел анализаторски център.

"Има много други начини за действие. Силата може да се използва като последно средство, а не като подход за решаване на международните проблеми", смята той.

Говорителката на Солана Кристина Галах каза, че през 2007 г. приоритетите на ЕС за решаване на кризи включват уреждане на статута на Косово, ангажиране с палестинско-израелския проблем, Ливан и Афганистан, както и стабилизиране на зараждащата се демокрация в Конго и подпомагане на Африканския съюз за уреждане на кризите в Дарфур и Сомалия.

Днес е трудно да посочиш дипломатически проблем или криза в света, в която ЕС да не участва активно като ключов играч, подчерта тя.

Имаше обаче и няколко явни провала на подхода на "меката сила".

Миналата година опитите да бъде ограничена иранската ядрена програма стигнаха до задънена улица, след като Техеран предизвикателно отказа да спре обогатяването на уран.

Въпросът бе прехвърлен на Съвета за сигурност на ООН, който през декември наложи ограничени санкции на Иран.

Смесени резултати имаше и стратегията на ЕС да използва примамката с членство в съюза, за да укрепи демокрацията и ускори реформите в Турция.

Макар Анкара да положи сериозни усилия да постигне европейските норми, тя все още има проблеми със свободата на словото, използването на мъчения и по други въпроси.