Ядрената енергетика

А томната електроцентрала "Игналина" в литовския град Висагинас е от същия модел като чернобилската, но през годините са направени много подобрения за повишаване на сигурността.

Въпреки това обаче централата ще бъде окончателно затворена до края на 2009 г.

Литва пое този ангажимент в рамките преговорите за присъединяване към ЕС. Затварянето на "Игналина" тревожи най-много жителите на малкото градче Висагинас, създадено едновременно с АЕЦ и за нейните нужди.

Загубено някъде в горите на Северна Литва, до границата с Беларус и Латвия, градчето се появява преди 30 години, за да приюти общо 3300 служители на АЕЦ.

Половината му жителите са свързани с работата в централата и в края на 2009-а, когато "Игналина" бъде затворена, последните 1500 служители ще останат без работа.

Витаутас Рачкаускас, кмет на Висагинас през последните 6 години споделя, че хората в града са отчаяни.

"Много от хората са скептично настроени за бъдещето. Те мислят, че ако централата затвори градът ще замре, защото препитанието им е свързано с нея.

Аз обаче не мисля така, тъй като вече са създадени много програми за преквалифициране. Сигурен съм, че градът ще продължи да живее", казва кметът.

През последните години Висагинас полага сериозни усилия за развитието си и се опитва да привлече висши учебни заведения.

Очаква се през следващите три години един от големите литовски производители да създаде в града 700 нови работни места.

Затварянето на първия блок на централата през 2005 г. не е създало социални затруднения, тъй като общинските власти са били добре подготвени с програми за алтернативна заетост.

Всички обаче си дават сметка, че най-тежкото тепърва предстои. До 2010 всяка година ще бъдат съкращавани по 200 служители, а накрая без работа ще останат и последните 1500 души.

Безработицата във Висагинас е 6%, което е високо ниво за Литва.

Въпреки несъгласието на местното население и австрийските съседи, преди пет години в Чехия бе пусната в експлоатация АЕЦ "Темелин" .

Чешките власти обаче оправдаха изграждането на централата със създаването на нови работни места. В момента в "Темелин" работят 950 души, като някои от тях и преди това са били служители на чешката електрическа компания.

Работещите в "Темелин" получават заплати, по-високи от средните за страната, но въпреки това централата не е допринесла по някакъв начин за съживяването на региона, който дължи просперитета си много повече на туристите в чаровните малки барокови градчета.

Противниците на ядрената енергетика смятат, че пускането в експлоатация на АЕЦ "Темелин" е ускорило затварянето на много въгледобивни мини, което от своя страна е оставило още повече хора без работа.

Трябва обаче да се има предвид, че строежът на централата е започнал още през 1987 и

огромните суми вложени в изграждането й са предрешили пускането й в действие.

Затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" продължава да вълнува българското общество.

Атомната енергетика се превърна в обект на вътрешнополитически борби. Мнозинството българи все още не са напълно убедени, че извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок е най-доброто решение за страната с оглед на бъдещото икономическото развитие.

В момента България е водеща в Югоизточна Европа по производство и износ на ядрена енергия.

Очаква се, че след като бъдат спрени двата реактора, ще се зададе енергиен проблем на Балканите, който ще доведе и до увеличаване цената на тока у нас.

Още повече, че Европа започва да преразглежда позицията си спрямо ядрената енергетика. ЕС препоръча на Хърватия препоръча да построи атомна централа до 2015 г., въпреки действащия в страната мораториум върху изграждането на АЕЦ и ТЕЦ.

Румъния ускорява довършването на реакторите в централата "Черна вода", за да си осигури независимост от вноса на руски газ.

Със затварянето на глава "Енергетика" България сякаш престана да се бори за енергийната си независимост. Уверението на президента на Световния съвет на ядрените специалисти, французинът Андре Майсьо, че в Европа има поне 10 реактора на по-ниско равнище, не бе взето под внимание.

Политиците смятат, че България трябва да продължи да развива ядрената енергетика като стартира изграждането на АЕЦ "Белене".

На фона на това намерение екологичните организации цитират данни, според които изхвърлянията в атмосферата на радиоактивни аерозоли и газове при нас са 4700 пъти повече, отколкото от германските централи.

При това положение екоорганизациите не са съгласни с продължаване на експлоатацията на старите блокове на АЕЦ "Козлодуй" и представиха становището си пред Европейската комисия.

Като израз на подкрепа в усилията за изваждане на посочените блокове от експлоатация, България получава от ЕС помощ, която е в размер 550 млн. евро за периода 2000-2009 г.

Парите идват от специално създадения за тази цел Международен фонд "Козлодуй".

За модернизацията на пети и шести блок Европейската общност за атомна енергия (Евратом) осигурява заем в размер на 212,5 млн. евро.

В същото време постъплението на тези средства зависи от спазването на ангажимента за извеждането от експлоатация на проблемните трети и четвърти блок.