Звездата на Тони Блеър изгрява отново. Ще успее ли той да поведе Европа?

Т очно когато звездата на Тони Блеър се канеше да залезе, Франция и Холандия й вдъхнаха нов живот. Тяхното двойно "не" на Европейската конституция остави ЕС без двигател и кормило, писа берлинският вестник Тагесшпигел - само със спирачки.

Преди миналия месец неговата Лейбъристка партия да спечели своята трета пълна изборна победа, Блеър беше обявил, че няма да се кандидатира за нов мандат. Но няма и да бездейства.

Сега, когато Съюзът навлиза в криза, а Великобритания поема от юли неговото председателство, Блеър още веднъж се оказва в любимата си роля - човек с мисия.

Както казва европейският комисар за търговията Питър Манделсън, един от най-близките съветници на Блеър: "Това е важен шанс за Тони Блеър - да поведе Европа, която в момента толкова много се нуждае от лидер."

Мисия. Без такава Блеър явно не може да диша. Косово, Афганистан, Ирак, помощи за Африка - а сега и Европа. Във Великобритания той плати за приключенията си в чужбина. Популярността му рязко спадна, партията му печели изборите с все по-малка преднина.

Но дори след като бе порицан заради съюза си с президента на САЩ Джордж Буш, Блеър продължава да бъде държавникът, който буди най-много уважение в световен мащаб.

Само един от четирима французи подкрепя президента Жак Ширак, чийто рейтинг само за един месец спадна с 6 процента. Колкото до германския канцлер Герхард Шрьодер, очаква се през есента той да излезе от играта.
"Блеър остана единственият лидер в Европа", казва Иржи Пехе, директорът на Пражката програма на Нюйоркския университет. "Единствено Блеър все още се ползва с доверие".

Каква ирония има в кризата с лидерството в Европа. Като гласуваха против конституцията - превърнала се в изкупителна жертва на страховете от разширяването, имиграцията и икономическата несигурност, породена (както смятат) от глобализацията и реформите за свободен пазар - наплашените гласоподаватели във Франция и Холандия предадоха ключовете на Европа в ръцете на своите врагове.

Блеър обаче е достатъчно умен, за да позволи да злорадства. Когато дойде на срещата на върха в Брюксел тази седмица, той ще се яви като де факто изпълнителния директор на Нова Европа, защитник на глобализираната свободнопазарна икономика, която Ширак с насмешка нарича "англо-саксонският модел" и която на последните референдуми изплаши толкова много френски и холандски гласоподаватели.

Френският журналист Ален Дюамел изказва съжаление, че гласоподавателите съвсем не осъзнаха, че отричайки конституцията, сринаха френската визия за Европа и поощриха ужасяващите перспективи за "L’Europe anglaise".

В Брюксел Ширак и Блеър ще се впуснат в битка за бъдещето на Европа. Борбата ще започне с дебати за новия бюджет на ЕС - особено за спорния "cheque anglais".

Великобритания е твърдо решена да защити своята отстъпка от вноската за бюджета на ЕС, договорена от Маргарет Тачър преди 21 години. Сега тази отстъпка възлиза на 3,1 млрд лири годишно.

Достатъчно, заяви Ширак миналата седмица. "Време е нашите английски приятели да разберат, че трябва да направят жест на солидарност за Европа. Забравете, отвърна остро Блеър и напомни за огромните селскостопански субсидии за френските фермери, които компенсират вноските на Париж за ЕС.

"Без отстъпката", допълни той, британският дял "ще бъде 15 пъти по-голям от френския. Това е нашият жест."

Караниците около бюджета прикриват по-дълбоко разделение. Според британците двойното "не" от миналия месец уби Европейската конституция, поне засега.

Време е Европа да спре за малко, да обмисли нещата и да се реформира, за да спечели отново сърцата и умовете на европейците.

Другите обаче не виждат нещата така, особено членовете на Стара Европа, водени от Шрьодер и Ширак - чиито първи реакции бяха да поискат от Великобритания и останалите страни да продължат с референдумите по ратифициране на конституцията, все едно не е имало никакво земетресение.

"Искат да покажат, че това е просто бизнес, макар че не е така", казва Паола Субачи от Кралския институт за международни отношения в Лондон.
Сблъсъкът несъмнено ще обхване и най-фундаменталните въпроси за Европа.

Един от тях е: къде трябва да спре разширяването на ЕС?

Миналогодишното приемане на 10 страни членки, предимно от Източна Европа, събуди призрака на неконтролираната миграция и евтината работна ръка, който толкова плаши Франция и Германия с техните 10 и 12 процента безработица.

На френския референдум фактически, лансираният от лагера на противниците лозунг за "полския водопроводчик" се превърна в ксенофобски символ на загубата на работни места; проучванията показаха, че повече от 60 процента от гласувалите с "не" са постъпили така, тъй като смятат, че в страната им има прекалено много чужденци.

Подобно проучване в Холандия, направено точно преди гласуването на 1 юни, установи, че 40 процента от възнамеряващите да гласуват с "не" сочат като причина за това несъгласието си с присъединяването на Турция към ЕС.
Силата на новите настроения против разширяването тревожи не само Турция, която се очаква да започне преговори за присъединяване през октомври, но също така България и Румъния.

Те са подписали договори за присъединяване през 2007 г., но в Брюксел вече се засилват настроенията приемането на двете държави да бъде отложено.

Можем да си представим и предчувствията, които се пораждат у страни, които желаят да се присъединят към съюза - като Украйна и Молдова, Сърбия и Македония, или в Беларус, където на Св. Валентин хората се облякоха в синьо, за да покажат любовта си към Европа.

За европейците, които живеят в страх от новото, истинският кошмар е L’Europe anglaise. С разширяването и приемането в ЕС на толкова много предимно проамерикански, източноевропейски страни с либерални икономики, Великобритания престава да бъде единствената, която призовава за икономически реформи и преосмисляне на традиционния социален модел за благополучие на континента.

Вероятното поражение на Шрьодер и възможното идване на власт на Ангела Меркел и на нейния Християндемократически съюз на изборите тази есен ще бъде още един плюс в полза на водения от британците лагер на реформистите.

Меркел е резервирана към разширяването и настоява за "привилегировано партньорство" за Турция, а не за пълноправно членство. Във възгледите си за икономиката тя се приближава до Блеър повече, отколкото до Шрьодер.
Тази промяна на силите става в ключов момент.

Континентът страда от висока безработица и нисък растеж, които могат да предизвикат излишни емоции.

Потвърждава го неотдавнашната кампания на видни членове от италианската Северна лига, една от четирите основни партии в коалиционното правителство на премиера Силвио Берлускони. Те призоваха за премахване на еврото и връщане на лирата.

И ако британската икономика остава относително силна, държавата натрупа огромен търговски дефицит, загуби над 1 милион работни места в производството, откакто Блеър дойде на власт през 1997 г. След повишаването на социалните разходи правителството започна да изучава икономиките на северните държави, за да намери решение на своите проблеми.

Имайки предвид несигурността в Европа, Блеър "трябва да избегне изкушението да бъде проповедникът на Европа", казва бившият британски държавен министър за Европа Денис Макшейн. Или както се изразява Манделсон, следващата седмица в Брюксел Блеър трябва да бъде "обединяваща, а не разединяваща сила".

Ясно е, че днес повече от всякога ЕС се нуждае от мъдро ръководство.
Ако Блеър може да го даде, Европа не само ще оцелее след сътресенията от референдумите през 2005 г., но и ще се окаже дори в по-добра форма, благодарение именно на тях.