Струните на сърцето - цигуларят Светлин Русев

"Светлин Русев пее на струните на сърцето си: с имитацията на народен инструмент или с чувството за затрогваща носталгия той кара да говори душата на родината си с такова инструментално майсторство и емоционална общителност, които му предвещават великолепна солистична кариера." - Piano Magazine, октомври 2004.

Светлин Русев (р. 1976) вече осъществява тази кариера. Но с едно особено спокойствие и вътрешна уравновесеност, мъдро и с безболезнена амбициозност, пише Юлиана АЛЕКСИЕВА, която се срещна с цигуларя за сп. ЛИК.

- Да започнем от времето, когато не само в родния град Русе, но и в цяла България бяхте известен като "вундеркинд".

- Няма такова нещо! Дете чудо е бил, да речем, Менухин, който се прочул на 8-годишна възраст, а на 10 вече бил свирил с всички известни оркестри. Аз започнах да свиря по 15 минути на ден, с истинско детство и без никакви лишения до доста по-напреднала възраст. Бях 10-годишен, когато в Русе дойде Вадим Репин заедно с учителя си Захар Брон - помня как Репин гледаше с отворена уста децата в двора на училището. Защото той, за разлика от мен, никога не беше играл и ритал топка и единственото му удоволствие беше да си позволи да поспи до 10 сутринта в неделя.

- Но все пак бяхте малък, когато започнахте да излизате на сцена.

- За пръв път свирих с оркестър на 7-годишна възраст в Русенската опера. Не помня нищо, защото прожекторите много ми блестяха.

-А след това тръгнахте по конкурси.

- На десетина се явих, с десетина награди. Това е неизбежно зло. Защото е единственият начин да те чуят. Преди години положението е било по-различно, конкурсите са били по-малко, по-престижни. А сега лауреати на различни международни конкурси има десетки, всяка година. Нещата се обезсмислят.

- Въпреки това вие се явявахте и получихте награди на много различни състезания - от Мелбърн до Илинойс, на "Жак Тибо" в Париж, който конкурс и досега си тежи?

- Последният, който спечелих и с който приключих, беше по-особен - в Япония, провеждаше се за пръв път и беше с много интересна програма: 2 каприза от Паганини и 4 концерта. На първия тур се свиреха капризите и концерт от Бах, не с оркестър, а със струнен квартет. След това полуфиналът и финалът си бяха с оркестър. Питате ме защо се явих на толкова много конкурси - налага се въпреки всичко. Ами аз и досега не съм в тефтерите на нито един импресарио. Работя само поръчково и нямам свободата да свиря където си искам, с когото и когато си искам. Затова напоследък често се връщам в България - защото лансирам идеи, които се приемат.

- Защо се получава така?

- Една от главните причини да нямам импресарио е, че свиря в оркестър - нищо, че е престижен и че съм концертмайстор. Но много музиканти минават през такъв период, занимават се и с преподавателска дейност. Далеч по-малко са тези, които могат да изнесат, да речем, 120 концерта годишно. А и това е живот, който не е за завиждане, защото е изключително тежко и трудно.

- Но мястото на концертмайстор в оркестъра на Френското радио (от 2005 г.) ви дава и доста предимства и широки хоризонти.

- На мен ми е интересно, а и обичам да свиря в оркестър. Не го смятам за компромис. Това е всекидневно обогатяване - с различни солисти, диригенти, репертоар, и това ми харесва. Дава ми и известна свобода. Точно преди да дойда сега в България, имах три много тежки седмици, работих непрекъснато - записи съвременна музика, концерт с Вагнерова програма. Но след това имам свободни 5 седмици. И това за мен е много добре.

- Трудно ли се стига до концертмайсторското място в такъв първокласен оркестър?

- Пак с конкурс, в три тура, със сериозна програма. Явяват се много хора - с претенции, с опит, не "туристи".

- А защо животът ви се свърза с Франция - завършихте Парижката консерватория, при прекрасни педагози. Сега работите там?

- От съвсем малък имах много контакти с прочутия английски цигулар и педагог Ифра Нийман. Той дори ми се разсърди накрая, защото ми беше издействал стипендия от Британския съвет, за да отида да уча при него в Лондон. Но стана така, че семейство Атанасови (Койчо Атанасов е известен кларнетист, женен за французойка, бил е колега на родителите ми) - ми предложиха ненадейно един концерт в Югозападна Франция. Беше рецитал, през 1991 г., мина много хубаво. И изведнъж дойдоха с идеята, много щедра, да ме приютят, да стана част от тяхното семейство, за да имам възможност да се явя като кандидат-студент в парижката Консерватория. Така и стана. Завърших там, имах и двегодишна специализация. След което един от професорите ми, Жан-Жак Канторов, ми подсказа, че ще има конкурс за концертмайстор в оркестъра на Оверн, Клермон Феран. Много мъдър съвет! Работих там 5 години и това беше чудесен опит (като изключим стотиците километри, които трябваше непрекъснато да изминавам дотам и обратно, обикновено нощем). Но имах възможност за много солистични изяви, имало е и доста случаи, в който работех с оркестъра без диригент. Незаменим опит! Там обаче си е провинция, нямаше интересни големи турнета. А и работното ми време беше по-тежко, отколкото е в момента. Затова и се явих на конкурса за Националния радиооркестър.

- Имате ли сега възможности за солистични изяви?

- Да. Свирих наскоро при откриването на обновената прочута зала "Плейел" в Париж. Участвах през ноември и в галаконцерта на лауреати на конкурса "Лонг-Тибо". На 27 януари ми предстои много интересен ангажимент с камерен състав от оркестъра - първият ми концерт с тях без диригент, с програма Менделсон. Ще свирим двойния концерт за цигулка и пиано с един чудесен и известен френски пианист - Жан-Марк Луизада, ще изпълним и една от младежките симфонии на Менделсон. За мен това ще бъде интересен експеримент.

- Често ли има гостуващи диригенти в програмите на радиооркестъра?

- Непрекъснато. И много прочути - като, да речем, Пиер Булез. Няма да изброявам, списъкът е дълъг. Но аз много харесвам и уважавам нашия постоянен диригент, маестро Мунг Вун Чунг. За мен през миналия сезон имаше 2 концерта на изключително ниво: единия с Булез, а другия - с Чунг, в Москва. Там през май с много средства организираха Международен фестивал на световните оркестри. Ние всъщност закрихме фестивала и рецензиите за този концерт бяха много и блестящи - всички ни хвалеха.

- Успявате ли да следите изявите на младите таланти, които препълват света в момента, ходите ли на концерти?

- Да, ходя и на опера, на балет? Не че са много свободните вечери, но се старая да следя. Животът на най-известните обаче е страшен. Когато бях в Лондон например (ходя често там, гостувам редовно като концертмайстор на Лондонския симфоничен оркестър), се срещнах с Петер Знайдер, който спечели конкурса "Кралица Елизабет". Официалният му адрес е в Дания, но когато дойде в Лондон, разбрах, че не се е връщал 6 месеца там. Пътува непрекъснато с някакъв куфар - просто не знам какво слага в него, за 6 месеца? И аз го правя, но на периоди. Това е може би най-добрият баланс. Миналото лято например си бях вкъщи само за 3 дена. Но в 90% от времето бях със семейството си.

- Домът ви е в Париж, а в него сега имате и много силна примамка ? малката ви дъщеричка Клое.

- Голям пътник е тя! От двумесечна възраст пътува навсякъде с нас.

- Доста свирите камерна музика, имате трио.

- Ансамблите се сформират обикновено за момента, поръчково. С триото имаме много малко концерти. Ето тази есен, да речем, сме изнесли само 3 за 3 месеца. Следващият ще бъде напролет. Но продължавам активно да действам с групата "Тангисимо", което е много разтоварващо. През януари ще съм с тях в Брюксел, ще имаме 12 спектакъла.

- Какво е "Тангисимо"?

- Основно е секстет, с един невероятен певец - баритон от Уругвай, аржентинец свири на бандонеон, цигулка, виола и китара (защото менажерът на групата свири и на двата инструмента), контрабас и пиано. Има и двойка танцьори от Буенос Айрес, които се присъединяват към нас винаги когато са в Европа. Занимавам се от 1999 г. с това и сега ми се струва много разтоварващо.

- Вие сте цигулар, известен не само у нас, със сериозна международна кариера. А засега нямате много издадени записи. Защо?

- Първо, има световна криза в тази дейност. Може би в бъдеще ще се открият нови възможности, с платено смъкване от интернет на всякакъв вид музика. По принцип имам един диск, който направих преди 10 г. и беше издаден в Белгия, но няма разпространение. Сериозният диск е с музика на Владигеров, имам и участие в един друг с концерт от Карл Амедеус Хартман. Все още съм с надеждата, че ще направя първото изпълнение на тази творба в България.

- Как стигнахте до Хартман?

- Това е концерт, писан през 1939 г., погребален, за щрайх оркестър, не се свири често. Но стана така, че Изабеле Фауст го записа, после аз, Гордан Николич и сега четох в критики, че това се превръща едва ли не в "моден" концерт. Имам планове за записи, които обаче ще могат да се осъществят едва към края на 2007 г. Става въпрос първо за време, освен това да се направи качествен запис струва доста, а и трябва да се намерят дистрибутори, да се осигурят критики - въобще не е лесно. Много съм щастлив, че успяхме да реализираме с пианистката Елена Розанова диска с музика от Владигеров. Получихме стипендия, за да го направим. Отпусната ми беше от френска банка. Явих се на прослушване за тази стипендия, но тъй като вече работех и нямаше как да стана стипендиант, те ми я дадоха като стипендия "по проект". Т.е. имаше достатъчно пари, за да направя този диск в добри условия, разпространява го "Хармония мунди", излязоха критики в най-авторитетни издания. Още в първите месеци бяха продадени 1600 бройки, което не е малко. Може да е капка в океана, но все пак допринася за разпространението на българската музика.

- Какво друго ви предстои тази година?

- Ще имаме интересни турнета с оркестъра: кратко американско с концерти в Ню Йорк, Чикаго и т.н., азиатско турне - Китай, Корея, Япония, аз отделно ще ходя в Япония и Корея, предстои ми първи концерт в Испания, в Гранада (никога досега не съм свирил в Испания), няколко пъти ще изпълнявам Бах с два френски оркестъра, ще имам участия по фестивали през лятото?

- Това, че останахте във Франция, изглежда, имаше голямо значение за вас, за преминаването ви през така трудния период, в който изключително надареното дете става постепенно зрял музикант ? откриха ви се хоризонти, имахте възможност да се закалявате в условията на един богат музикален живот, да си изградите високи критерии? И да не се главозамаете.

- Това са всекидневни сблъсквания от всякакъв тип - културни, социални, - които обогатяват.

- Не усещам у вас и онази настървеност, с която обикновено младите хора се втурват да правят кариера.

- А и човек не може да прави далечни планове, абсурдно е. Нямам никаква представа какво ще се случи след 10 години, какъв ще бъде светът тогава. Тефтерът се запълва за около година напред, не повече. Едно от моите качества е, че не завиждам - радвам се на всички, които концертират и имат успех. И не знам дали бих бил щастлив, ако живея само по хотели и самолети. Една вечер Венгеров, изпаднал в дълбока депресия, си сочеше телефона и ни казваше: погледнете, това е моя живот. Въпреки че е суперизвестен - нито цигулката е негова, нито жилището?

- А вие на своя цигулка ли свирите?

- Вече да. Това е инструмент с много красива история. Принадлежал е над 50 години на един от моите професори, Деви Ерли. В Лувъра гледахме серия документални филми за известните цигулари на ХХ век, имаше посветен и на него. Той е един от първите лауреати на конкурса "Жак Тибо". Оттогава, от началото на 50-те, допреди 2 години тази цигулка бе негова, тя е целият му живот - кариера, записи, филми? Това е италианска цигулка, от Кремона, ХVIII век.

- В кой репертоар се чувствате в свои води?

- Допреди няколко години - във виртуозния, в романтиката. Но съм изпълнявал толкова много неща, че вече свиря с еднакво удоволствие както Вивалди, така и Брамс или Хартман, да речем? За съвременна авангардна музика нямам особена нагласа. Но нещата се свеждат дотам, че обикновено получавам конкретни предложения какво да свиря. И всъщност вариантите аз да си избирам произведения, които да уча, са много малко.

- А какво прави Светлин Русев в свободното си време и има ли въобще такова?

- Не е много, но се опитвам да поддържам някаква физическа форма (навремето много спортувах). Живеем до парка на Версай и излизам да побягам обикновено около час, за разтоварване. Навремето страстта ми бяха мотоциклетите, сега се ориентирам към автомобилите. Много е важен и семейният живот. На малката Клое говоря само на български, пътуваме заедно. Редовно се връщам в България и все по-често ще го правя - през февруари ще имам концерт в София, после с Русенската филхармония?

-------------------------------------

"Обкичен с международни награди, този виртуоз с красив звук е част от една нова генерация музиканти, които обичат да правят музика със сърцето си" (Mondе, 30.12.2005).