Жените били биологично програмирани да харесват розово

Ж ените са биологично програмирани да харесват розово и лилаво, докато мъжете клонят повече към зеленото. За всички хора обаче синият цвят е предпочитаният, установяват изследователите от института по невронауки към университета на Нюкасъл, Великобритания.

Аня Хълбърт, директор на института и шеф на екипа, споделя че била донякъде вдъхновена за това изследване от дъщеря си, която не можела да устои почти на нищо, оцветено в розово, разказва научното списание "Лайв сайънс".

От друга страна й направило впечатление, че щандовете за дамска козметика препълвали окото с розово и лилаво, докато мъжката парфюмерия винаги била строго издържана в тъмнокафяво и зелено.

Изследователката си задала въпроса защо маркетолозите са решили, че момичетата си падат по розово?

Учените от екипа й привлекли за целта на експеримента студенти доброволци, които трябвало да посочват възможно най-бързо харесвания от тях цвят измежду прожектираните им на компютърен екран двойки цветни правоъгълници. Мнозинството от тях посочвали фигури, оцветени в синята гама.

Предпочетанията на жените показали леко отместване от синьото в посока към по-червените гами, докато мъжете определено предпочитали зеленото пред червеното.

За да установят дали тези различия между половете се дължат на естествени причини, или идват от характеристиките на културна среда, изследователите включили в експеримента и 37 китайски доброволци. При тях резултатите били подобни.

По отношение на способностите ни за зрително възприятие, учените отдавна са установили множество различия между двата пола.

Така например жените са по-добри във визуалното откриване на предмети и притежават несравнимо по-богат речник за обозначаване на различните нюанси на цветовете. Mъжете пък се справят по-добре при разпознаването на ротиращи се обекти.

Предпочитанието на дамите към по-червеникавите цветове вероятно води началото си от зората на човешката история, когато тяхната роля била да събират узрели плодове в саваната, докато половинките им ловуват, предполага Хълбърт.

В хода на културната ни история жените, които се грижели за членовете на семейството, се научили да отгатват настроенията и състоянията на другите по изчеряването или побледняването на лицата им.

В бъдеще изследователите от университета в Нюкасъл планират да използват в експеримента си кърмачета, чиито предпочитания към цветовете би трябвало да са по-малко повлияни от културните различия при възрастните.

Освен това, ще бъде тествано и влиянието на други фактори, като възрастта, характера и менструалния цикъл.

Колкото до всеобщото предпочитание към синия цвят, Хълбърт отново ни връща във времената, когато дедите ни от саваната са се радвали на синьото небе, предвещаващо добро време, както и на кристално синьото на водата, означаващо, че е годна за пиене.