Скулптури от оникс показва Павел Койчев в НХГ

Скулпторът Павел Койчев отново изненадва колегите си и публиката. В Националната художествена галерия се откри изложба с негови скулптури от... оникс. (виж фотогалерия - снимки Георги Димитров, НетИнфо) През годините 67-годишният днес Койчев е работил с камък, дърво, пръст, говежда тор, стъкло, слама, метал, пластмаса, въжета и какво ли не още.

"Големият артист винаги демонстрира своите артакции по негов си, койчевски начин, пише Мария Ландова в каталога на предишната му изложба "Къщите, лятото, морето". - Примери много: масивните скулптурни фигури се превръщат в цепелини и предизвикват скандал в Благоевград; леките калени конструкции на "Торният бръмбар" отлитат в небитието над НДК; сламените животни от "Нещо за клонирането" задават тежки въпроси; "Черната биволица" се взира със слепи очи в тъмнината над морето, а машината за медитация се приземява в центъра на София - за да ни грабне и понесе шеметно назад, към пастирското детство, сред малачките, калта, пръчките, слънцето, топлината и мъдростта.

Това са основните материали - изразните средства, с които борави мъдрецът Павел Койчев, който знае, че скулптурата му не е украса, а красота на ума и сърцето".

Завършва през 1966 г. Художествената академия, но до 1973 не дава работи за изложби. "Нито съм бил член на СБХ, нито съм искал. Не приемах цялата система на художествен живот. Седем години стоях извън всичко. Намерих си едно ателие в сутерен към Сточна гара. Високо 1,60 м, а стените му синьо-зелени от влага. Тапицирах го, какво ли не правих срещу влагата. Но не исках никаква служба. Свободен артист. Млад и шантав. И няма лев отникъде.

Е, лятото на 1967 г. взех някакви мизерни пари от италианската продукция "Галилей" в Киноцентъра. Поех скулптурната част на едни саркофази - барокова украса, десетки метри тежки сложни профили и куп други лъвски крака, глави...", разказва Койчев в интерю за сп. ЛИК преди три години.

И продължава: "Исках да се занимавам със скулптура. Да правиш скулптура и живопис между другото - не става! Едва през 1973 дадох пет работи за изложбата "Малка пластика". Взеха само едно торсче. И така започнах да давам за изложби. А за насъщния - бре, не мога да намеря никаква работа.

Отивам на Държавна комисия - на два пъти балтията. Защото не ме знаят. За тях съм никой. Е, веднъж приеха една моя работа в дърво. Обаче такава оценка ми дадоха, че отказах, защото, дето се вика, аз масрафа си не можех да платя. И работата много се запече...

През 1975 се роди и втората ми дъщеря. Нямаше вече накъде и кандидатствах за член на секция "Скултура" на СБХ. Приеха ме заедно с колеги с по десетина години по-млади от мен. Името ми се мъдреше на последно място в списъка".

Ето как разказва за първия голям скандал: "Беше през есента на 1986 г. Бюрото на Държавната комисия ми възложи да направя пластична композиция на тема "Движение" за гарата в Благоевград. Предстоеше посещение на дипломатическия корпус. И аз се заех. Без мисъл за декоративност. Държавната комисия прие проекта.

За голяма моя изненада, когато местните фактори приемаха макета на пластиката, един от железничарите рече: "Абе тоя, както е тръгнал, никой не може да го спре. Някакъв шеф - на гарата ли беше, не помня. Но така го изцепи, че ме смая.

За композицията от четири фигури, представени в три групи, си поставих най-прости задачи - три основни физически състояния на човека - легнал, седнал и прав. На една гара може да се види пътникът в движение, изпращащи, чакащи, седнали и заспали...

Много неща се изприказваха за тази работа. Имаше много спекулации. Всъщност тогавашният първи секретар на Градския комитет на БКП, небезизвестният Лазар Причкапов, поради някакъв ангажимент не присъства на приемането на проекта, изпълнен в реален мащаб. Това стори неговият заместник - Войнов, който беше силно респектиран от работата ми..."

Първата самостоятелна излоба Павел Койчев прави през 1982, а през 1984 участва в раждането на Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол.

От 1987 до 1990 има участия в Австралия и Дания. Следват запомнени изложби и участия в София, Варна, Добрич, село Осиковица, Софийско, Ню Йорк, Златни пясъци, Брюксел, Солун...