Н а 2 януари 2008 г. написах следния текст за "Дневник":
"Правителството няма да се промени, дори и да си отиде някой и друг министър. През 2008 г. Сергей Станишев ще продължи да балансира върху трите крака на коалицията и това ще бъде главното предизвикателство пред кабинета. Министрите ще доведат до перфектност феодалната система на разпределение на ресорите, в която никой не се меси в далаверата на другия, за да не предизвиква чужда намеса в собствената далавера. Няма нито желание, нито време за някакви сериозни промени в секторните политики (доколкото ги има).
Парламентът ще изпадне в пълна изолация от обществото. Разцеплението на НДСВ или евентуални размествания вдясно ще интересуват съвсем тесен кръг коментатори и партийни функционери.
Ще се приемат закони, които Европейският съюз налага, както и дребни промени в съществуващото законодателство, облагодетелстващи конкретни хора или групи. Няма да се предприеме нито реформа на избирателното законодателство, нито някакви нови инициативи за ремонт на конституцията. Автомобилите, заплатите и другите привилегии на депутатите ще бъдат единствената широко обсъждана парламентарна тема.
Левицата ще продължава да се раздира от напълно неясни никому вътрешни конфликти, но няма да намери сили да разбере и реши тези конфликти.
Десницата ще направи малки крачки напред, много внимателно, докато се готви и надява за решително настъпление през 2009.
Бойко Борисов ще продължава да е най-популярен, но ще си остане в границите на сегашните електорални възможности. 2008 ще бъде началото на изхабяването на марката ГЕРБ.
"Атака" ще продължи процеса на затихване и свиване до санитарния минимум.
Симеон ще остане с достатъчно депутати, за да крепи мнозинството на коалицията. Отцепниците няма да постигнат единство за създаване на сериозна политическа партия и постепенно ще се разотидат през 2009.
Доган ще направи някои скрити ходове с цел озаптяване на лакомията на функционерите на ДПС, за да добие по-приемливо коалиционно лице преди изборната 2009 г.
Бизнесът ще продължава да се движи самотен напред и ще гарантира растежа.
Образованието ще започне мъчителни промени без сериозни резултати. Здравеопазването няма да започне никакви реформи въпреки евентуалната раздяла с министъра Гайдарски. Доходите ще продължават да нарастват бавно според официалната статистика и доста по-бързо в сивата икономика.
Нищо драматично няма да стане през 2008. Интересното остава за 2009."
Днес, в края на същата тази 2008 г., със съжаление установявам, че почти всичко, което съм написал тогава, се е сбъднало. Не съм предвидил, разбира се, няколко много важни събития и тенденции:
На първо място сред своите недоглеждания поставям тоталния провал на правителството на Сергей Станишев в отношенията му с Европейския съюз. Не ми е хрумвало дори, че нещата могат да станат толкова лоши.
Очевидно е, че министри и депутати от БСП и ДПС, но изненадващо и от НДСВ, не можаха да схванат какво се е променило за България след 1 януари 2007.
Продължиха да разбират властта като функция не в полза на хората, а в полза на управляващите. Продължиха да не осъзнават необходимостта от прозрачност и отчетност на всяко управленско действие. Продължиха да приемат "Брюксел" като някаква нова "Москва", където има едни господари, които могат да бъдат залъгвани с любовни обяснения, а на местна почва да си я караме постарому.
На второ място съм пропуснал да забележа развитието на проблемите на световната финансова система и прякото въздействие, което глобалната криза би имала върху българската икономика.
И аз, както много други, подцених тоталната зависимост на българския растеж от световното забогатяване. Вярвах, че развитието ни е наистина устойчиво и трайно.
Последните три месеца показаха дори на най-оптимистичните говорители от тройната коалиция, че "български растеж" няма. Той е функция от развитието на света. Добре ще запомним този урок през следващите месеци, не дай си боже, и години!
На трето място съм си затворил (по симпатия) очите пред фундаменталния разпад на традиционната българска десница.
Дебалансът в днешната ни политическа ситуация, в която левицата, макар и силно пострадала от четиригодишното управление, остава компактна, в центъра някак се намества ГЕРБ, една аморфна партия, тръгнала да печели народната любов на всяка цена, оставя десния край населен с разпадащи се партийки като ДСБ и ССД, шепа земеделци около Мозер и Върбанов и едно СДС, чийто нов лидер като че ли ще трябва да го изгражда от нула, ако има капацитет за такова героично действие.
В тази ситуация ще трябва наистина да мисля много по-задълбочено, преди да правя каквито и да било предвиждания за 2009 г.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!