Седмица, преди да бъдат оповестени заключенията на разследването "Хътън", предаването "Панорама" на Първи тв канал на Би Би Си излъчи 90-минутен документален филм по темата, в който, освен правителството, критикува и ролята на медията в събитията, довели до смъртта на Дейвид Кели.
На тази тема е интервюто на Наталия Илиева от Българската редакция на Би Би Си с Гарет Прайс - бивш шеф на Би Би Си-Уелс и директор на медийната фондация "Томсън", работила и с БНР и БНТ. Първият въпрос към Гарет Прайс бе как приема филма на "Панорама" за разследването "Хътън"?
- Това беше много детайлен, справедлив и безпристрастен документален филм по отношение на равностойните критики, които отправи и към правителството, и към Би Би Си. Интересното е - и това е голяма рядкост, - че медийна организация от калибъра на Би Би Си има смелостта и възможността да направи самокритично, откровено предаване. Това е уникално дори за предаването "Панорама", което от почти 50 години със задълбочените си разследвания се наложи като институция с огромна репутация сред британците.
Предаването за разследването "Хътън" не разкрива нещо ново и не дава оценки, а просто направи възстановка с актьори на фактите.
Необичайното е, че Би Би Си като страна в един много остър конфликт можа да направи безпристрастно и обективно предаване, като по този начин успя да изпълни обществените си задължения в духа на най-добрите стандарти и традиции на медията.
Според мен това е случаят, в който Би Би Си прави най-сериозната равносметка на ролята си в обществения живот, без никакво вмешателство от страна на ръководството на корпорацията. Впечатли ме, че генералният директор Грег Дайк е видял предаването за първи път, когато то бе излъчено в сряда.
- Естествено ли е предаване на Би Би Си да бъде критична към Би Би Си. И какви точно критики отправи "Панорама"?
- Като проблем беше изтъкнато това, че репортерът Андрю Гилигън е допуснал грешки в материала си и че в миналото е бил критикуван от началниците си за неточно изразяване. Беше казано, че макар като цяло съдържанието на репортажа му да е вярно, някои детайли в него не са правдиви. Генералният директор на Би Би Си също бе критикуван, въз основа на признанието му, че няколко седмици не е знаел достатъчно за проблема, въпреки че като шеф на медията е отговорен за цялостната й редакционна политика. "Панорама" освен това показа ясно, че Надзорният съвет на Би Би Си, чиято работа е да наблюдава дали медията изпълнява стриктно Хартата за дейността си, е допуснал грешка с твърдата си защита на журналиста Гилигън, без да провери сериозно случая и записките му.
Да, "Панорама" беше в позицията да критикува Би Би Си, защото това е част от стремежа за независимост при отразяване на значими обществени събития.
- Не е ли всъщност това много умен ход от страна на Би Би Си - признавайки собствените си грешки, да постави в неудобно положение правителството седмица преди заключенията на лорд Хътън?
- Може и така да се тълкува, но всъщност, от една страна, трябва да се каже, че Би Би Си бе длъжна честно да признае грешките си, за да спаси репутацията си. Очевидно е, че Би Би Си не иска да допусне световната слава на медията да бъде опетнена от един-единствен репортаж. От друга страна, може да се каже, че това е изключително умен ход, тъй като Би Би Си призна грешките си, докато правителството, поне досега, не се извини за нищо. Общите очаквания са, че когато лорд Хътън обяви в сряда заключенията от разследването на смъртта на Дейвид Кели, той ще критикува и правителството, и Би Би Си.
- Това издание на "Панорама" завърши с думите, че не само д-р Кели е жертва в този случай, но и истината, както и, може би, репутацията на две основни британски институции - правителството и Би Би Си. Накърнена ли бе репутацията на Би Би Си от случая "Кели"?
- Не. Мисля, че стана точно обратното, затова не съм съгласен с края на предаването, защото той не отразява как Би Би Си се приема по света. Основното е самият факт, че Би Би Си влезе в конфликт с правителството - нещо, което може да стане в много малко други страни. В случая Би Би Си успя да запази независимостта си. Всъщност това, което се случи, беше, че Би Би Си демонстрира прекалена независимост и прекалена защита на позициите си. Точно тук Би Би Си допусна грешка, но не може да бъде обвинена, че е отстъпила пред правителството - което често е проблем на много медии по света, включително и в САЩ. Много от големите американски компании са виновни за това, че бяха явно проамерикански, а не безпристрастни при отразяването на иракската война.
- Медийната фондация "Томсън", която ръководите, е работила в повечето страни в Източна Европа, включително и в България. Какви са впечатленията ви за стремежа към независимост от политиците в новите източноевропейски демокрации?
- В страните от Западна Европа журналистиката е независима от политически натиск, особено в скандинавските държави. Прекалено много страни по света обаче смятат, че са демократични, но не допускат независимост на журналистиката. А когато журналистиката е зависима, не може да се говори за истинска демокрация.
Журналистиката в България безспорно извървя дълъг път след падането на комунизма. Моето впечатление обаче е, че продължава да има фино оказвано задкулисно влияние, което поставя журналистите в повечето бивши комунистически страни в ужасното положение да са под натиска от страна на правителствата.
Специално в България забелязвам силната тенденция за смяна на директорите на държавните медии при всяка смяна на правителството. В истински демократичните държави такова нещо не става просто защото никой не очаква всяко правителство да идва със свое ръководство на медиите.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!