Швеция погребва завинаги ядрените си отпадъци

С�д �д 90-секундно спускане с главоломна скорост към центъра на Земята вратите на асансьора се отварят към тъмна и влажна галерия, издълбана в гранита.

Добре дошли в Еспьо Хард Рок, където Швеция разработва методи, за да складира за вечни времена ядрените си отпадъци.

Разположената в Оскаршам лаборатория е разпростряла тунелите си на дълбочина 4,5 км под земята.

Откакто бе изградена през 1995 г., учените са тествали там много методи, за да погребат в гранита ядрени отпадъци за поне 100 хил. години напред.

Системата, на която в крайна сметка са се спрели, се състои в херметично затваряне в медни цилиндрични контейнери на два тона използвано гориво или необходимия обем за годишно потребление на електричество на Малмьо, третият по големина град в Швеция с 286 хил. жители.

Всеки контейнер от 25 тона се вкопава в гранита на половин километър дълбочина и около него се инжектира глинеста кал, наречена бентонит, която има свойството да се разширява при контакт с водата, да го изолира напълно и да го защити в случай на земетресение.

Контейнерите са заровени на няколко метра един от друг, за да може скалата да абсорбира топлината, излъчвана от радиоактивния материал.

Шест празни контейнера са погребани в Еспьо с електрически генератори, за да симулират отделяне на топлина, произвеждана от използваното ядрено гориво. Така учените изпитват издръжливостта на саркофага на температура, налягане, влажност и микроби.

Системата ще бъде внедрена в център за складиране във Форсмарк, на 200 км северно от Стокхолм. Ако всичко върви добре, строителството на този център трябва да започна през 2016 г., а самото складиране на отпадъци през 2022-2024 г., според  Джими Ларсон Хагберг, представител на Шведската компания за управление на енергията и на ядрените отпадъци.

От 1985 г. Швеция складира временно ядрените отпадъци от 10-те си реактора във временен център в Оскаршам. Там се намират 4993 тона високо радиоактивно ядрено гориво в очакване на погребването му за вечни времена.

Макар след няколко години радиоактивността на урана да спада на 1%, нужни за 100 хил. години той да си възвърне естествената радиоактивност, присъща му като минерал.

В геологически мащаби това време не е нищо в сравнение с 1,8 млрд. години съществуване на гранитния блок, в който шведите смятат да погребат отпадъците.

Центърът във Форсмарк ще има необходимата защита срещу евентуални терористични атаки.

Неправителствени екологични организации обаче са обезпокоени за липсата на информация за корозията на медта и за свойствата на бентонита под въздействието на топлина в продължение на хиляди години.

Ако контейнерите започнат да ръждясват, радиоактивните отпадъци може да излязат на повърхността след 50-100 години, алармират те.

Стойността на проекта се оценява на 1,9-2,4 млрд. евро, които изцяло се осигуряват от ядрената индустрия.