С ъздателят на интердисциплинната наука тракология, големият български учен Александър Фол почина на 1 март 2006 г. на 72-годишна възраст.
Александър Фол е роден през 1933 г. в семейството на интелектуалци. Баща му Николай Фол е уважавана колоритнафигура в българския театър. След като завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1957 г., е преподавал там История на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, Индоевропеистика и тракология, История на старогръцката и на тракийската култура. През последните години преподаваше в Нов български университет.
В периода 1980 - 1986 година е бил министър на просветата.
Той е професор, доктор на историческите науки от 1985. Специализирал е в Колеж дьо Франс в Париж и в Германския археологически институт в Рим.
През 1971 г. формулира изследователското поле на съвременната тракология и фактически създава тази наука, на която предвижда блестящо бъдеще. През 1972 г. основава Института по тракология (чийто директор беше до 1992) и организира Първия международен конгрес по тази интердисциплинна проблематика. Далновидността му е очевидна - през есента на 2005 г. в Гърция се състоя вече 10-ият международен конгрес по тракология.
"Сега очаквам друг учен да напише своята история на траките, но да обхване, както сторих, всички сфери на техния живот. Такава история обаче трябва да бъде обвързана в система от една доминираща идея. Всъщност едни от най-важните части на "моята" тракийска история обикновено се обсъждат на международните конгреси по тракология", казваше Александър Фол.
Привлечен от Людмила Живкова в нейния най-близък кръг висококвалифицирани специалисти, през 70-те и 80-те години на миналия век, професорът изиграва важна роля в тогавашните опити за отваряне на българската култура към света, както и в опитите за опростяване на управленската структура в държавата към края на 80-те години.
"Да се мисли за съкращаване на чиновническия апарат е било винаги актуално - още повече, че няма кой да спре действието на законите на Паркинсон. При нас лесно се става държавен служител, знаем го от Иван Вазов... Моето мнение е, че обединяването на Министерството на културата с Министерството на науката и образованието може да се извърши, стига обединителите да схващат функцията им другояче.
Самото понятие култура обхваща и науката, и образованието, тъй като то означава поведение на духа, т. е. активно, творческо поведение. Експертните екипи на министерствата не бива да организират концерти, изложби, фестивали и борси на учебни помагала. Те следва да подкрепят и подтикват духовни процеси с извънредна дискретност и премерена финансова помощ...", казваше Александър Фол.
"Бях 14 години държавен чиновник: от 1972 г. до 1986 г., от които последните почти седем - министър на просветата. Това не е шега работа. Линейно време загубих, но от 1980 г., откогато започнах да се занимавам с орфизма, печеля агонално," казваше Фол за този период от живота си.
Една от книгите му носи заглавие "Човекът във видове пространства". Преди две години Фол каза: "Отпечатана е в 300 номерирани екземпляра, раздавам я на онези, на които искам. Тя не се продава на пл. "Славейков". В книгата има едно пространство, "пространство на самотността", което е пространство на онзи, който не живее в линейно време, а в агонално, т.е. в състезателно време.
За разлика от мнозина други, той не искаше да говори за Людмила Живкова и да разказва спомени, "понеже това може да подведе читатели и евентуални почитатели или хора, желаещи да разберат истината".
"За живота и дейността на Живкова като ръководител на българската култура са натрупани маса архивни материали - те са в Главно управление на архивите. Всичко е свободно, достъпно... Друг е въпросът за моите отношения с нея. Людмила е човек, който надхвърли и среда, и образование, и равнища - на Софийския университет, Оксфорд и Санкт Петербург - и сама стигна до прозрения, нейно собствено постижение. Тя наистина ще остане мит в историята на българската култура. Да не говорим за мита.."
В неотдавнашно интервю, той каза: "Още през 70-те години, когато екипът на Людмила Живкова направляваше процесите в българската култура, изглеждаше перспективно да се планира и организира културно-исторически туризъм. Тази дейност тогава бе спряна с прочутия теоретичнообоснован израз "не ни трябва на гол тумбак чифте пищови", ще рече - най-напред икономиката, пък после екскурзиите. Сега топлата вода е наново открита..."
Александър Фол е член-кореспондент на Германския археологически институт, Сръбската академия на науката и изкуствата, Академия "Медичи", Флоренция, Европейското общество за култура, Венеция, Американския биографичен институт, почетен член на Румънския институт по тракология, кавалер на френския орден за изкуства и науки. През 2003 г. беше удостоен с най-високия български орден "Стара планина".
Владееше френски, немски, английски, руски и италиански език.
Автор е на монографии на български, немски, английски и италиански, на студии и статии - общо над 250 заглавия. Сред основните му публикации са: "Демографска и социална структура на Древна Тракия" (1970), "Политическа история на траките" (1972), "Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха" (1974), "Тракийският орфизъм" (1986), "Политика и култура в Древна Тракия" (1990), "Тракийският Дионис" (1991, 1993), "Химните на Орфей" (1995), "Древната култура на Югоизточна Европа" (1998), "Тракийската култура: казано и премълчано" (1998)...
Напоследък зсе занимаваше с orphica magica: "Пиша за магическото орфическо умение, което включва заклинанията, призоваването на космическите сили, намерението за тяхното управляване и обредни свещенодействия, които трябва да задвижат механизма на съотношението човек-божество. Този механизъм е обикновено задвижван с молитви. Човекът умолява бога да изпълни негово Желание, за да му се случи добро. Магическите действия принуждават, те заставят бога, божествената сила, божествената енергия или космическата енергия да действа в полза на онзи, който го или я заклева..."
И още: "Аз наистина се стремя да бъда в агонално време, защото нямам много линейно на разположение. На 70 години станах, зная, че линейното ми време свършва и не се страхувам от това. Като свърши, започва митологическото време, което за мен е една много добра перспектива..."
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
