Изчезващите традиционни земеделски култури

Т радиционни земеделски култури са на път да изчезнат. До голяма степен вината е на глобализирането на търговията. Такива култури стават все по-нерентабилни от икономическа гледна точка.

След влизането си в ЕС Литва става свидетел на отмирането на една от традиционните си култури- ленът. През последните три години обработваемите земи са били разделени на десет.

Тази година в страната са били отглеждани 100 200 хектара лен. Мнозина се питат колко ли ще е цифрата през следващата година и прогнозират, че вероятно ще е половината от това.

Според Асоциацията на ленопроизводителите, ако правителството не вземе никакви мерки,

ленът напълно ще изчезне от литовските полета до 2007 г.

Ето какво сподели земеделецът Арвитас, решен изобщо да не засажда лен, макар да е от район, където се отглежда предимно тази култура:

"Миналата година засадих 11 хектара лен от патриотични подбуди. Макар да знаех, че няма да имам никаква печалба. Всичките ми прогнози се сбъднаха.

Искаме производството на лен да е рентабилно, както останалите земеделски култури. Откакто се присъединихме към ЕС, получаваме по 168 евро на хектар от Европа, но тези помощи са крайно недостатъчни. Преди, когато литовската държава ни подпомагаше, получавахме до хиляда евро за хектар."

Тази година Литва няма да покрие квотата от близо 5700 тона лен, определена от Брюксел. Ситуацията все повече се приближава до истинска катастрофа в страна, в която ленът е традиционна култура от векове.

През съветската епоха производството е било доста развито. Все пак някои земеделски производители не са изгубили надежда. А иначе, производството на лен е капризно и прекалено зависимо от климатичните условия.

Гърция също изпитва сериозни трудности да запази традиционните си земеделски култури. Търсене на царевица в световен мащаб довело да засаждането на културата в гръцки райони, където традиционно се отглеждал тютюн.

Освен това много вносни продукти са предпочитани и изместван местното производство. Внасят се зеленчуци от Иран и Канада, например. За да се спре тенденцията и да се запази разнообразието на култури в Гърция, земеделски асоциации обединиха усилия. Те произвеждат вече

превърналите се в алтернатива позабравени зеленчуци

От 1999 г. те се срещат веднъж годишно и си разменят семена. Инициативата е заимствана и от други организации от земеделския сектор.

Така е в Крит, където местните производители работят в сътрудничество с университетските специалисти. Там не се ограничават единствено до възпроизвеждането на семената, но и разработват доклади за характеристиките и развитието на отглежданите култури.

Една от последните инициативи е възраждането на производството на критските минибанани. Отглеждането е занемарено след 1989 г., когато започва неконтролиран внос.

Последствието е, че 90% от земите, върху които е произвеждана културата, са изоставени. Днес 250 производители са се посветили на биопроизводството и възраждат гръцките минибанани.

Влизането на България в ЕС от догодина налага преоценка на отглежданите у нас земеделски култури като тютюна. България е известна като традиционен

производител на ориенталски сортове тютюн

Културата се отглежда у нас от 1717 г. Това осигурява традиционния поминък на населението в районите с нископродуктивни почви.

През 80-те години страната ни зае първо място по отглеждане на тютюн. В момента тютюнопроизводството е в критично състояние. От 2001 г. насам намалява износа. Стотици тонове залежават.

Като европейска страна България се конкурира с Гърция и Турция. На Турция ЕС е предоставил нулево мито, което поставя българските тютюнопроизводители по-неизгодна позиция.

Българските износни цени в сравнение с гръцките са по-високи, а това прави износа за ЕС нерентабилен. Зададената квота от ЕС от 47 хил. тона намалява производството.

Борбата с тютюнопушенето в страните от ЕС

отделно стеснява пазара и това ще наложи търсенето на алтернативна земеделска култура. Още повече, че в Евросъюза ориенталските тютюни заемат все по-малък дял.

Според повечето земеделски специалисти внимание трябва да се отдели на памука, който не достига в ЕС. Така памукът, който има почти същите агроклиматични изисквания като тютюна, се явява възможност за сегашните тютюнопроизводители.

България заедно с Гърция и Испания има най-добрите климатични условия за памук. Въпросът трябва обаче да бъде предоговарян, защото Европейската комисия ни определи ниска квота - около 100 хил. декара.

Агроспециалистите смятат, че България може да отглежда поне 250-300 хил. декара, защото имаме и нов сорт, устойчив на хербициди.