"Капитал": Оперативно интересен бизнес

О бичате ли ракия? По колко чашки пиете обикновено? Четири "малки" на вечер? Не сте изключение - това прави към 200 грама.

Сигурно ще се изненадате, но в статистиката вие ще попаднете с една ракия, вместо с четири. Такива поне са реалностите според финансовото министерство - на всеки четири бандерола, продадени преди няколко години, сега министерството отбелязва един. И приходите от акциз върху алкохола прогресивно падат като дял от всички събирани акцизи.

Причината за това не е членството в Европейския съюз, както твърдят някои производители (заради ЕС ставките бяха вдигнати рязко). Не е и "спадналата консумация". Пазарните данни наистина показват, че сега спрямо 2004 се пие с 15% по-малко твърд алкохол, но намалението съвсем не е четири пъти.

Всъщност за част от ракията, водката и други високоградусови напитки въобще не се плаща акциз и това е обществена тайна. Никой не отрича този факт. Доказват го спорадичните съобщения за заловени бутилки с фалшив бандерол или въобще без бандерол, казвали са го производители, намеквала го е властта.

Това, което допреди две седмици не беше сигурно, е участието на самата власт в безакцизната търговия. Разпечатката от разговорите на втория човек в ГДБОП с един от акционерите в най-голямата фабрика за алкохол потвърдиха съмненията.

Разплитането на аферата ще трябва да покаже дали самият министър на вътрешните работи е знаел и мълчал за това, че службите всъщност прикриват злоупотреби с бандероли. Това би означавало, че "бизнесът" е под държавна протекция. Затова не е чудно, че в България през последните две години

Най-продаваната марка е "Безакцизна гроздова"

Момент. Спрете за секунда четенето и погледнете графиката вдясно. Ако събираемостта на акциза беше ОК, двете криви трябваше да съвпадат. Сега черната, която показва потреблението, е почти изправена, докато червената, с броя на продадени бандероли, напомня очертанията на връх Мусала.

Най-високата точка, която виждате, е през 2004 - последната година, в която бяха в сила старите, по-евтини бандероли. Оттогава насам акцизът на алкохола се вдигна драстично на два пъти (веднъж с 50% и втори път с 46.6%).

Още преди повишаването на ставките имаше прогнози, че това ще доведе до спад на постъпленията от акциз. Думата обаче не е спад, а срив. А "необяснимото" разминаване на данните се вижда с просто око.

Стигна се дотам сумата на събрания за миналата година акциз от производителите на спиртни напитки почти да се изравни с този от бирата. По данни на Агенция "Митници" постъпленията от твърдия алкохол дават 2.8%, а тези от бирата - 2.6% от общата сума на акцизите (около 3.3 млрд. лева).

Някой би помислил, че заради високите ставки градусовият бизнес е силно пострадал. Същото биха подсказали и спадащите след 2004 година приходи от продажби на най-големите производители.

Но как това съвпада с огромните инвестиции в нови мощности (производителите на спиртни напитки са сред най-големите получатели на субсидии по САПАРД), с растящия брой заети в сектора, със закупуването на земя за отглеждане на грозде, с процъфтяващата телевизионната реклама и агресивното налагане на нови и нови марки ракия, водка и мастика, промотирани от най-хитовите фолк певици?

Обичайните заподозрени

в случая са най-големите фирми производителки начело с двете алкохолни империи - "Винпром Пещера" и "СИС индустрийс". Това е логично, като се има предвид, че те разполагат с най-големи мощности и търсенето на продуктите им е по-високо заради инвестициите в реклама.

Те са обвинявани от по-малки производители, че продават огромни количества с фалшиви бандероли, като смесват нелегалната продукция с легална. Конкурентите им си обясняват ниските цени на определени марки ракия, водка и мастика точно със спестните акцизи и ДДС.

Пръв публично за това заговори Павлин Найденов - директор на фалиралата "Селект дистилъри" и бивш председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България (АПВТСНБ).

На безпрецедентна пресконференция миналото лято той заяви, че най-големите производители използват фалшиви бандероли. Найденов не посочи имена, но последвалите изявленията му публикации бяха съпътствани със споменавания на "Винпром Пещера", "СИС индустрийс" и "ЛВК Винпром Търговище".

"Фактурира се около 20% от това, което се дава на търговците. Търговците искат да вземат фактури за всичко, но не им се дават. Обяснява им се: "нали искате да гледате реклами по телевизията и да ви върви оборотът", разказа Найденов тогава пред медиите.

В публикация на вестник "Стандарт" миналата седмица бяха цитирани дистрибутори на алхокол, които косвено потвърждават думите на Найденов и обясняват, че проверките не ги "хващат" защото най-често получават предварително предупреждение.

Именно такива предупреждения бяха засечени в разговорите на арестувания бивш зам.-шеф на ГДБОП и колегата му от икономическа полиция.

Още преди тези разкрития Найденов директно заяви, че над големите производители има политически чадър от спецслужбите и от финансовото министерство, които си затварят очите за нарушенията.

Като става дума за държавни протекции, хората от бранша неизбежно си припомнят посещенията на премиера Сергей Станишев и президента Георги Първанов в двете най-големи фирми, производителки на алкохол у нас.

Въпреки това, в интервю за интернет изданието е-vestnik.bg по-късно Найденов добави, че е избрал не случайно момента, защото е почувствал политическа воля от премиера Станишев да бръкне в раната.

"Ако миналата година бяхме повдигнали този въпрос, сега нямаше да сме живи. Част от бизнеса е свързан и с криминални престъпления. Сега вече сме на мнение, че политическата воля е налице", казва през август 2007 Найденов.

Преценката му се оказва грешна - няколко дни по-късно въоръжени служители на ГДБОП (в ръководството му тогава е арестуваният преди две седмици Иван Иванов) нахълтват в собствената му фабрика и в складове, в които се съхранява и негова стока.

Тогава пресслужбата на МВР разтръби, че са "открити и иззети около 10 000 бутилки алкохолни напитки с фалшив бандерол, без бандерол и със стар акцизен бандерол, както и 1800 фалшиви акцизни бандероли за спиртни напитки".

Шефовете на водка "Селект" отрекоха информацията и изтълкуваха акцията като контраудар от техни конкуренти, заради изнесените дни по-рано данни.

Има ли политическа воля?

Всъщност Павлин Найденов е имал известни основания да привиди политическа воля за изчистване на пазара. В средата на 2006 г. контролът върху акцизите беше прехвърлен (за по-ефективно) от данъчните към агенция "Митници".

Година по-късно беше обявено, че премиерът Станишев е изискал доклад от агенцията и НАП с конкретни мерки как смятат да повишат събираемостта на държавните приходи.

Според запознати повод за това е било писмо на тогавашния заместник-министър на финансите Георги Кадиев, което разкривало дупките, през които изтичат парите на хазната.

Изнесените от него данни били потвърдени и от таен доклад на Агенция "Митници" до министър-председателя. Така се стигна и до безпрецедентната среща на митничар №1 Асен Асенов с най-големите играчи на алкохолния пазар, проведена през август миналата година.

На нея са присъствали също финансовият министър Пламен Орешарски и шефката на НАП Мария Мургина.

Алкохолните босове бяха привикани без предварителна информация за какво точно ще става въпрос на срещата. Според публикации в медиите единствено шефовете на "Винпром Пещера" и "СИС индустрийс" са знаели каква е темата и били приготвили собствени справки за нарастването на количествата наливен алкохол.

Идеята е била да се каже в прав текст на алкохолните босове, че държавата няма да толерира измамите с бандероли. Тоест "знаем, че ни лъжете, затова, ако обичате, спрете използването на фалшиви бандероли". Нищо такова обаче не се е случило.

Вместо това заподозрените в измами производители са хвърлили вината върху нелегалните цехове и селските казани, които бълват алкохол в търговската мрежа без акцизи.

След тази среща въпросът за бандеролите отново излезе от дневния ред на правителството. За да се върне отново сега, покрай скандала в МВР.

Опитът за изсветляване през 2007 все пак е дал известен резултат. За миналата година са били продадени 40 милиона бандерола, което е с близо 70% повече от 26-те милиона бандерола в предходната 2006, но все още е твърде далеч от продадените близо 113 милиона през 2004.

Истината е, че при наличие на воля пазарът да се изчисти с контрол, вместо с преговори с производителите, държавата лесно би могла да сложи ред. За това е достатъчно да не изтича информация за проверките, а данъчните да покажат откъде идват разминаванията на пазарните и отчетните данни с насрещни проверки във фирмите, които зареждат винпромите с амбалаж и суровини.

Митническата администрация обаче изтъква други аргументи - ограничения си капацитет и големия брой обекти за проверка. "Близо 30 000 са складовете, в които се продават акцизни стоки (алкохол и цигари).

При общо 3700 в Агенция "Митници" това прави средно по 1000 обекта на един митнически служител", коментира Румен Данев, шеф на дирекция "Митническо разузнаване и разследване".

Прозрачността е друго оръжие, което държавната администрация не използва. От митниците и финансовото министерство отказаха да предоставят индивидуални справки за броя на закупени бандероли от големите производители с аргумента, че тези данни са фирмена тайна.

"Капитал" поиска официално от най-големите осем компании справки за купените от тях бандероли. До редакционното приключване на броя не получихме подобна информация от нито един.

Официални версии

Големите производители имат своя версия за спадналите продажби на бандероли. Българите според тях са започнали да купуват спиртни напитки в по-големи разфасовки.

"Дължимият акциз за една бутилка от един литър и дължимият акциз за пет бутилки от 200 мл е един и същ, но на практика продадените бандероли са пет пъти по-малко", коментираха за "Капитал" от "Винпром Пещера".

Друг аргумент е наливният алкохол, който се произвежда масово в страната, селските казани и нарасналото потребление на домашна ракия.

"Въпреки че медиите не обръщат внимание на този проблем и го считат за банален, факт е, че едва около 40% от гроздовата реколта в България се изкупува от лицензирани и легални производители. Остатъкът се изкупува уж за лична консумация, но впоследствие се произвеждат количества алкохол, многократно завишаващи максимално допустимите по закон", заявяват от най-големия играч на пазара.

Сред посочваните причини е и повишената консумация на бира и вино за сметка на твърд алкохол. Според големите производители най-важният е икономическият фактор. Те припомнят двукратното шоково увеличаване на акцизната ставка заради членството в ЕС.

Винпромите съветват да не се сравняват данните за продадените бандероли в последните години с тези от 2004. Според тях данните са изкривени поради факта, че в края на годината е имало презапасяване на фирмите, тъй като се знаеше, че от 1 януари влизат в сила новите акцизи.

Проверяващи и проверявани са на едно мнение

Между другото на същото мнение са и митническите шефове и служителите в НАП. При разговори с репортер на вестника през седмицата и от двете институции, натоварени с контрола върху събираемостта на държавните приходи, заявиха, че фалшивите бандероли са по-малкото зло и че далеч по-големи са загубите от наливния алкохол и селските казани.

"Алкохол се вари във всяка паланка. В България три къщи да има в едно село, четвъртата е казанът", казва Румен Данев. Той е категоричен, че големите количества укрит акциз не идват от официалните поизводители, а от нелегалните фабрики.

Тук е мястото да отбележим и факта, че акцизът върху домашната ракия беше едно от непуполярните решения, които кабинетът "Станишев" трябваше да въведе под натиск от Брюксел.

В първите дни от членството властта опита да укроти демонстрациите и заплахите с бунтове по селата, спускайки негласна позивна, че нарушителите няма да се преследват строго.

Година по-късно данните на митниците потвърждават тази негласна договорка - за цялата 2007 събраният акциз от алкохол за домашна употреба е под 10 000 лева!

Като се раздели на акцизната ставка (за количества до 30 литра акцизът е 2.2 лева на всеки литър), излиза, че цялата минала година домашна ракия са варили само 150 семейства! Това не прави даже едно цяло село.

Само този факт е достатъчен, за да стане ясно, че нещо драматично куца в събираемостта на акцизите върху алкохола. И съдейки по всичко, казано дотук, истината е не някъде по средата, а от горе до долу - от селските казани до най-големите производители. Защо ли е възможно това?