Е вропейската комисия обяви, че отнема акредитациите на две агенции по ФАР и спира официално финансирането за инфраструктурни проекти по линия на ИСПА.
Това бе съобщено при представянето на докладите за България и Румъния, изготвени от EK според изискванията на механизма за контрол и сътрудничество.
Документите бяха представени от ръководителя на пресслужбата на ЕК Йоханес Лайтенбергер и говорителят Марк Грей, а
не от председателя й Жозе Барозу или друго политическо лице
Отнети са акредитациите на Изпълнителната агенция ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Централното звено за финансиране и договаряне в Министерство на финансите.
Спрени са окончателно замразените средства по програма ИСПА, управлявани от фонд "Републиканска пътна инфраструктура". По САПАРД също има замразени пари. Акредитации на агенции тук обаче не са оттегляни.
Общата сума на всички спрени и замразени средства е около 800 млн. евро, макар че от Комисията не желеят да посочат точната сума, защото имало много условности.
От ЕК обаче подчертаха, че спрените пари са само по т.нар. предприсъединителни програми и засега не става дума за структурните фондове, по които в периода 2007-2013 г. страната ни има възможност да усвои милиарди евро.
"ЕС вече оказва помощ за конкретни подобрения на живота на българските граждани чрез съществено финансово подпомагане. В същото време през изминалите шест месеца ЕК замрази временно европейското финансиране заради нередности, открити чрез системите за контрол и одити", каза Лайтенбергер.
Значителна работа бе извършена за преодоляване на проблемите в тази област, но в ЕК все още няма достатъчно увереност, че може да прекрати замразяването.
Щом България направи необходимите стъпки за подобряване на финансовото управление и контрол, Европейската комисия е готова да преразгледа решението си, подчерта говорителят.
Европейската комисия прекрати помощ от стотици милиони евро за България и спря достъпа до финансови средства на две ключови разплащателни агенции заради корупция и лошо управление, но
в последния момент олекоти удара, като смекчи най-острите словесни формулировки
от предишните проекти и не включи заплаха да отложи влизането на България в еврозоната и в Шенгенското пространство за пътуване без паспорти, изтъква Ройтерс.
Двата доклада за България - единият за управлението на еврфондовете, а вторият за съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност - са най-остро критичните, изготвяни досега от Брюксел за страна членка на ЕС, отбелязва агенцията.
"Реформата на съдебната система и правоприлагащите структури е необходима и отдавна трябваше да се извърши. Борбата срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност не дава резултати", категорични бяха от ЕК.
Създаването на ДАНС и началото на реформи в МВР бяха определени като стъпки в правилна посока, но бе подчертано, че сега трябва да стане ясно дали от това ще последват резултати - разследвания и присъди.
"Когато двете страни се присъединиха към ЕС през 2007 г., те се ангажираха да преодолеят слабостите в съдебните системи и да засилят борбата срещу корупцията. Организираната престъпност бе изтъкната също като явление, предизвикващо особена загриженост в България", заяви Лайтенбергер.
"Първите доклади на Европейската комисия бяха публикувани през юни миналата година. Сега, година и половина по-късно, правим
по-детайлна оценка на положението в двете страни
Сегашните доклади са обективни, балансирани и основани на всестранен преглед на фактите. Те посочват постигнатия напредък, но и очертават по откровен начин къде е необходима допълнителна работа", добави той.
Лайтенбергер подчерта, че положението в Румъния и България е различно, а целта на ЕК не е да прави сравнение между двете страни.
Като цяло, обстановката в Румъния очертава смесена картина. Главните елементи на една функционираща система са налице. Основата обаче все още е крехка, а решенията по отношение на корупцията по високите етажи са силно политически повлияни.
Ангажиментът за реформиране на ключовите институции в Румъния е неравномерен
"Докато има напредък в съдебната реформа, има също необходимост правната система да покаже, че съществуват наказания за корупцията по високите етажи. Европейската комисия призовава настойчиво Румъния да засили реформите", заяви Лайтенбергер.
Борбата с корупцията в Румъния трябва да бъде деполитизирана, а Букурещ трябва да поеме твърд ангажимент в борбата срещу корупцията на високо ниво. Същевременно страната трябва да създаде достъпна и адекватна система, за да предложи на гражданите си възможността да се информират във връзка със случаите на корупция.
Реалните усилия от страна на местните, регионалните и централните администрации в
борбата срещу корупцията твърде често са блокирани на политическо ниво,
се посочва в доклада.
Документът показва, че мерките, които са могли да бъдат предприети за подобряване на решаването на корупционните случаи, са били отложени, или въобще не са започнали, или пък не са постигнали реален напредък.
Румъния направи през първата половина на 2008 г. важна крачка чрез създаването на Националната агенция по прозрачността (НАП), но тя трябва да докаже, че може да наблюдава финансовите потоци, да разкрива и санкционира недоказано имущество, да регламентира конфликтите на интереси, констатира ЕК.
Институционалните и процедурни изменения, извършени през последните години в румънската съдебна система, започнаха да дават първите резултати, които обаче все още са слаби, за това механизмът за проверка и сътрудничество трябва да бъде запазен за известно време, показва докладът.
Документът отбелязва, че от приемането през февруари на последния междинен доклад, Румъния е ускорила усилията си и въпреки периода на политически полемики, правителството е успяло да възстанови ритъма на реформата и относителната стабилност в институционалната и законова рамка за борбата с корупцията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!