Има ли шанс Симеон ІІ за цар на Европа

Б ившият цар и министър-председател на България Симеон Сакскобургготски ще претендира за поста президент на Европейския съюз, съобщи руското бизнес издание "РБК Дейли", като цитира българската агенция БГНЕС.

Изборите за председател на Съвета на Европейския съюз ще се състоят след година, но лидерите от ЕС отдавна вече обсъждат възможните кандидати за тази длъжност, тъй като първият президент ще се превърне в знакова личност в историята на Европа.

Той трябва да стане исторически символ на обединена Европа и затова разговорите започнаха много преди учредяването на този пост през декември миналата година.

Още през юни френският президент Никола Саркози започна активно да предлага кандидатурата на бившия британски премиер Тони Блеър, а медии разпространиха хипотези във връзка с кандидатури на Саркози и Ангела Меркел.

Очаква се, че изборите за президент на ЕС ще бъдат през 2009 г.

Вчера българският министър по европейските въпроси Гергана Грънчарова заяви, че Симеон Сакскобургготски може да претендира за президентското кресло.

Тя твърди, че лидерите на ЕС "неофициално" били обсъждали кандидатурата на бившия цар и премиер на България, който през 1946 г. е бил изпратен в изгнание от комунистическите власти.

През 2001 г. неговата партия (носеща името му) победи на парламентарните избори и бившият монарх беше министър-председател до 2005 г.

Но наблюдателите не са склонни да преувеличават възможностите на бившия български монарх. "Министър Грънчарова е човек от неговото обкръжение и партия, затова е ходатайствала за него. Българският еврокомисар Меглена Кунева също е негова привърженичка, тя също ще настоява за кандидатурата му.

Тяхното ходатайство не може да бъде определено като сериозно лоби. Самият факт, че лидерите от ЕС са се съгласили да обсъдят кандидатурата на бившия премиер не означава нищо, това е от уважение", заявил за "РБК Дейли" Бойко Тодоров от Центъра за изучаване на демокрацията.

Освен това бившият български цар не е подходящ заради възрастта и вероизповеданието си. Основните вероизповедания в Европа са католицизъм и ислям, а в България - православие.

"Ако за президентския пост е необходима "синя кръв", в Европа има и други представители на кралски родове. Още е жив синът на последния австро-унгарски император Франц Йосиф Ото, роден през 1912 г.

Реални шансове да заемат поста имат по-младите бивши европейски лидери", отбеляза зам.-генералният директор на руския Център за политически технологии Борис Макаренко.

БГНЕС припомня, че ерцхерцог Франц Йосиф Ото е по-известен като Ото фон Хабсбург. Той е син на последният император на Австро-Унгария Карл І (1916-1918) и е близък приятел на Симеон Сакскобургготски.

Тесни династични и политически връзки обвързват българските Кобурги и австрийските Хабсбурги от самото възкачване на престола на Фердинанд І през 1887 г. Фердинанд е роден във Виена през 1861 г. и е кръщелник на Максимилиан Хабсбург (брат на император Франц Йосиф І).

По време на своето дълго управление от 1887 до абдикацията си през 1918 г. Фердинанд І Сакскобургготски лавира в своята външна политика между Австро-Унгарската и Руската империи.

Заглавието на статията "Цар на цяла Европа" ("Царь всея Европы") звучи аналогично на наименованието на популярния научен труд на известния руски историк професор Ю. Г. Алексиев "Господар на цяла Русия" (?Государь всея Руси"), разказващ историята на Иван ІІІ Василиевич (1462-1505), който превръща Московското царство във водеща държава в Източна Европа.

В края на ХV век той сключва брак с византийската принцеса София Палеолог, а Русия взаимства герба на династията на Палеолозите - двуглав орел.