Поглед в бъдещето с рестроспекция в древността

В априлския брой на сп. "Домът" Евгения Николова представя една сграда с по-различна концепция. Проектът е на еднофамилна къща в Колорадо, САЩ и е дело на арх. Радослав Иванов, който дълго време е живял и работил в Америка.

Сега той вече е в България и отдели от свемето си, за да обясни пред сп. "Домът" т.нар. "пасивен слънчев дизайн" - понятие, което е малко познато у нас.

Какво е по-различното на къща с пасивен соларен дизайн от друга, обикновена къща, какво представлява в същността си тази концепция, може ли да говорим за различна технология на проектиране и строителство, какво е развитието на архитектурната мисъл в посока екология и алтернативни енергийни източници... това бяха въпросите към арх. Иванов, на които той отговори.

Ето и неговия коментар:

"По принцип съвременните домове вървят в насока, в която технологията играе все по-голяма роля, поне така беше за последните 12-15 години.

От една къща, която в продължение на 30-40 години нямаше кой знае какъв напредък, през последните години - от 1985-86 г. насам докъм края на 90-те къщата се напълни с електроника, автоматика, климатични системи, системи за управление на осветлението, системи за сигурност и т.н. - неща, които преди това в доста дълъг период не само не са се предполагали и не е имало нужда от тях, но и не е имало възможност технологически да се изпълнят.

През последните пет-шест в световен мащаб се наблюдава рестроспекция, породена от факта, че все повече клиенти, архитекти и хора, свързани с тази индустрия, зависят от енергопотреблението.

Пасивната къща не е нова концепция. Това е нещо, което египтяни, римляни, дори и ескимосите, са правили, а и до ден-днешен хората, които живеят в арабските пустини, също правят.

Това е използване на материала на сградата в своя полза. В това отношение, ако погледнем египетска жилищна сграда, римска концепция или къща в древна Гърция (все региони, в които слънцето е много силно), ще видим, че там стените са дебели, къщите са бели, прозорците са малки и има вътрешен двор, който е засенчен.

Т.е. като цяло тази концепция, пренесена във времето, е абсолютно същата - само че днес не можем да си позволим да си направим еднометрови стени от камък, защото са много скъпи, защото са много тежки, защото няма суровина, защото сградите са високи, съобразяваме се със земетръс и куп други неща. За времето си това е било много напредничаво.



В днешно време се получава смесване на технологиите, които съвременността предлага, и концепциите, които древните са измислили.

Ако намерим материали, които проявяват същите качества като изолация, като акумулативност на енергията, като променливи във времето - и ги приложим правилно, със съвременни материали ще можем да постигнем същия ефект.

Общо взето това е скелетът на тази концепция.

Не само по отношение на материали, но и по отношение на дизайн, нещата също са много силни.

Започва да се обръща внимание на чисто проектански решения, които ще доведат до спестяване на енергия, на вода, на суровини по време на строителството или по време на поддръжката на къщата.

Ако се направи хубаво остъкляване в правилната посока, ако се направят начини това остъкляване да се засенчва, когато има проблем с топлината и да се отваря, когато има проблеми със студа - ето това е пасивно решение.

Ние можем да си отопляваме стаята само с един прозорец.

Още една стъпка по-далеч е това нещо да не става, като си дърпаме и отваряме щорите, ами да се осъществи със зелена стена, не вечнозелена, а през пролетта да се разлиства, докато през късна есен листата на растението да окапват.

Освен ефекта на зелената декорация, обогатяването с кислород, спирането на праха, тя ще играе роля и на "жива" щора, която никой не трябва да я мисли и да се грижи кога да се затвори или отвори.

Така решаваме проблем, който е целосезонен.

За справянето с него се използват също пергулите и стрехите на къщата.

Стрехите веднъж пазят фасадите от дъжд и второ - имат контрол върху ослънчаването на сградата.

Стреха на юг, където слънцето е по обяд и е на високо, има едно предназначение, стреха на изток или запад, където слънцето е ниско, има тотално различно предназначение.

Разработени са концепции и математически изследвания каква трябва да е пропорцията между дълбочината на стрехата или на съответната козирка, която ще засенчва прозорец или стена, в съответствие с посоките на света и с това на каква геграфска широчина е къщата, така че да се осигури ослънчаване през зимата и засенчване през лятото.

Потреблението на вода също се превръща в глобален световен проблем, защото въпреки че по-голямата част от планетата е вода, оказва се, че само 0,5-0,8% е сладка.

Използването на питейна вода за дворни и поливни нужди е нещо, което в никоя уважаваща себе си от екологична гледна точка държава или община, не е опция.

Какво се случва с покривните води? В общия случай те отиват в канализацията, където се свързват с отпадните води и цялото количество отива в пречиствателните станции, преди да се изхвърли в реките или в моретата.

Веднъж изграждаме системи, които водят тази вода на стотици километри, и втори път, че я смесваме с по-мръсна вода, за да я пречистим 100 км по-нататък.

Ако се направи най-обикновено езерце в двора, на което да се сложи мембрана, която не стува абсолютно нищо, и там се събират покривните води, то може да се използва за напояване, за тоалетни, може да се направи и двойна водопроводна мрежа, така че водата за тоалетните да идва от един източник, а питейната вода - от друг източник.

Проветряването също е нещо много важно за сградата. Когато проектираме една къща трябва да държим сметка от къде идва преобладаващия вятър, после така да разположим отворите по фасадите, че да има разлика в налягането.

Като отворим един прозорец на ослънчената и един на сенчестата фасада, да се създава веднага течение през къщата и да може проветряването да стане за пет минути, а не да стоят отворени прозорците цял ден или цяла нощ и всичко да се напълни с прах.

Всички тези неща са чисто проектански и зависят от човека, който се занимава с дизайна на къщата.

Повечето хора си мислят, че една икономична къща струва много повече да се построи.

Това в общия случай е точно обратното - тя не само че спестява пари по време на експлоатацията, но и в процеса на стоителство, в сравнение с къща, енергиен и суровинен вампир.

Икономическата страна на нещата е едно, но здравословният начин на живот е все пак крайната цел.

Това едно жилище да е правилно осветено и ослънчено, да е правилно проветрено, е от съществено значение за комфорта и здравето на неговите обитатели.

Всички тези неща теоретично не са нови, концептуално са хилядолетия стари, но по една или друга причина през последния век има други неща, които са взели превес над тях, и сега се наблюдава връщане към основите.

Това една къща да изглежда естетична и красива е чудесно, но за целта не е необходимо да е натруфена.

В повечето случаи истинската естетика се крие именно в простите форми, а това не е в противоречие с функционалността - да е правилна и да изразява функцията, за която е предназначена."