Н ай-популярният модел на пътуване в миналото е пренасяне през дупка на червей (wormhole), която представлява най-късото разстояние между две отдалечени точки в космоса.
Ако например свържете с дупка на червей Земята и нещо много по-тежко, да речем неутронна звезда, това ще създаде времева разлика между двата края на веригата. Това би станало благодарение на обстоятелството, че голямата маса предизвиква изкривяване на пространството и времето, така че часовникът на повърхността на свръхплътната неутронна звезда би забавил ритъма си с около 30% в сравнение с ритъма на Земята.
Дупките на червей обаче са коварни хищници и трябва да разполагаме с нещо, което да възпре срутването им под тежестта на собствената им гравитация.
Кип Торн, специалист по теоретична физика от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, настоява, че е нужна някаква форма на екзотична антигравитационна материя, която да държи червеевия тунел отворен. За съжаление обаче до днес
физиците никога не са виждали нещо подобно
Разбира се, все още съществуват много трудности пред реализирането на модела на поничката. Дейвис мисли, че нестабилността на свръхплътната й вакуумна сърцевина може би в последна сметка ще се окаже неразрешим проблем.
Затворените времеви криви са изначално неустойчиви на квантовите флуктуации, подчертава той.
Дейвис предполага, че огромното енергийно напрежение във вътрешността на поничката вероятно би я разрушило.
Ори е съгласен, че енергийните промени биха могли да се окажат проблем, но за разлика от Дейвис смята, че съществува вероятност той да бъде разрешен.
За съжаление този проблем няма да стане актуален скоро, а може би и никога - допуска той.
Ори все пак оценява шансовете някога да бъде построена машина на времето на 50:50.
