Скулпторът Любомир Далчев почина на 99 г. в САЩ

Г�е �емият български скулптор Любомир Далчев почина на 11 юли в градчето Съни Вейл край Сан Франциско, броени месеци преди да навърши 100 години на 27 декември. Той бе по-големият брат на поета Атанас Далчев и живееше зад граница от 1979 г. насам, когато емигрира след изложба във Виена. Неговите "високи релефи" в столичната Съдебна палата са най-значителните творби на монументалната и декоративната скулптура в България, пише в българските енциклопедии.

Далчев е роден в Солун през 1902 г., завършил е живопис в София и скулптура в Рим, специализирал е в Париж. Бил е професор по анатомия и по монументална и декоративна скулптура. След 9 септември 1944 г. работи по релефа "Октомври" за паметника на Съветската армия (1951-53), паметника на Васил Левски във Велико Търново (1952 г.), "Орфей" в Смолян, "Св. Климент Охридски" срещу Софийския университет, "Ятачката" в село Угърчин, Ловешко, както и по Братската могила в Пловдив. Негово дело е и паметникът на Гоце Делчев в Скопие (1948 г.). Съавтор е на паметника на Николай Коперник пред варненската астрономическа обсерватория и планетариум.

През последните 10 години скулптурните му шедьоври обаче бяха масово обезглавявани и разрушавани от вандали, пише "Труд" в статията си по повод кончината на Далчев. Неговите произведения, оценени по света за стотици хиляди долари, у нас се продаваха като метал за претопяване, констатира вестникът и припомня, че само през 2001 г. от галериите в София, Пловдив и Сливен са били задигнати четири бронзови паметника. Негови творби, собственост на столичната градска художествена галерия (СГХГ), пък са били намерени с изтръгнати ръце и крака в храстите. През 2000 г. трима апаши натоварили на трабант цялата композиция от Братската могила в Пловдив, пише още "Труд" под заглавие "Любомир Далчев не ни прости".

Виж още: "За Любомир Далчев изкуството беше живот", в. Стандарт, 23 юли 2002 г.