В словото си пред членовете на Националния съвет на НДСВ Сакскобургготски изтъкна, че е нужно да се разгледа възможността от догодина необлагаемият минимум да се увеличи на 130 лв. на месец, както и да се въведе първият етап на семейното подоходно облагане. По думите му постигнатият миналата година 4,3% икономически ръст дава реална основа с бюджет 2005 да се стимулира нарастването на доходите на гражданите посредство увеличението на минималната работна заплата на 150 лв.
Лидерът на управляващата партия набеляза и приоритетните стратегически проекти като обещания тази година старт на изграждането на АЕЦ-Белене и строежа на Дунав мост-2. Сред целите в рамките на мандата премиерът посочи и оборудването с компютри на всяко българско училище.
Пред разширеното ръководство на жълтата партия по-обширно по темата говори и финансовият министър Милен Велчев. Ето пълния текст на изказването му, озаглавено "От стабилни финанси към ускорен икономически растеж":
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми дами и господа,
Повече от три години изтекоха, откак нашият лидер заяви пред българския народ принципите и идеалите, в името на които е взел решение да се включи активно в българската политика. Повече от три години изтекоха от момента, в който всички ние в тази зала бяхме вдъхновени от една благородна и родолюбива кауза, която преобърна политическата ситуация в страната.
Преди три години всеки от нас беше изправен пред дълбоко личното и отговорно решение дали да се откаже от досегашния си начин на живот и да приеме предизвикателството да работи и да защитава тези принципи и идеали. И вероятно всеки от нас всекидневно се стреми към някаква форма на отчет за свършеното през тези три години - отчет пред сънародниците ни, които ни гласуваха доверие; отчет пред съмишлениците ни, и не на последно място ? отчет пред самите нас.
През 2001 г. ние, хората, които влизахме в новосформираното правителство на НДСВ, встъпихме в длъжност въоръжени с огромен ентусиазъм и добронамереност и натоварени с един основен недостатък - липсата на достатъчен управленски опит. И ентусиазмът, и добронамереността, и липсата на опит ни спряха още тогава да опровергаем един шумно прокламиран от дотогавашните управляващи мит -
митът за прекрасното правителство на Иван Костов; митът за цъфтящото състояние,
в което сме заварили държавата. Днес вече на всички е ясно, че всъщност поехме едно трудно наследство и планина от несвършени, но съдбовни за България задачи.
Ето ни три години по-късно. Както в брака страстната любов от самото начало преминава в по-малко пламенна, но по-дълбока и стабилна обич, така и нашият ентусиазъм израсна до дълбоко осъзната отговорност. Част от опонентите ни всекидневно подлагат на изпитание стремежа ни към добронамереност и по-цивилизовани политически нрави. А липсата на опит успяхме да преодолеем. За добро или за лошо обаче така и не се научихме на едно - да се хвалим като нашите предшественици.
Един обективен поглед назад ни дава възможност да проследим с какъв впечатляващ списък от изоставени, забравени, пропуснати поради популизъм или в името на някакви лични интереси проблеми трябваше да наваксваме, без от своя страна да изоставаме с нетърпящите отлагане задачи, с които времето притискаше сегашното правителство.
Днес България има своето уважавано място на световната политическа сцена; станахме пълноправни членове на НАТО; след две години, живот и здраве, ще се наречем граждани на Обединена Европа. Дори най-яростните ни опоненти не отричат успехите ни на макроикономическо ниво. А икономическите и социологически изследвания на независими организации и агенции говорят за "отлепяне от дъното" и "светлина в тунела" на микрониво за първи път от 14 години насам. И, искрено казано, на фона на свършената работа, това, че не умеем да се хвалим сами, ми се вижда бял кахър.
Ние заедно преодоляхме трудното за икономиката ни време. Поетапно и всекидневно работим за изграждане на една потенциално динамична икономика, благодарение на което успяваме да удовлетворим много належащи социални потребности.
Макроикономическата стабилност, характеризираща се с ниска инфлация, стабилна финансова система, растящи доходи и намаляваща безработица е неотменна част от картината на деня. Целенасочената и добре водена фискална политика изигра ролята на теглич, на основен фактор, който спомогна за постигнатата макроикономическа стабилност. И тук се изкушавам да подчертая, че
имаме тези добри резултати благодарение на факта, че устояхме на натиска да излезем извън балансираната и устойчивата макроикономическа политика.
През миналата година българската икономика за трета поредна година регистрира ръст на брутния вътрешен продукт над 4%. Мисля, че е впечатляващ постигнатият икономически растеж от 4,3% през 2003 г., на фона на бавно възстановяващата се икономика на нашите основни търговски партньори от ЕС. В резултат на нарасналата икономическа активност в индустрията и провежданата от правителството социална политика на пазара на труда бе отчетено значително намаление в нивото на безработица през 2003 г., когато 128 хил. души повече са намерили работа.
Подобрените условия за бизнес, намалението на кредитния риск и конкуренция между търговските банки доведоха до ярка кредитна експанзия. Същевременно финансовите институции продължиха да се развиват динамично и стабилно, задълбочавайки финансовото посредничество в икономиката.
Гордея се, че съм част от екипа който извърши най-успешните приватизационни сделки в тази област. Мисля, че приватизацията на банки "Биохим" и "ДСК" се превърна в знакова за чуждестранните инвеститори и за подържане на доброто име на България.
Международното доверие в нашата страна е укрепено. Споразуменията с международната финансова общност са благоприятни за страната ни и що се отнася до нашите ангажименти, те са изпълнени. Оценките на кредитните агенции през последните три години се подобряваха понякога с месеци, нещо, за което на други страни (а и на България преди) бяха нужни години. Пред света България излезе от забравата и от негативното поле на вечно изоставащите, неперспективни икономики.
Надяваме се, че предстоящото посещение на кредитните агенции ще доведе до получаването на първия инвестиционен рейтинг за страната ни. А това означава по-голямо доверие, повече инвеститори, по-лесен достъп до кредити за банките и фирмите. България днес може да покаже потенциала си, може да привлича толкова необходимите й чуждестранни инвестиции, може да се бори равностойно за европейските фондове. Не случайно 2003 г. се оказа рекордна за ПЧИ, регистрирайки над $1,4 млрд. - с 40% повече от досегашната рекордна 2000 г.
Съвсем накратко ще отбележа, че от септември 2002 г., откакто поех националната координация на средствата от ЕС, настъпиха реални позитивни промени, които се оценяват високо от нашите европейски партньори. Знакови промени достигнахме както в мащабите на програмите - стартираха всички, в това число и забавените от 2000 г. проекти, договорена бе увеличена сума за периода 2004-2006 г., променен бе начинът на приложение на предприсъединителните инструменти. Министерството на финансите инициира и подготви прилагането на принципно нов подход - многогодишно програмиране.
В момента в страната ни се изпълняват проекти по Национална програма ФАР на обща стойност около 380 млн. евро. Едно от най-големите предизвикателства пред българските институции бе стартирането на схемите за безвъзмездна помощ (грантови схеми) насочени пряко към най-широк кръг бенефициенти (НПО, частни фирми, местни власти и др.). Успех за нас е и договореното увеличение на ресурсите по Програма ФАР за следващия програмен период 2004-2006 г., когато страната ни ще получи 524.3 млн. евро.
Програма ИСПА също вече набра скорост. До момента са заявени всички предвидени средства за периода 2000-2003г. Подписани са 25 финансови меморандума за проекти на обща стойност 1,0269 млрд. евро, като безвъзмездната помощ е 615,1 млн. евро. Изпълняват се четири мащабни инфрастуктурни проекта в областта на транспорта и 16 проекта в околната среда.
Всичко това бе постигнато с оказаното доверие и подкрепа на нашите привърженици, на парламента, на колегите ми, на министър-председателя. Затова благодаря.
Една нормална работна конференция обаче не може да се ограничи само с отчет на постигнатото и със задачите на днешния ден. Дори бегъл поглед позволява да се види, че задачите, които стоят пред нас, са с повишена трудност. Ние вече можем да си позволим да изградим дългосрочна визия, която ще позволи на нашите деца и внуци да живеят в мир и благоденствие.
Предлагам ви няколко насоки за размисъл:
Първо, ролята на държавата в икономиката, отдаването на държавни дейности на частния сектор и възможностите за развитие на публично частно сътрудничество.
Второ, новите икономически механизми и насоките на политиката, базирани на Лисабонската стратегия.
Трето, секторните реформи, техният финансов и социално-икономически аспект.
Четвърто, твърдото подържане на стабилна макроикономическа среда и напредък към европейския паричен режим.
И накрая, как всичко това да отговори на ограниченията на бюджета. При това смятам, че балансираният бюджет е задължителен, поради предизвикателствата на 2007 г.
Всички тези въпроси са взаимно свързани, успехът на решението по всеки един от тях води със себе си благоприятен, попътен вятър за останалите.
Отнелата досега 14 години смяна на икономическия модел, освен че остави дълбоки следи в икономиката, политиката, хората, все още не може да се счита за напълно приключила. Позволявам си да бъда по-критичен.
В действителност в последния си доклад Европейската комисия признава, че в България вече има функционираща пазарна икономика, но аз казвам, че има още много работа. Затова преди всичко искам да отбележа, че дългосрочната визия следва на първо място да стъпи на въпроса какво постигнахме и какво предстои да бъде направено по отношение ролята на държавата. Нека се погрижим
да не прикачваме към всяка претенция, отправена към държавата, прибързано
определението "социална" или "справедлива", когато в действителност може да става дума само за желания. Желания без поглед към бъдещите поколения, без разбиране за това, че в икономиката "безплатен обяд" няма, че ако ние днес желаем повече, отколкото можем да си позволим, децата ни ще плащат цената. Това се отнася до желанието ни в по-голяма степен да се осланяме на държавата, това се отнася до реформите, това се отнася до бюджета.
Ролята на държавата в икономиката. Данъчното бреме. Държавните разходи. Образованието. Здравеопазването. Демографските процеси. Кой модел във всяка от тези сфери би бил оптимален?
Практиката е доказала ефективността на принципа на конкуренцията. Въвеждането на принципа на конкуренция, на състезанието за ресурси при предоставянето на публични и смесени блага ще доведе до по-висока ефективност и ефикасност на услугите, предоставяни сега от държавата, а също и до оптимизиране на държавните структури.
Навлизането на частни капитали и управление в секторите здравеопазване, образование, наука,
освен че ще създаде ефикасност, ще облекчи бюджета и данъкоплатците. Трябва да се акцентира и на алтернативите за публично-частно партньорство при изграждането и поддържането на инфраструктурата, транспорта, околната среда и други възможни дейности. Конкуренцията е и една от основните сфери, развити в Стратегията за икономическа реформа от Лисабон.
Българското правителство трябва усилено да работи за идеята на Обединена Европа - ЕС да стане пълноценно функциониращ единен пазар. Ползите, както казва Европейския съвет от Лисабон, от повишаването на конкурентноспособността в рамките на Единния пазар и поддържането на по-голям избор, по-високо качество и по-ниски цени, отиват директно към потребителя, но българските предприемачи трябва да са готови за това предизвикателство.
Въпросът за ролята на държавата в икономиката е свързан и с данъчната политика. Нивото на приходите, определя възможностите за разпределение чрез бюджета през следващата година, същевременно определя колко доход ще остане в икономическите агенти. В последните години приходите се движат в рамките на 38-39% от БВП. Тук за мен
има две водещи думи в средносрочен план - опростеност и устойчивост.
През последните години бе провеждана мащабна и много успешна данъчна реформа. Благодарение на положените усилия значително се подобри събираемостта на държавните приходи. Основните данъци бяха намалени - данък печалба от 23,5% на 19,5%, данък общ доход - на няколко пъти - в зависимост от доходите.
В бюджет 2005 се предвижда ново голямо намаление на корпоративния данък - с нови 4,5 пункта, при установяването му на 15% с оглед стимулиране нарастването на доходите и инвестициите. Крачка напред ще бъде въвеждането на семейното подоходно облагане през 2005 г. Същевременно ще продължат и промените в данъчната скала с оглед облекчаване на най-бедните, като необлагаемият минимум бъде увеличен на 130 лв.
Същевременно ще предложим намаляване на всички данъчни ставки с поне 2%, като най-високата ставка ще падне до 24%. Нашата цел е стимулиране на икономически активните слоеве от обществото и компенсиране на евентуалното преместване на съотношението в социално-осигурителната тежест от работодателя към работника.
От промените в данъчното законодателство бих казал, че най-голямото предизвикателство е
одобрението на нов, модерен Данъчно-процесуален кодекс.
В средносрочен план той ще бъде последван от вече разработени нови данъчни закони в редица области.
По отношение разходите, стремежът ни е насочен към постигане на ниво на нелихвените разходи от 35-36% от БВП, т.е. нива от 37-38% от БВП на общите разходи, спрямо сегашните 38-39% от БВП. Трябва да ви кажа, че този 1% е най-труден за постигане, защото сегашната система е достигнала границата на ограниченията си.
Именно тези цели пряко се свързват с маркирането на секторните реформи и като финансово, и като социално-икономическо направление.
Следва да подчертая, че един от най-големите приоритети ще продължи да бъде усвояването на предприсъединителните фондове на ЕС, като част от програмата ни за изграждане на базисната инфраструктура на страната. Необходимо е да се отбележи, че в изпълнение на дейностите и сроковете, заложени във финансовите меморандуми с ЕК, е постигнат напредък по всички проекти.
Знакови проекти са започналото реално строителство на летище София, работата по договора за изграждане на втори мост на р. Дунав при Видин-Калафат. Започна и строителството по Транзитни пътища 3, значителен напредък има в проектите за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води и изграждане на депа за твърди битови отпадъци. Започна подготовката на 13 проекта в областта на водния сектор. За първи път е възприет интегриран подход при тяхното изграждане.
От финансова гледна точка и пред образованието, и пред здравеопазването стои въпросът за сериозна реформа на финансовата им система. Тя следва да започне чрез оптимизация на структури и нови схеми на финансиране и управление, нови взаимоотношения с държавата. И отново трябва да спомена Лисабонската стратегия.
Да, образованието е възлово, но ние трябва да прекроим тази система
така, че тя да не работи сама за себе си, а за икономиката; за предприемачите, и то при завишени изисквания за ефективност и рационално използване на бюджетните пари.
Социалната политика трябва да се занимава както с непосредствените си задачи, така и с проблемите на бъдещото ни развитие. Още повече че негативните демографски тенденции, по-специално застаряването на населението, поставят сериозни финансови въпроси пред нас, по които, ако не помислим сега, ще настъпят сериозни затруднения в бъдеще.
Възможна добра мярка тук, прилагана и в други страни със сходни на нашите проблеми, би могло да бъде създаването на допълнителен гаранционен пенсионен фонд с парите от приватизацията през следващите години. По подобие на Ирландия, харченето от този фонд трябвя да бъде ограничено.
По отношение безработицата, мисля, че предвидените в бюджета през последните две години средства изиграха основна роля не само за текущо, но и за бъдещо намаляване на безработните (В тази насока биха могли да продължат да съдействат, като осигуряват възможности за заетост, също и публично-частното партньорство, и реализацията на проектите, свързани с усвояването на средствата от ЕС). Тук ще отбележа само, че за да осигуряват повече и по-добри работни места и да изпълнят целта от Лисабон за по-висок процент на заетост, пазарите на труда трябва да станат по-гъвкави и ефективни, т.е. нужна е спешна промяна в Кодекса на труда. Тези предизвикателства изискват квалифицирана и образована работна сила, отговаряща на нуждите на икономиката. Това е и едно от условията за осигуряване на бъдеща устойчивост.
Само подържането на стабилна макроикономическа среда би дало възможност да се осъществят всички необходими реформи и да се осигури развитието на страната. Спазването на критериите от Маастрихт - поддържането на балансиран бюджет през 2005 и 2006 г. и на минимален възможен дефицит след 2007 г., ценовата и валутната стабилност, намаляващото дългово бреме трябва да бъдат основните инструменти, които ще помогнат за постигане на останалите цели. Не бива да се забравя и една от най-важните икономически зависимости - доходите трябва да се основават на производителността.
Преди всичко интересите на гражданите, провежданата политика, реформите трябва да бъдат балансирани - както времево, така и финансово. Както ще видите при внасянето на бюджета за 2005 г.,
нашата готовност за предоставяне на публични блага има своите финансови граници.
Не би било оправдано да се предприемат опити те да бъдат надхвърлени. Стремежът да се ограничим в рамките на възможността би трябвало да засвидетелства пред обществеността (както националната, така и световната) сериозността на нашите намерения да приемем бъдещата устойчивост като продължителна задача от голямо значение. Още повече балансираният бюджет е задължителен поради предизвикателствата на 2007 г.
Какво имам предвид? Това не са само промените на законодателството, това са предизвикателствата на финансовата рамка след 2007 г. която има значителен финансов ефект. България е на прага да договори най-добрите условия, получавани от страна-член на ЕС. За период от три години България ще получи над 4,1 млрд. евро от бюджета на ЕС, от които 2,3 млрд евро за структурни действия. През 2009 г., когато България ще усвоява всички средства от ЕС, ще се получават средно 219 евро на човек, а общата сума, която страната ще получи от бюджета на ЕС, ще е равна на 7,1% от БВП, което е повече от 2 пъти над сумите, които ще получат 10-те страни през 2006 г. (3,3% БВП).
Но тези средства натоварват значително националния бюджет. Допълнителната финансова тежест, която ще следва да поеме бюджетът, надхвърля 10% от общите разходи, или над 2-3% от БВП.
Затова ми се струва крайно належащо правителството и парламентът да се споразумеят за приоритетите, които се отправят към бюджета, и да проявят готовност да приемат в духа на балансираност на интересите и някои частични решения, като преценят обективно необходимите и неотложните нужди.
За следващата година предвиждаме дефицитът да бъде 0.5% от БВП, но предизвикателствата на текущата сметка на платежния баланс могат да наложат балансиране на бюджета още тогава. Това налага
нашата дискусия за Бюджет 2005 да се съсредоточи върху няколко конкретни предложения,
които, първо могат да бъдат реализирани, и второ ще имат ясен резултат. Историята показва, че непремерените предизборни мерки не постигат желания ефект, а точно обратното, отблъскват избирателя. Предстоящите обсъждания на бюджета ще поставят рамките за възможните разходи и за подобряването на структурата на тяхното използване.
А това означава днес да говорим за стълбовете, върху които ще продължим да градим бъдещето на България. За това за нас е важно още днес да определим тези стратегически направления, за да имаме волята и силата последователно да ги реализираме. Защото България е на кръстопът, само че не като кръстопътя от началото на 90-те или 1996-97 г., а кръстопът, който трябва да положи нов камък в устойчивия градеж на българската икономика.
Говоря за предизвикателствата на 2007 г., какъв избор да направим, така че страната ни да извлече максимална полза от присъединяването към ЕС. Защото ние имаме примера на Ирландия, от една страна, и, от друга, не толкова успешните примери на някои други европейски страни. И тук според мен има един голям урок, който трябва да бъде научен успехът минава през поддържане на устойчивост на икономиката, през правенето на реформите, през съгласието. Защото в публичните финанси винаги е стоял въпросът "как да постигнеш повече, с по-малко пари.
Според мен това е отговорът на въпроса за основната разлика между успелите и неуспели икономики - изборът на правилната посока и непрестанното развитие. За мен това е изборът на приоритетите за увеличаване конкурентноспособността на икономиката, изграждане на базисната инфраструктура, влагането в човешки капитал.
Правителството вече започна да създава основния инструмент, чрез който би трябвало да постигнем горното. Знаете, че вече започна разработването на Национален план за развитие 2007-2013 г. Това ще бъде инструментът, който се изисква от всяка страна членка на ЕС, за насочване на нейната политика и ясно определяне на нейните стратегически приоритети. Това са приоритети, които не са само наши, те ще засягат поне три правителства.
Ето защо, аз вярвам, че това трябва да бъде консенсусен документ. Документ, който изисква не само съгласие, но и ангажимент за прилагането му. Затова смятам за необходимо
да се предложи на другите политически партии подписване на споразумение
за общите цели и продължаване на реформите в определени сектори.
И накрая, още веднъж искам да подчертая, че нашият избор трябва да е насочен към политики, повишаващи икономическия ръст и стабилност - балансиран бюджет, изграждане на базисната инфраструктура, конкурентноспособност, публично-частно партньорство. Предлагам всеки в неговия си ресор, с оглед на 2005 г., да предложи една до две конкретни мерки, които смята за абсолютно приоритетни. При това, когато говорим за икономическа, социална, аграрна, данъчна или транспортна политика, и се стремим да постигнем напредък, решавайки тези въпроси по ресори, дейността ни ще бъде смислена и плодотворна само ако строго се координира и планира времево и финансово. Иначе добрите предложения ще останат само добри намерения.
Благодаря за вниманието!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!