"Економист": Някои нови версии за истинското значение на "путинизма"

О т самото му ненадейно издигане на президентския пост (Kremlin.ru), след "абдикацията" на Борис Елцин в края на 1999 г., Владимир Путин е загадка за анализаторите.

Какви са възгледите на бившия шпионин (ако изобщо има такова нещо: самият той каза веднъж, че "няма бивши чекисти"), който на думи възхвалява свободния пазар? На кои други лидери прилича?

Играта на "путинология" продължава цели шест години.

Едва ли някой се надява, че г-н Путин може да стане такъв демократ, за какъвто понякога се представя: "контролираната демокрация" вече няма много почитатели.

Ранните приказки за "китайски модел" - либерализирана икономическа политика, но силен политически контрол - може да са били критични за Путин от политическа гледна точка, но и оптимистични от икономическа.

"Моделът Пиночет", препоръчван от някои, не бе съобразен с амбициите на Русия като велика сила и надценяваше управляемостта й.

Напоследък любимото сравнение на някои руски либерали е с ерата на Брежнев в края на 70-те и началото на 80-те години. И тогава цените на петрола бяха високи, и тогава доставките на енергия за Запада бяха съчетани с трудни международни отношения.

Депутатът Владимир Рижков сравнява начина, по който Путин манипулира клановете в Кремъл с методите, с които Брежнев управляваше Политбюро. (Потискащото сравнение има и добра страна: щом цените на петрола се сринаха, Съветският съюз се разпадна).

Но нека признаем, че споровете на Путин със Запада бледнеят пред Студената война; освен това руснаците сега са много по-свободни, отколкото по онова време.

Самият Путин неотдавна разобличи "съветолозите", гледащи на Русия през призмата на Студената война - например онези, които искат да я изключат от групата на богатите страни Г-8.

Кучетата си лаят, керванът си върви, каза президентът.

Имаше време, когато беше модно и сравнението с Мусолини. Но Егор Гайдар, архитектът на икономическите реформи на Елцин, тази седмица предложи алтернатива: Ваймарска Германия.

Гайдар установил, че моделът на епохата "Елцин/Путин" - безредие и икономически хаос, последвани от авторитарно управление и широка носталгия по империята - напомня на Германия през периода 1918-1933 г.

Прогнозата е нерадостна: 15 години след военното поражение в Германия Хитлер е избран за канцлер, а скоро ще се навършат 15 години от разпадането на СССР.

"Надявам се, че няма да се случи такова нещо - казва Гайдар. - Ние обаче не бива да си затваряме очите пред опасността", добавя той.

Лилия Шевцова от центъра "Карнеги" в Москва оспорва тази аналогия: "самонадеяната политическа класа" на г-н Путин, казва тя, не е обзета от имперска носталгия, а по-скоро се стреми да съживи свръхсилата Русия. Шевцова предпочита да използва формулировката "бюрократично авторитарно управление".

Друг анализатор - Андрей Иларионов, говори за "венецуелски модел", при който намесата на държавата в енергетиката дестабилизира икономиката (това може би обяснява защо той вече не е икономически съветник на Путин).

Миналата седмица Андрей Иларионов подхвърли друга идея: за "нашизма" (от "наш"). Това е игра на думи както с името Наши - младежкото движение, създадено от Кремъл, за да помогне за предотвратяване на малко вероятна "цветна" революция, така и с думата "фашизъм".

Най-голямата ценност според нашизма, казва Иларионов, е верността към режима; друга негова характерна черта е неравноправното прилагане на законите, а главната цел е преразпределение на собствеността. Нашизмът има редица аналози в страни като Либия, Чад и Сирия, отбелязва Иларионов.

Глупости, възразява Вячеслав Никонов, близък до Кремъл политически анализатор.

Неговата диагноза за Путин е "голистки консерватор": има либерални възгледи за икономиката и е силно независим във външната политика. Но освен всичко друго, "Путин е 100-процентов руснак", добавя Никонов.