Италия, Испания и Гърция се колебаят дали да пуснат наши работници

И талия се колебае дали да отвори от януари трудовия си пазар за българи и румънци, или да последва примера на Великобритания и Ирландия и да ограничи имиграцията от двете най-нови страни членки на ЕС, съобщава EUobserver.

На конференция по въпросите на миграцията премиерът Романо Проди заяви, че въпросът ще бъде разгледан внимателно, тъй като румънците са най-голямата чуждестранна общност в страната.

"Подкрепям политиката на отворени врати, но този въпрос е сложен - много европейски държави съобщиха, че няма да предоставят свободен достъп на румънските работници. Ще се опитаме да решим този проблем заедно с останалите страни от ЕС", отбеляза Проди.

Решението на Рим вероятно ще повлияе и на позицията на Испания и Гърция, две от страните, в които традиционно най-голям брой българи и румънци търсят работа.

При разширяването на ЕС през 2004 г. трите южноевропейски държави бяха в либералния лагер и не наложиха ограничения за достъпа до трудовия си пазар.

Свободното движение на работници - един от основните принципи на съюза, тогава бе осигурено от Великобритания, Ирландия и Швеция, а Финландия, Португалия, Италия, Гърция и Испания се присъединиха към тях по-късно.

Останалите държави от съюза, водени от Германия и Австрия, прецениха, че е необходимо да спуснат бариери пред хората от новите страни членки, търсещи препитание в чужбина.

Но присъединяването на България и Румъния, което е част от последната вълна на разширение, започнала преди две години, идва в момент, когато Великобритания и Ирландия трябваше да приемат стотици хиляди имигранти - много над бройката, която те очакваха.

До края на годината всички държави членки на ЕС трябва да докладват на Европейската комисия дали ще наложат ограничения за достъпа до трудовите си пазари за българи и румънци.

Мерките са само временни - максимум за седем годишен период, и не могат да бъдат налагани "на тъмно", без Брюксел да е уведомен.

Лондон и Дъблин промениха политиката си, но рестрикции, наложени от Италия, Испания и Гърция ще имат доста по-големи практически последствия за работниците от двете черноморски страни, които ще са част от ЕС от началото на следващата година, коментира EUobserver.

Според данни от септември най-много от румънските емигранти търсят работа в Италия (29%) и Испания (22%), докато българите избират за работа в странство Гърция (в която има 200 хил. българи), Испания (80 хил.) и Италия (60 хил.)

Според експерти числата са дори още по-големи, тъй като официалната статистика не отчита нелегалните имигранти.

Обикновено миграцията се обуславя от културна и езикова близост, а също така и от географската отдалеченост от родината.

Както и работниците от другите нови членки на ЕС, българските и румънските емигранти са главно млади необвързани семейно хора, които са заети предимно в селското стопанство и туризма.

След 2004 г. в Италия са пристигнали над 24 хил. поляци, които получават на Апенините главно сезонна работа. В Испания са дошли над 230 хил. работници от други членки на ЕС, като от Централна и Източна Европа те са едва около 11 хил.

Атина и Лисабон също дават подобни данни - в Гърция са пристигнали 4000 души от новите страни членки след 2004 г., а в Португалия - малко над 1000.