Рибните квоти

Н а фона на увеличаващия се индустриален риболов рибните популации намаляват постоянно, а европейските страни са изправени пред предизвикателството рибата да се превърне в труднодостижим лукс.

Вече четвърт век ЕС проявява сериозна загриженост за опазването на рибното разнообразие. Въпреки въвеждането през 1983 г. на квоти, натискът на производителите и недобрата воля на отделните страни, придружена от съпротивата на рибарите оставиха без резултат мерките на ЕС за опазване на рибните запаси.

Според данни от "Гринпийс"

90% от най-често консумираните видове са застрашени от изчезване

Сред най-големите риболовни страни се нарежда Исландия и въпреки че като държава, която не членува в ЕС, не е подложена на общите квоти, властите са въвели уникална система от индивидуални квоти за всеки един рибар.

Риболовът продължава да е секторът с най-голям дял в исландската индустрия, но наскоро тези квоти бяха намалени с цели 35%. Ерик Калмон е французин, който отдавна живее в Исландия и работи в преработването на риба и рибни продукти.

Той отбелязва, че риболовът е намалял и на пазара няма толкова голямо разнообразие. Размерът на рибите също е намалял. Прекомерният улов е факт и вече дава своите резултати.

"До преди няколко години имахме много по-голям улов и по-дълги мрежи. Дори и качеството на рибата не е същото", казва той.

Въпреки нарастващите цени исландците продължават да купуват риба, но трябва да се знае, че голямата част от улова е предназначена за износ.

Оставаме в Северна Европа, където Швеция предизвика изненада с решението си да

въведе квоти за улов на треска и змиорка

В действителност Балтийско море е относително затворено, с ниска соленост на водите и представлява истинска боклукчийска кофа на околните страни, в която за рибата е много трудно да оцелява.

Учените са установили, че естествената хранителна верига в Балтийско море е сериозно нарушена.

Решението на шведските власти да ограничат улова на застрашените видове като треската и змиорката изненада съседните страни, които настояваха за увеличаване на квотите за улов на треска. Швеция обаче е убедена, че по този начин ще бъде възстановено равновесието между видовете.

В Черно море се лови цаца, сафрид и лефер. Тези риби не са особено значими стопански видове и не са включени в стопанската листа на ЕС.

Според Общата стопанска политика българските рибари и фермери на аквакултури, могат да получават субсидии само ако се сдружават в организации на производителите.

Ангажиментите на България като страна член на ЕС по отношение на рибарството и аквакултулрите са свързани със създаване на сателитна система за наблюдение и контрол на риболовните кораби, регистрация на производителите, които засега са около 200, както и центрове за първа продажба на брега на река Дунав и по крайбрежието на Черно море.

Там, където няма такива тържища, рибата трябва да се купува само за лична консумация, без право да се търгува директно на пазара.

За тази година ЕС намали квотата за улов на калкан

за България и Румъния с 10 т. Предвидената квота за двете страни беше 100 т. Освен това квотата е разделена по равно между България и Румъния - така националната квота е 45 т.

Колко ще бъде тя през следващата година, не се знае. Всичко зависи от приключване на тралната снимка на запасите от калкан. Снимката се прави за трета поредна година от Изпълнителната агенцията по рибарство и аквакултури.

Наблюдението обхваща цялото черноморско крайбрежие, при това се прави с еднакви уреди.

Ограничаването на лова на калкан се прави с цел да се възстанови запасите от тази риба, защото с всяка следваща година застрашително намаляват.

Квотата за уловена хамсия - дребната черноморска риба, пък не трябва да надвишава 15 000 тона.

Междувременно в България се внасят близо 20 000 тона замразена риба, а българите консумират по-малко от 3,5 кг годишно на човек от населението.