Печатът в събота: Съдебната власт доуби доверието в себе си

"Велчев подкрепи закона "Петканов", съобщава "Труд". Ден след встъпването си в длъжност главният прокурор Борис Велчев застана на противоположна позиция от тази на предшественика си по Закона за отнемане на имущество от престъпна дейност, известен като закона "Петканов". Основният му аргумент е, че предвидената конституционна защита на частната собственост се отнася само до законната. Велчев смята, че е време законът да се прилага на практика.

"Без кураж няма правосъдие", заявява в интервю за "Труд" председателят на Съюза на съдиите Нели Куцкова. "Куражът е от качествата, задължителни за човека, който прилага закона. Другите са почтеност и компетентност. Липсата им прави правосъдието уязвимо." Тя се надява такова нещо като скандала "Григоров - Филчев" никога вече да не се повтаря.

"Съдебната власт пак доуби доверието в себе си", е коментарът в "Труд". Седмицата на резила в съдебната власт завърши, но срамът остана, е лаконичният извод. След скандала доверието в съдебната васт бе убито от самата власт в системата. Обикновените българи са наясно - членовете на ВСС безпрецедентно потъпкаха духа на закона и идеята за безукорен
морал на магистратите, допълва авторът.

"Респект и за магистратите", е озаглавен коментарът в "Сега". "Дълбоко
погрешно е да се смята, че със заравянето на скандала нещата в съдебната система ще потръгнат. Напротив - съмненията няма да се разсеят, а ще се разпростират върху всички работещи в тази система.

Компроматната война няма да спре, а ще става все по-грозна и ще се развихря във все по-неподходящ момент. Докато порочните практики не бъдат наказани, а позитивните - поощрени, всички съдии, следователи и прокурори, независимо дали са честни или корумпирани, ще бъдат под един знаменател", посочва авторът.

"МВР да забрави статистиката", пише "24 часа". Посочва се, че от 1998 г. МВР започна да прави сметките си по нов начин и престъпността политна по скалата надолу. Всяка година намалява, а разкриваемостта се увеличава. Така е вече осма година и ако някой сумира с колко процента падат на всеки 12
месеца кражбите, грабежите, изнасилванията, убийствата, и с колко повече са заловените престъпници, ще се окаже, че престъпността е вече около нулата. В действителност МВР няма никаква агентура и съответно никакви данни данни какво става в престъпните групировки.

"Скандални случки се трупат в държавата", е заглавието на коментар в
"Стандарт". "Проблемът обаче е, че народ, който мисли така (Всички са маскари) няма как да осъществи сериозни промени в живота си. За какви реформи в образованието например може да се говори, ако учители и родители споделят подобно схващане за тези, които определят правилата и програмата за обучение на децата им.

Или как ще стане преструктурирането на здравеопазването, ако пациентът и лекарят му са убедени, че и двамата са безпомощни жертви на властови интереси." Според автора големият въпрос днес е какво всъщност искат тези, от чиито гласове на практика зависи всичко в държавата.

"ДПС бламира МОН за слетите паралелки", съобщава "Сега" и обяснява, че ДПС е категолично против механично закриване на всички слети паралелки от новата учебна 2006-2007 г. Заместник-председателят на движението Лютви Местан обвини министерството, че по този начин ще лиши от конституционно право на образование стотици деца и покани министър и депутати да му гостуват в Родопите, за да се запознаят с реалността.

"Кой превърна Доган в мишена", е въпрос в заглавието на анализ в "Монитор". Припомня се , че лидерът на ДПС, един от тримата големи в
коалиционното управление на страната, е охраняван след получени заплахи за живота му. Припомня се също, че списъкът с финансови интереси на Ахмед Доган е доста дълъг, а опасностите прекалено много. Те не идват от политически противници, а от конкурентите в бизнеса.

На практика всички структури, под шапката на земеделското министерство, не могат да работят без личното му одобрение. Чрез ековедомството водният сектор може също да обслужва прилежащите към партията обръчи от приятелски фирми, разкрива авторът.

"Задава се нова дясна коалиция", обявява "Труд". "Гергьовден", "Новото време" и ВМРО обмисляли създаване на коалиция за нов десноцентристки проект. За това се договорили Любен Дилов-син и Емил Кошлуков. Щели да се борят за предсрочни избори за последно Велико народно събрание през 2007
г., за мажоритарен пряк вот за евродепутати и за етичен кодекс на депутатите под формата на закон.

"Ще направим нова партия", заявява в интервю за "Стандарт" Йордан Лечков, кмет на Сливен. "Тук става въпрос за една нова идея, продиктувана от чисто прагматични съображения. Когато човек е средно интелигентен, българин и родолюбец, без притеснение и страх трябва да си казва мнението", е неговата позиция.

Лечков смята, че щом 16 години нещата не вървят добре, трябва да има по-сериозни промени.

"Магистралите "Тракия" и "Марица" са първи в списъка за изграждане", отбелязва в интервю за "Капитал" Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството. На въпрос кои са най-подходящите пътища за концесиониране, той отговаря: "Ако разсъждаваме от гледна точка на инвеститора, най-добри са тези участъци, които имат достатъчен пътникопоток, така че да покриват вложените инвестиции. Това са магистралите "Струма" и "Марица" и в значителна степен "Тракия". От гледна точка на ангажиментите, които имаме за изграждане на трансевропейските
коридори, трябва да осигурим това финансиране било със средствата от фондовете, било с допълнения от националното финансиране или в комбинация от двете", пояснява министърът.

"Тракия" не е любимата ми сделка, но законът трябва да се спазва", признава Гагаузов в дрго интервю за "24 часа". "Договорът за магистрала "Тракия" не е готвен и подписан от мен. Нещо повече - това не е любимата ми сделка и ако зависеше от мен, също не бих я сключил. Но сме се клели в конституцията и сме натоварени с обществената отговорност да спазваме законите на Република България. Има договор, има съд. Съдът ще се произнесе. Нямам право да развалям сделки и да прекратявам сключени договори. Каквото и да е решението на съда, съм длъжен да го приложа", пояснява той.

"Задлъжняхме към света с още 1.8 млрд. евро", пише "Труд". За една година България е натрупала още 1.8 млрд. евро външен дълг. Това сочи статистиката на БНБ за външните борчове към края на 2005 г. Общият дълг на страната ни към външни кредитори е 14.3 млрд. евро. Година преди това той е бил 12.5 млрд. евро. Най-големите дългове трупа частният сектор.