Г ледката на усмихнатия американски президент Джордж Буш, бъбрещ с руския премиер Владимир Путин на олимпиадата в Пекин, докато руски самолети бомбардират Грузия, показва каква е реалната политика на САЩ към Русия.
САЩ смятат Грузия за най-силния си съюзник в блока от бивши съветски страни, но Вашингтон се нуждае твърде много от Русия по големи въпроси като Иран, за да рискува нейната подкрепа, като защити Грузия.
Служители от Държавния департамент ясно показаха на 6 август, че няма никакви изгледи САЩ да се намесят с военна сила.
Буш не използва твърда риторика, когато поиска Русия да спре бомбардировките.
А държавният секретар Кондълиза Райс поиска Русия "да уважи териториалната цялост на Грузия".
И какво направи Путин? Първо, той отряза френския президент Никола Саркози в Пекин, като не отстъпи пред опитите му да откаже Русия от военната операция.
"Това бе много, много тежка среща," каза след това западен служител. "Путин казваше: "Ще ги накараме да си платят, ще въздадем справедливост".
После Путин отлетя от Пекин и пристигна в район на границата на Южна Осетия, след като Грузия вече бе обявила, че изтегля войските си от столицата на сепаратисткия регион.
На пръв поглед той координираше помощта за бежанците, избягали от Южна Осетия в Русия, но руското послание бе ясно: това е нашата сфера на влияние, не припарвайте тук.
За първи път след разпадането на Съветския съюз руснаците предприемат решителни военни действия и налагат военна действителност, казва Джордж Фридман, главен изпълнителен директор на "Стратфор", компания за геополитически анализи и изследвания.
Те направиха това едностранно и всички страни, които разчитаха на Запада, за да ги сплашат, сега ще трябва да обмислят какво точно се случи, добавя той.
Служители от администрацията на Буш признават, че външният свят, и по-специално САЩ, не могат почти с нищо да повлияят на руските действия. Не е възможно НАТО или международната общност да бъдат въвлечени в това, каза високопоставен служител в Държавния департамент в конферентен разговор с репортери.
"Въобще няма такава възможност. Не можем да говорим дори за опасност от регионален конфликт", посочва той.
Разгръщащият се конфликт в Грузия предизвика трескава дипломация.
Райс и други служители от Държавния департамент и Пентагона разговаряха по телефона с руския външен министър Сергей Лавров и други руски министри, както и със служители от Грузия, и призоваха двете страни да се върнат на масата за мирни преговори.
Европейският съюз и най-вече Германия със своите силни връзки с Русия, призоваха и двете страни да спрат военните действия и назначиха срещи, за да изкажат безпокойството си.
В ООН членовете на Съвета за сигурност се срещнаха неофициално, за да обсъдят евентуален отговор, но дипломат от Съвета за сигурност каза, че не е ясно дали може да се направи нещо, като се има предвид правото на вето както на Русия, така и на Китай.
В стратегически план руснаците изпратиха сигнали , че наистина искат да упражнят силата си, и че са недоволни от случилото се с Косово, каза дипломат. Той визира гнева на Русия към Запада заради признаването на независимостта на Косово по-рано тази година.
Решението на САЩ и Европа да признаят Косово може да е подготвило атмосферата за светкавичното решение на Русия да изпрати войски в подкрепа на сепаратистите в Южна Осетия.
По време на една среща за Косово по-рано тази година в Брюксел руският външен министър Лавров предупреди Райс и европейски дипломати, че ако признаят Косово, ще създадат прецедент за Южна Осетия и други сепаратистки провинции.
С лекотата, с която Западът може да насърчи бивш руски сателит към независимост и извън руската сфера на влияние, така и Москва може да насърчи проруски сепаратистки региони като Южна Осетия да последват същия пример, предупредиха руснаците.
За администрацията на Буш изборът се свежда до следното: дали си струва да подкрепи Грузия - която повече от която и да е друга бивша съветска република се съюзи със САЩ, по въпроса за Южна Осетия в момент, когато спечелването на подкрепата на Русия за овладяване на ядрените амбиции на Иран е главният приоритет на американската външна политика.
Дипломат от ООН се пошегува завчера, че ако някой отиде при руснаците и им каже "Окей, Косово срещу Иран", сделка ще има.
Това може и да е хипербола, но някои служители от администрацията на Буш стават все по-убедени, че може би САЩ не могат да имат всичко и ще трябва да избират приоритетите си, особено във връзка с Русия.
Силната подкрепа на администрацията на Буш за Грузия, включително обучаване на грузински военни и оръжейна помощ, дойде отчасти като награда за подкрепата й за САЩ в Ирак.
САЩ издигнаха Грузия като факел на демокрацията в бившия Съветски съюз - тя трябваше да бъде пример за други бивши съветски републики за ползата от накланяне на Запад.
Но това, заедно с американските и европейските действия за Косово, накара Русия да се чувства заплашена, обсадена и още по-убедена, че трябва да предприеме агресивни мерки, за да възстанови властта, достойнството и влиянието си в региона, който смята за свой стратегически заден двор, твърдят експерти по външната политика.
Зараждащата се агресивност на Русия е планирана във времето така, че да съвпадне със сегашната ангажираност на Америка в Ирак и Афганистан и задълбочаващата се конфронтация с Иран. Това означава, че Москва "командва парада", признават служители от администрацията на Буш.
Сами се поставихме в позиция, в която в глобален аспект не можем да направим нищо, каза Фридман от агенция "Стратфор" и добавя: "Човек би си казал, че при тези обстоятелства трябва да си затваряме устата".
Високопоставен служител от администрацията се засмя на този цитат. "Е, може би сега се учим да си затваряме устата", каза той и поиска да остане анонимен, защото нямал разрешение да дава изявления по този въпрос.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
