А гресивна, сексуална, предизвикателна, обсебена от еротиката и опасността - изглежда такава е 38-годишната руска журналистка Даря Асламова, чиято статия за България разбуни духовете у нас и обиди мнозина.
Материалът бе публикуван под заглавие "Нашите братя българи: Предадохме Русия, но я обичаме" на 14 и 15 август във руския в. "Комсомольская правда", на който Асламова е специална кореспондентка.
В отговор на многото коментари в днешния брой на изданието излезе и нова статия от журналистката под заглавие "Обвиниха Даря Асламова в клевета".
"Моите статии предизвикаха скандал в България. В местните форуми се разгоряха истински страсти. Благородната, уж в светъл демократичен дух дискусия кулминира в апел на инициативния комитет "Самосъзнание" към българския вътрешен министър Румен Петков. Документът е толкова любопитен, смешен и заплашителен, че си струва да бъде цитиран", пише с нескрита ирония Асламова. (Вж. пълния текст на апела)
"Самосъзнание" определя себе си като "създаден да се бори с мракобесната глупост на министър Румен Петков и съзидаващите интелектуалци", на който обаче "никой не разбира хумора".
По думите на руската журналистка писмото е било разпространено във всички обществени сайтове у нас и е предизвикало шок в българското общество.
"Вече мислех да дам отговор, когато отговориха вместо мен. Известният български тв журналист Велизар Енчев публикува в интернет своя статия под заглавие "ГУЛАГ и Гуантанамо имат почитатели в България". Коментирайки зловещия апел, Енчев пише:
"Този донос блестящо разкрива примитивизма в мисленето на т.нар. интелектуалци. Доносниците изричат следната лъжа: "Почти всяко българско семейство има климатик, преподавателите във висшите учебни заведения получават висока заплата. Евроскептицизмът, антивоенното мислене и осъждането на войната в Ирак трябва да бъдат разглеждани като измяна на НАТО и ЕС."
Ако в България действаше Патриотичен закон, подобен на американския, българските доносници можеха да настояват за наказание на хората, дали интервю за Асламова, да бъдат затворени в Гуантанамо. В сталински времена подобен донос би отправил невнимателните събеседници на журналистката право в концлагер, подобен на ГУЛАГ...Наистина, какви времена, какви нрави!."
Към неговия коментар спецкореспондентката добавя: "Някога в България имаше хора, които коленичеха пред СССР. Сега същите хора раболепничат пред САЩ. Да промениш строят е лесно, но робската психика - почти невъзможно".
Повечето руски читатели, изразили отношение във форумите на електронното издание на "Комсомольская правда", са съгласни с написаното от Даря Асламова. Те смятат, че България действително е предала Русия за сметка на САЩ.
Немалко потребители обаче - и българи, и руснаци, смятат, че родството и духовната връзка между двата народа са толкова силни, че не могат да бъдат повлияни от политиката, като призовават обикновените хора да не се поддават на провокации.
Други читатели на материала пък недоумяват от какво толкова са се обидили българите. Има и такива, които обаче определено са враждебно настроени.
Според потребител на име "Олена" например, живееща от 30 години у нас, българите са "продажна нация, дребни душички, неблагодарни... "Когато можеха, гребяха безплатно с лопата от Русия, днес искат същото от ЕС и НАТО".
Българите "сортираха доматите, които изнасяха, по следния начин: най-хубавите в ЕС, по-лошите - за Русия, а най-лошите - за кетчуп", пише друг потребител. Читателка на име "Аня" пък отбелязва, че материалите на Даря Асламова обикновено са сдържани, докато с българския цикъл това не е така.
Жена, родена за война и секс
Дария Асламова (Aslamova.df.ru) е родена през 1969 г. Завършила е журналистика в Московския държавен университет "Ломоносов". Омъжена е, има една дъщеричка.
Асламова е работила като военен кореспондент на в. "Комсомольская правда" в много горещи точки на света - Чечня, Абхазия, Нагорни Карабах, Осетия, Таджикистан, Югославия (по време на двете войни там през 1993 и 1999 г.), Камбоджа, Руанда, Палестина, Израел, Ирак, Иран и др.
Била е кандидат за депутат през ноември 1999 г. Попадала е в плен. Авторка е на три книги "за любовта и войната". Творбите й със заглавия "Приключенията на лошото момиче" и "Записките на лошото момиче" (които имат продължения) са й спечелили прозвището "руската Емануела".
В тях има откровен разказ за мъжкия темперамент на бившия председател на Върховния съвет на Русия Руслан Хазбулатов, както и за мъжките достойнства на много други известни и уважавани хора.
Според някои Даря Асламова първа в Русия се е опитала да печели пари от "горещи" репортажи - мемоари, в които разказва за сексуалните си приключения.
Принципът й на работа е да изпитва всичко върху себе си, а девизът й е "Животът е бездънна торба, пълна със сладости".
Журналистката обикаля света в търсене на силни и пикантни усещания
(вж. нейни репортажи във в. "Комсомольская правда). Заради достоверността на репортажите си тя се вживява ту в ролята на гейша в Япония, ту като гадже на американски шпионин в Афганистан.
Била е в школа за тантрически секс, в порностудио, в казино в Лас Вегас, в японски садо-мазо салон, в лагер на муджахидини, в студията на "Ал Джазира", сред болни от СПИН гейовете във Франция, сред буйстващите емигранти на парижките предградия, във Ватикана, в разгара на войните на Балканите...
Взимала е интервюта със знаменитости, задавайки им прями и неудобни въпроси, сред които Саддам Хюсеин и лидерът на френските националисти Жан Мари льо Пен.
Всичко това е документирано с красноречиви и понякога дори скандални снимки. Първите й две статии за България например са илюстрирани с нейни снимки от паметника Шипка и язвителния надпис под тях: "Даря Асламова лично се убеди, че словата на благодарност от българите към руснаците за освобождението им все още не са изтрити".
В руското православно електронно издание "Русская линия" пък има поредица нейни статии от 2005 и 2006 г., чиято основна тема е ислямът. "Защо Европа става ислямска", "Ислямски интернационал" са някои от заглавията на материалите.
Статия, озаглавена "Грешница", на личния й сайт започва така: "Даша Асламова - честолюбивото момиче от провинцията бе решено да покори столицата. Москва не вярва на сълзи, затова Даша и не помисли да плаче. Нейното оръжие беше писателското перо и веселия й нрав."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!