Най-превежданият световен писател, роден през 1917 г., пристигна у нас с българската си съпруга, раздава автографи в София.
Световноизвестният американски писател Сидни Шелдън (SidneySheldon.com) пристигна в България и ще подписва книги на свои почитатели на 11 юли, понеделник, от 17,30 до 18,30 ч. в зала "Витоша" на столичния хотел "Кемпински Зографски", съобщиха издателите му от "Бард" (Bard.bg).
С него е втората му съпруга Александра Костоф, българка по произход, с която са женени от 1989 г.
Един от тримата най-тиражирани автори на бестселъри в света, той е написал сценарии за над 200 тв продукции и 35 игрални филма, шест пиеси и 18 романа, продадени в над 300 млн. екземпляра.
Заглавия като "Ако утрото настъпи", "Отвъд полунощ", "Насън и наяве", "Тънки сметки" са издадени с успех и на български, а според книгата на рекордите "Гинес" е най-превежданият писател в света - на 51 езика в над 180 държави.
Роден е на 11 февруари 1917 г. в Чикаго и кариерата му започва в киното - нает е да чете сценарии срещу 17 долара седмично.
Този избор на професионално поприще не е наследствен - по неговите собствени признания родителите му имали завършен само трети клас, а баща му не бил чел нито една книга през живота си.
Той е единственият член на семейството, завършил гимназия, а талантът му си проличава за първи път, докато работи като гардеробиер в хотел "Бисмарк" -
написва песен, която влиза в репертоара на ресторантския оркестър.
Когато решава да стане сценарист и поема към Лос Анджелис, е само на 17 и обещава да се върне у дома до три седмици, ако не успее да си намери работа.
След неуспешна обиколка по киностудиите решава да започне от най-ниското стъпало и нахвърля резюме на романа "За мишките и хората" от Джон Стайнбек, което разпраща на различни продуценти.
След по-малко от три дни е получил отговор от всички и приема предложението на "Юнивърсъл" за длъжността "скрипт рийдър" (четец на сценарии).
В свободното си време обаче, заедно с друг от сътрудниците - Бен Робъртс, нахвърлят свои собствени идеи, които стават основа за поредица второкласни филми на студията "Републик".
Втората световна война прекъсва плановете му - мобилизират го във военновъздушните сили. Още преди да се прибере от фронта, започва да пише за Бродуей и на 25 години вече има поставени три хитови мюзикъла по негово либрето.
В "Alice in Arms" дебюта си на престижната театрална сцена прави Кърк Дъглас, а за "Redhead" (1959), Шелдън печели награда "Тони".
Завръщането му в Холивуд обаче изглежда предопределено и през следващите 12 години натрупва солидна филмография (вж. в IMDB.com) като сценарист в студиите "MGM" и "Парамаунт пикчърс"
За "The Bachelor and the Bobby Soxer" (1947) с Кари Грант, Мирна Лой и Шърли Темпъл той печели "Оскар", а сред останалите му известни заглавия са още "Великденски парад" с Джуди Гарланд и Фред Астер", "Annie Get Your Gun", "Jumbo" и "Anything Goes" с Бинг Кросби.
С "Dream Wife" (1953), отново с Кари Грант, и "Buster and Billie" (1974) изпробва силите си и като режисьор, като междувременно напуска MGM и отива в телевизия Ей Би Си, където му възлагат да измисли тв шоу за младата актриса Пати Дюк ("The Patty Duke Show"), за което в продължение на две години пише 78 сценария.
Създава и продуцира хитовия в средата на 60-те US комедиен сериал "I Dream of Jeannie" (с Лари Хагман, по-късно звезда в "Далас"), което се задържа в ефира на Ен Би Си пет години, както и друга популярна по онова време поредица - "Hart to Hart".
Скоро се обръща към ново поприще и започва да пише романи. Дебютът му на книжния пазар - "The Naked Face" (1970), е отхвърлен от пет издателства, но в крайна сметка е отпечатан, предизвиква похвални отзиви от критиката и е определен от "Ню Йорк таймс" като "най-добрия в "мистъри" жанра за тази година".
Самият той обаче съвсем не бил сигурен в този успех - "напротив, бях уверен, че
ще счупя всички рекорди, защото няма да се продаде дори един екземпляр.
Затова влязох в една книжарница и си я купих сам. Оттогава правя така с всеки мой нов роман - купувам си самичък по един екземпляр", разказва Шелдън.
№2 в библиографията му е "The Other Side of Midnight", който става бестселър и утвърждава името му в писателските среди; следват три десетилетия начело на класациите за книги.
Фанатизирани религиозни дейци и техни привърженици заклеймяват романите му като "неморални", изгарят ги на клади и настояват за забраната им.
В отговор той води кампания против всички форми на цензура, подкрепя свободата на словото и правото на четене, участва в национални акции в помощ на неграмотните и бездомните.
С годините е разработил своя собствена творческа техника - диктува на секретарка, като започва всяка история с един-единствен герой, разказва Си Ен Ен.
Докато диктувам, ми идват идеите и за останалите герои, така повествованието се оформя и аз практически го разказвам устно, обяснява Шелдън.
Този метод се оказва успешен и много от почитателките му го хвалят, че прекрасно разбира женската природа - и пише така, сякаш самият той е жена.
Днес признава, че романите са предпочитаната от него форма за изява: "Защото не зависиш от никого и
нямаш насреща си актьори, които не харесват репликите си и искат да ги пренапишеш,
или режисьор, който държи да съкрати някои сцени, защото е надхвърлил бюджета. Обратно, героите в една книга могат да притежават яхти и луксозни вили, цели армии се придвижват на километри без да ти струва нито цент. Единственото ограничение е въображението на автора."
Не е ревнив към по-младата си конкуренция в лицето на романите за Хари Потър: "Дж.К.Роулинг заслужава медал, задето накара хиляди деца да се редят на опашка в книжарниците. Когато бях лице на кампанията за грамотност, установих, че 35 млн. пълнолетни жители на САЩ не умеят да четат или да пишат. В това отношение сме след Куба и още десетина други държави... Смятам, че е твърде късно децата да се учат да четат в детската градина - на това трябва да свикват още вкъщи."
През 1985 г. умира съпругата му, с която са женени над три десетилетия.
Единствената им дъщеря Мери тръгва по стъпките на баща си - на осем години публикува първите си стихове, а впоследствие също започва да пише романи.
Традицията се предава и на нейните две дъщери, които също са писателки, и то още от детската си възраст.
През 1989 г. Шелдън сключва брак с Александра Костоф, която в детските си години е била актриса, а по-късно се ориентира към рекламния бизнес и оглавява неправителствена организация за опазване на североамериканските диви овце (BighornInstitute.org).
Тогава той е на 72, а тя - на 46
Запознава ги най-малката й сестра Анастасия, а в България сега ги придружава друга от балдъзите му - Мери.
Сред първите му срещи тук е сбирката на цялата рода на жена му, за чието организиране от няколко месеца насам работи братовчед й Боян Алексиев, разказва днес в. "24 часа".
В интервю пред всекидневника писателят обаче пояснява:
"Идвам в България главно с изследователска цел, защото ще използвам страната ви в следващия си роман. Винаги процедирам така. Никога не пиша за нещо, което не съм видял със собствените си очи...
От нея знам, че България е вълнуваща страна, и усещам, че има потенциала да се превърне в основа на новата ми книга."
По тази причина двамата съпрузи вече са обиколили половината свят, а в програмата им тук са предвидени още срещи с местни хора, дегустации на вина и традиционни блюда, разходки.
Наскоро той разказа целия си живот в мемоарите "The Other Side of Me" (Другата ми страна), а последното му заглавие, преведено у нас, е "Кой се страхува от тъмното".
Любопитно: Преди година името му беше замесено в необичаен издателски скандал, след като рекламна фирма от Добрич пусна на книжния пазар български автор под псевдонима "Синди Шелдън", заради което съдът постанови 10 000 лева глоба за подвеждане на потребителите.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!