Синята планета

Със самата си поява човекът е станал фактор, изменящ природата и няма как тя да остане неизменна. Но ние идваме и си отиваме от този свят с идеята да оставим нещо след себе си, а не да го отнемем на бъдещите поколения. Човек се ражда природно, но  възпитава човешкото в себе си чрез културата и го проявява в свободата. Нашата култура се изразява не само в отношението ни към другите и техните права, но и към правата на природата.

Всеки знае фразата: “Човекът е венецът на природата”, но дали тя не ни възгордява и не ни кара да се чувстваме  “господари” на всичко, което ни е предоставено?  Та ние сме част от този кръговрат, ние сме рожби на тази планета и трябва да живеем по нейните закони, и да я съхраняваме. В период на екологична криза и индустриален възход човечеството би трябвало да запази хармоничното си единство с природата, но дали го постига?  Отговорът е НЕ! С всяко стъпало, издигащо ни към модернизацията и удобството, ние губим връзката с майката дала ни живот - природата. Всяко вкопчване в материалното ни струва пре-много!  Та ние не осъзнаваме, че живеем на единствената планета, притежаваща най-голямото богатство - ВОДАТА. Синята стихия без чието съществуване ние сме погубени!  За съжаление човекът приема природните блага за даденост и наивно вярва, че те  ще бъдат там винаги и ще са на негово разположение. Но не е така! Всяко наше дейсвие, всяка наша стъпка, която е в противоречие с природата, я дисбалансира и “живата планета” отвръща на нанесения удар.

Днес в 21 век, подпочвените води са замърсени с токсични субстанции като пестициди, хербициди, нитрати, атразин (последица от наторяването на почвата), а също така и олово, магнезий и хлор, макар и все още в позволените граници. Водата е толкова ценна –  всички знаем това, но не се замисляме достатъчно често отразява ли се това и на отношението ни към нея.

Според учените през последните години киселинността на океаните се е повишила с 30 процента. Но вероятността хората да знаят тази информация е минимална. А дори и да я знаят, биха ли променили бездушието и неотралитета си към случващото се? Защо не? Нека спрем да замърсяваме водите, нека не продължаваме да вредим на втория по важност компонент на  нашата планета, а именно - водата. Нека вложим поне късче от разума, даден ни отново от природата, и да осъзнаем стойността на това, което притежаваме. ”Синята планета”,  тя ни призовава с всяко свое поточе, с всеки свой ручей, с всяка своя река, извор или езеро да й  подадем ръка и да живеем в хармония с нея.

Съвременната цивилизация не осъзнава драстичното намаляване на водните ресурси, както и тяхното замърсяване. В бъдеще “течното злато“ на планетата ще бъде водата, а не петрола. Затова нека намалим загубата на сладка вода, последица от намаляване на дебита на реките, да спрем да вредим и застрашаваме собственото си здраве и това на нашите поколения. Ние сме дошли на този свят, имайки правото да се възползваме от това благо, нека го запазим и съхраним и за идните поколения! Нямаме право да им отнемем нещо, което не сме създали или  конструирали сами!

В тялото на един човек има средно 40 литра вода. Тази вода напомня, че животът ни без нея е невъзможен! Тя служи за разтваряне на хранителни вещества, транспортирането им до клетките и извършването на сложни физиологични процеси. Нима си представяте кръговрата на живота без участието на така необходимото ни “синьо богатство“?

Луций Аней Сенека казва: “ Човешката раса е подобрила почти всичко освен себе си“. Нека докажем, че не е така, нека се откъснем от сивото и забързано ежедневие и отворим очи за “чудото“ живеещо, дишащо и надяващо се също като нас! Природата има правото да съществува, да се опазва, да поддържа и възражда жизнения си цикъл и еволюционен процес, така както всеки човек има право на живот!