Б атак от 1876 г. в масовото съзнание на българите е символ на мъченичество, не на героика, каквито са Копривщица и Панагюрище. Трактовката за събитията там се доближава до разбирането на сърбите за саможертвата и за жажда за възмездие, отколкото до българското усещане за подвиг.
Тази теза застъпи историкът от Нов български университетдоц. Евгения Иванова на кръгла маса за "История и места на паметта: Батак 2007", проведена в Центъра за култура и дебат "Червената къща".
Идеята беше да се обсъди какво се случи преди половин година, когато на практика беше провалена международна конференция на тема "Митът "Батак".
Тогава германският проф. Улф Брунбауер и изкуствоведът Мартина Балева се очакваше да представят изследване върху картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане".
Няколко вестникарски публикации, многобройните декларации, включително и на президента Георги Първанов и други политици, обаче заклеймиха проекта като
опит да се пренапише българската история
И сега опитът на организаторите да преосмислят събитията от дистанцията на времето, не се оказа особено сполучлив. Според собствените им оценки срещата показа, че непримиримостта в обществото още не е преодоляна, отсъства диалог между защитниците на различни тези.
Според Евгения Иванова, модератор на срещата, за провала на майската конференция има две причини -
"натякванията" за загуба на национална идентичност
след влизането на България в Европейския съюз и преяждането на ДСП с власт.
Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии разграничи в скандала около мита "Батак" различни конфликтни точки.
Това, което се случи, е доста различно за различните хора, каза Кръстев - едни не желаят да се нарекат европейци, смятайки, че така се отказват от правото да говорят за заклани българи. Други - в лицето на президента Първанов, определят държавната гледна точка, като забраняват всяка друга.
Скандалът придоби и съсловни измерения
- част от историците видяха в случилото се опит с външни пари да се развива наука, отбеляза Кръстев.
На поканата на организаторите не се отзова директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, на когото те разчитаха да им опонира. В тази роля за кратко влязоха група младежи, между които част от участниците разпознаха свои студенти, а според други това са били представители на младежката организация на ВМРО.
Стефан Грънчаров, студент по история в Софийския университет, каза, че Батак не е единствената българска Голгота и припомни събития от 1905 и 1913 г. в Източна Тракия. Така работите за интересите на Турция, подвикна друг. Преди младежите да си тръгнат, поискаха да им се благодари, че са проявили толерантност.
Участниците в кръглата маса изпуснаха възможността да се опитат поне да започнат разговор с опонентите си, коментира председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова.
"Младежите бяха знаещи хора, наши момчета, с които прекрасно намираме общ език в аудиториите. Сега се отрекохме от тях", каза тя. Това беше
безпомощен вик на търсещи млади хора
на които липсва опората на една етична система и способност да погледнат на себе си отстрани. А за това сме виновни ние", коментираха други участници в срещата.
Според Румен Даскалов от НБУ подходът при трактовката на проекта митът "Батак" е да се акцентира върху образа на врага, като се помнят избирателно факти в собствена полза, а несправедливи действия спрямо други народи се премълчават и забравят.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!