В. "Фигаро": Трафикът на хора в Европа

С тотици хиляди мъже, жени и деца в Европа всяка година попадат в ръцете на криминални мрежи, които са все по-добре организирани и все по-могъщи, пише френският вестник "Фигаро", в статия, озаглавена "Трафикът на хора се разпростира в Европа".

Полски работници са превърнати в роби в Южна Италия, млади момичета от Молдова, Беларус, България и Украйна са продавани на своднически мрежи, разпростиращи се в четирите краища на Европа, албански деца са затваряни в мазета в Гърция, от където могат да излязат само за да отидат да просят, млади румънци са принуждавани да проституират във Франция, мрежа за трафик на органи на деца беше разкрита неотдавна на Балканите. Това са само част от примерите за разпростирането на трафика на хора в Европа, коментира френското издание.

Всяка година по света подобни нарушения на човешките права засягат между 700 хиляди и 2 милиона души и носи печалби от 9,2 милиона евро, което превръща тази дейност в една от най-доходоносните за организираната престъпност, отбелязва изданието. ЕС е все по-малко пощадена от нея и там между 200 хиляди и 500 хиляди души стават жертви всяка година, като 120 хиляди идват от Западните Балкани, а 50 хиляди от страните от бившия СССР, коментира и вестникът.

От няколко години европейските инстанции се опитват да изготвят стратегия за борба с това модерно робство. Съветът на Европа настоява 46-е държави членки да ратифицират Конвенцията за борба срещу трафика на хора, която беше отворена за подпис още на 16 май 2005 г. по време на срещата на върха във Варшава.

Конвенцията ще има задължителен характер, но за да влезе в сила тя трябва да бъде ратифицирана от най-малко две трети от държавите членки на Съвета на Европа, припомня "Фигаро" и отбелязва, че досега едва три държави са я ратифицирали.

Европейската комисия прие директиви, деблокира финансови помощи, а Европейският парламент удвои докладите си по тази все по-развиваща се форма на престъпност. Италиански експерти твърдят, че случаите на търговия с хора са нараснали с 400 процента.

Но едно нещо трябва да бъде отчетено, а именно, че европейските общества са недостатъчно съпричастни към проблема, а властите - освен да правят изявления за своите намерения - са доказали, ча са неспособни не само да разбият международните мрежи за трафик на хора, но и да предложат помощ на жертвите, пише изданието.

Вестникът предлага и няколко примера как различни европейски държави се борят с трафика на хора. В Гърция, която поради факта, че граничи в България, Албания, Македония и Турция, е особено изложена на този вид престъпност, от края на тази година започна скъпо струващата операция "Илаейра" за активизиране на борбата с организираната престъпност.

В Румъния има закон, който признава статута на жертвите на търговията с хора, но прилагането му се сблъска с много препятствия - недостатъчната подготовка на социалните работници и липса на центрове, където да бъдат подслонени хората, станали жертва на трафика с човешки същества.

В Швеция има закон, който наказва клиентите на проститутките. В Унгария пречка в борбата с трафика на хора е клауза в законодателството, че трябва да има доказателство за транзакцията за покупко-продажба на човешко същество. В Полша от 149 разследвания на случаи на трафик на хора през 2003 г. са били арестувани едва 47 души, от които само 8 са били осъдени.

Европейски юристи и полицаи подчертават, че има много пречки за събирането на доказателства, на базата на които да бъдат осъдени прекалено тъвкавите трафиканти на хора, които лесно преодоляват границите и имат множество съучастници - от шофьори на таксита и автобуси, през хотелиери и туристически агенти, до митничари, визови отдели в посолствата, полицаи и дори депутати, коментира изданието.

Европа трябва да започне истински кръстоносен поход срещу трафикантите на хора, заключава изданието, подемайки така призива на гръцкия министър на вътрешните работи Прокопис Павлопулос.