Църковните камбани в цяла Полша известиха на 16 октомври 1978 г. избирането на Карол Войтила, архиепископ на Краков, за папа Йоан-Павел Втори - първият папа от Полша и от славянска страна.
В своята дълга история католическата църква в Полша изживя драматични събития като нацистката окупация и комунистическото управление, но само укрепи своя статут като бастион на националните традиции и ценности и връзка с външния свят.
През 1979 г. милиони поляци излязоха да приветстват Йоан-Павел Втори по време на първото му посещение в родината. Комунистическата власт в Полша получи сериозен удар.
Първият президент на Полша след разпадането на комунизма Лех Валенса описва по следния начин ефекта от посещението:
"Със своите срещи Светият отец демонстрира колко многобройни сме ние. Той ни каза да не се страхуваме."
Карол Войтила е роден през 1920 г. в семейство от средната класа
Баща му е бил дребен чиновник в австрийската имперска армия и се прехвърля в полската войска, когато страната става отново независима през 1918 г.
Майката на бъдещия папа умира, когато той е едва 9-годишен - загуба, която според някои хора е засилила неимоверно неговата привързаност към Дева Мария.
Отличен ученик, той е приет да учи философия в Краковския университет през 1938 г., интересува се и от поезия.
Година по-късно градът попада под нацистка окупация. Забранено е обучението на полски език, така че бъдещият папа започва да работи и да посещава нелегални курсове по философия, прави и дебюта си като надежден артист в нелегален театър.
Войтила преминава религиозно обучение и през 1946-а, една година след края на Втората световна война, става католически свещеник.
Условията за полската католическа църква при новата комунистическа власт са много трудни, но свещеникът не крие съпротивата си и разпространява идеите си като преподавател и дипломат.
Темата на неговата докторска дисертация е свързана с ранното творчество на германския философ Макс Шелер, който отхвърля "идеализма" на Имануел Кант в полза на концепцията за индивида като "цялост от интелект и чувства".
През 1962 г. в Рим е открит Вторият ватикански съвет с цел "отваряне" на католическата църква към съвременния свят.
Карол Войтила прави впечатление с енергията си и своите дипломатически качества за постигане на компромиси и през 1963 г. е назначен за архиепископ на Краков.
През 1978 г. е избран за папа и на 58 г. става най-младият Свети отец
Изборите за папа са тайни, но според слуховете той е бил подкрепен активно от германските кардинали като човек с изпитани качества в идеологическата конфронтация между християнството и комунизма, поддържащ твърда линия, докато в същото време внася свежи елементи и енергия в работата си.
По време на първото си посещение в Полша като глава на Римокатолическата църква той открито се противопостави на колективистичната идеология на комунизма и предложи друга гледна точка за отношенията между държавата и гражданите.
"Една от най-важните задачи на държавата е да създаде пространство, в което всички индивиди чрез своята дейност да развиват себе си, своята личност и да се образоват. Това персонално развитие, съществуването на лично пространство в контекста на обществения живот, е предусловие за общото благо", заявява той.
Две години по-късно (през 1981 г.) в своята енциклика "Laborem Excercens", понякога описвана като неговата енциклика "Солидарност", Йоан-Павел Втори развива идеята за човешкия труд като израз на свободната и творческа личност.
Когато посещава отново Полша през 1983 г., след въвеждането на военно положение в страната, папата пренася идеите си в сферата на политиката и националния суверенитет:
"Държавният суверенитет е съвместим само с морален ред, ако той е израз на суверенна нация, която е господар на собствената си съдба и творец на общо благо."
В енцикликата си от 1987 г., озаглавена "Solicitudo Rei Socialis", Йоан-Павел Втори критикува както комунизма, така и либералния капитализъм като водещи до "отчуждение" на личността.
Папата прави опит да развие и отношенията с православните църкви, които са доминиращи на Балканите, в Русия, Украйна и Беларус
Йоан-Павел Втори посещава и православни страни като България (2002 г.), Румъния, Гърция и Украйна. Русия и Сърбия обаче остават категорично затворени, а местните православни църкви наричат присъствието му там "нежелателно".
В родната си Полша, както и в другите традиционно католически страни (Хърватия, Чехия, Литва и Словакия) папата обаче вдъхва нова вяра у последователите си след продължилите няколко десетилетия гонения и тормоз.
Трудно е да бъде оценено наследството на Светия отец в по-дългосрочен план, заключава Би Би Си.
За Йоан-Павел Втори духовната свобода предполагаше естествен уклон към католическата вяра, твърди Ян Репа и допълва, че след разпадането на комунизма в Централна и Източна Европа местните епископи и духовници често са изглеждали неподготвени за предизвикателствата на демократичното и свободното общество, където църквата сега трябва да се надпреварва с много други влияния.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!