Новите популисти

Н авсякъде из Европа има политици, които използват и злоупотребяват с реториката, обявявайки се за единствените говорители и защитници на народа. Общото между тях е, че обичат да заличават границите в традиционното политическо пространство, както вляво, така и вдясно.

Типично за тези нови популисти е, че използват национализма като удобно средство за реализирането на своите цели.

Една от големите изненади по време на кампанията за предсрочните парламентарни избори в Германия е изкачването на една от крайнолевите партии, наречена просто "лява партия", която обединява в редиците си неокомунистите и недоволните сред социалдемократите.

Начело на тази формация стои познато лице от германските политически среди - бившият финансов министър Оскар Лафонтен.

Създадена от сливането на Изборната алтернатива за работа и социална справедливост и ПДС, бившата комунистическа партия от Източна Германия Линкспартай получава около 8 % , според проучванията.

По време на конгреса на новата партия в Берлин лидерът й Оскар Лафонтен се възползва от възможността да си уреди сметките с Герхард Шрьодер, чийто финансов министър бе за няколко месеца преди да се скара с канцлера.

Новата Лява партия изработи програма, която трябва да привлече социално слабите.

Според нея, минималната заплата трябва да стане 1400 евро, базовата пенсия - 800 евро, а данъкът върху богатството трябва да бъде възстановен.

В ръководството на Лявата партия е и Грегор Гизи, който възстанови бившата комунистическа партия и я превърна в добре организирана сила в Източна Германия.

Благодарение на това ударно дуо неокомунистите се надяват да се внедрят на Запад, защото крайнолевият популизъм в Германия плаши по-малко хората, отколкото крайнодесния.

Без Кристоф Блохер Демократичният център щеше да си остане малката партия на швейцарските земеделци и занаятчии. Благодарение на него обаче партията се превърна в най-голямата политическа партия в Швейцария, поддържайки като политика страхът от другия и изолацията на страната далеч от ЕС.

Шефът на партията е в момента министър на правосъдието и полицията.

Милиардер и ксенофоб Кристоф Блохер натрупва състояние от химическата промишленост.

Той се превръща във водеща фигурира на швейцарския политически живот като използва старие популистки методи основани на страха от чужденците, които се представят за причина на несигурността и безработицата в страната.

Партията на Кристоф Блохер настоява границите да бъда затворени за чужденците, а в същото време те представляват 20% от населението в Швейцария.

Популист или популярен е въпросът, който възниква, когато се заговори за френския вътрешен министър Никола Саркози.

Миналото лято пресата във Франция цитираше критиките му към магистратите и станалата прочута реплика, че ще прочисти крайните квартали.

Ето какво каза Никола Саркози по време на дискусия с млади хора от едно парижко предградие малко след произнасянето на прословутата фраза:

"Целта на посещението ми е много проста. Ще кажа, че хулиганите и трафикантите ще бъдат изнесени от квартала. Не съм дошъл тук, за да изказвам съжалението си. Не съм дошъл да преговарям с вас. Дойдох, за да кажа, че ще дадем шанс на тези, които спазват закона".

След изказванията на Никола Саркози във френската преса се появиха заглавия от типа "Саркози изкушен от популистките изказвания".

"Популизмът е име на идеологията на някои политически движения, които се позовават на народа, но отхвърлят класовата борба".

Това е дефиницията във френския речник Hachette.

Популист ли е в действителност френският вътрешен министър? Ето мнението на Александър Дезе, специалист по въпросите на крайната десница в Европа:

"Дали Никола Саркози e популист или говори като популист - трудно е да се отговори на този въпрос. Да заемеш позиция по този въпрос означава да заемеш позиция срещу г-н Саркози.

Ако погледнем откъм политическата страна на нещата с термина популизъм заявяваме, че Саркози е преминал границите като е заявил, че ще прочисти предградието или когато е казал, че еди кой си съдия трябва да плати за грешката си.

Ако погледнем нещата от научната им страна с този термин се означават идеологии, режими, стратегически ресурси и на първо място партийте от крайната десница в Европа.

Този термин обаче използвахме и за изказванията на Бернар Тапи, други го използват за кулинарния гид Мишлен, който пък трети наричат популярен".

Проучванията, проведени след изказванията на Саркози сочат, че мнозинството французи го подкрепят и не придават на термина "популистки" негативен смисъл.

Обществена тайна е, че в политиката се въртят неясни пари.

Докато ги има, ще се появяват политически недоразумения и сладкодумни популисти.

Тяхното време на политическата сцена обаче е кратко. Те са леви, десни, крайни. Общото между тях е, че целите им са едни и същи и жадуват за медийна слава.

Един от първите популисти беше "щастливото овчарче на българската политика", както го нарече вестник "Сега", Жорж Ганчев. Той си спечели и прозвището на гастролиращ из политиката шоумен. Неговият успех се състоеше в това, че произведе собствен език за своите избиратели и си намери аудитория.

Сред новите политици - популисти се нареждат аграр-конспираторът Яне Янев, Волен Сидеров, оприличаван на българския Йорг Хайдер. И за двамата е характерно предизвикателното поведение.

31-годишният земеделец Янев уплаши депутатка Антония Първанова, огласявайки, че била заплашвана от добричкия областен управител, а после връчи на главния прокурор Филчев папка, уличаваща бившия министър Милен Велчев.

В поредицата провокативни действия Янев заподозря бившия земеделски министър Дикме, че е участвал в контрабанда на магданоз.

Интересно е, че въпреки младостта си е повече от 9 години в политиката. В началото на политическата си кариера Янев е близък на Анастасия Мозер, после става съюзник на нейния противник Георги Пинчев.

След това основа своя организация и се противопоставя на Пинчев.

Подобни са политическите пируети на Волен Сидеров, но датират от 1990, когато той е привърженик на сините и дори главен редактор на вестник "Демокрация".

През 2003 година Сидеров е кандидат за столичен кмет на зедемелците на Яне Янев. В началото на 2005 година Сидеров беше при хората на Жорж Ганчев, а преди изборите оглави коалицията "Атака".

Мнозина откриват в политическото му говорене влиянието на Жорж Ганчев. Електронният фолклор в интернет пространството му даде прозвището Болен Лидеров.