Петър Диков: Собственици на изтърбушени партери са длъжни да ги укрепват

След рухването на сградата на ул."Алабин" в София на дневен ред отново излезе качеството на строителството и извършваните преустройства. Заговори се за корупцията в системата и ценовите листи на чиновниците за пускането на един или друг проект. По този повод разговарям с главния архитект на София Петър Диков.

Изясни ли се вече ситуацията с рухналата сграда на ул."Алабин"? Каква е отговорността на общината в случая?

- Формално погледнато общината няма пряка отговорност по действащите норми. На практика обаче администрацията носи отговорност най-малкото, защото сградата се намира на 50 м от районните кметства "Средец" и "Триадица". Чиновниците всеки ден, отивайки и излизайки от работа, са виждали за какво става въпрос. Работещите около падналата сграда заявиха, че е спирал редовно камион и е изнасял строителни отпадъци.

Какво е останало да се доизяснява?

- В момента се води дело срещу неизвестен извършител за причиняване на смърт по невнимание. Ние нямаме намерение да изземваме функциите на следствието. Ние може да си направим изводи, че общинската администрация трябва сериозно да дисциплинира работата по контрола и наблюдението на старите сгради в София. Пуснати са заповеди за спешна проверка на всички преустройства, който са правени в партерни и сутеренни етажи. Това е ставало основно на сградите с масивна конструкция, с носещи тухлени стени, без носещи вертикални стоманобетонни елементи. Казвам го специално, защото се появиха писания за сгради без носеща конструкция. Такива сгради няма. При старите масивни сгради носещата конструкция са носещи тухлени стени. Всяко нарушение по тях като пробиване на отвори нарушава носимостта на конструкцията. Проверката трябва да приключи до един месец.

След приключването й и ако се установи, че са избити такива стени какво следва?

- Категорично съм убеден, че при сградата на ул."Алабин" е имало намеса в конструкцията и това е причината за рухването й. Не е ясно кога е станало това - сега или преди, защото статиката на една сграда е такава, че особено при масивните, че това може да се случи непредвидимо във времето.

Проверката на останалите сгради ще бъде по две линии. Първата е каква строителна документация има за извършени преустройства и в съответствие ли са направените преустройства с тази документация. Второ е, ако няма документация, то собствениците на тези партерни етажи трябва да декларират писмено какво е правено и как.

Проверките нямат за цел да наказват някой или да го глобяват. Целта е да устатонивим дали има несанкционирана намеса в конструкциите на сградите и ако има такава да задължим собствениците да направят съответната конструктувна експертиза и да приедприемат мерки за осигуряване на стабилността на сградата.

Това означава ли, че ще накарате собствениците да укрепят сградите, ако са нарушили конструкцията?

- Категорично. Ако има намеса без проекти ще ги задължим да направят конструктивна експертиза и да укрепят сградата. Нашта проверка е отпаравена към бъдещото - осигуряване на сигурността на хората, а не към миналото установяване кой е нарушил закона и да му отрежем главата с глоба.

Колко сгради ще обхване проверката?

- Не може да се каже точно, но са много. Районните администрации трябва да направят проверката. Дирекция "Архитектура и градоустройство" (ДАГ) ще помага особено в централната част. Отделно от това ще се решава въпроса с опасните сгради, които са рушащи и необитаеми. За тях ще се направи паспортизация. Ще предприемем мерки за разчистването им и задължаване на собствениците им да ги приведат във вид, който не е опасен за околните.

Каква е гаранцията, че това ще се случи? Преди 3 години се прави същото
упражнеие след като стена падна и уби дете в кв."Люлин". Описаха се опасните сгради, но една незначителна част от тях бяха съобрени.

- Не мога да гарантирам, че ще се съборят сгради, защото аз нямам нито ресурс, нито права. Кметът обаче е показал, че си изпълнява ангажиментите и сигурно ще бъдат съборени опасните сгради.

Ще бъдат ли санкционирани общински служители, които не са си свършили работата по случая с рухналата сграда на ул."Алабин"?

- Ще направим каквото е в рамките на възможностите. Тук става дума по-скоро за морална отговорност. Бил съм свидетел, когато кметът върви с колата си и вижда дупка. Обажда се веднага на районния кмет да му нареди тази дупка да бъде запълнена. На слредващия ден се започва работа и проблемът е решен. Не може кметът на София обаче да обикаля и да сезира районните кметове какво става на техните територии. Те трябва да ги познават. Нали затова са районни кметове.

Същата е ситуацията и с районните архитекти и контрольори по строителството. Те трябва да разберат, че трябва да се грижат за територията, за която носят отговорност. А не някой да се жалва, нещо да се случи, за да се вземат мерки. Желанието на кмета и мойто е вече да сме пред събитията.

Какви законодателни промени са необходими за да не се размива отговорността между институциите? В момента за контрола на строителството според Закона за устройство на територията са отговорни общините и ДНСК?

- Специално отговорността по подръжката на сградите и привеждането им в съответствие към нормата за безопасност няма уредено законодателство. След промените през 1990 г. много бързахме да уредим новото строителство. Поддържането на старото, като че ли беше извън обсега на вниманието ни, затова сега се получават тези неща. Очевидно е, че е необходима специализирана разработка, която да уреди въпроса с подръжката на сградите и да даде правомощия на държавата и общините върху разпореждането с частна собственост. В момента реално може да контролираме новото строителство и това, което се реконструира с писмено заявено желание на собствениците.

По отношение на подръжката виждате какво става с топлоизолациите по фасадите. Блоковете са заприличали като зебрите в Африка - на лентички, на каренца, на квадратчета, на раенца. Всеки пипа по фасадите както си иска. Също е и положението с остъкляването на терасите - на едния етаж дървена дограма, на втория алимуниева, на третия метална. Получава се картинка, която те е срам после да я гледаш. Въпросът с етажната собственост също не е уреден. В момента има един правилник от епохата на ранния социализъм. Законът за етажната собственост се работи от 10 години и още го няма. Последната версия, която гледах беше много далече от проблемите.

Вече се чуха коментари, че и нови сгради могат да рухнат заради некачествено строителство. Има ли такава опасност?

- След като падна сградата на ул."Алабин", започнаха да излизат заглавия: 300 хил. души ще останат без покрив. Това са несериозни неща. Има достатъчно механизми за да може да се контролира качеството на новото строителство.

Но преди няколко години на бул."България" по време на изливане на плоча новострояща се сграда рухна?

- Това стана заради лошо укрепен кофраж, който беше правен през две нива. За старите сгради и за новите, когато има проектант, надзор, проверка от община, има всичките подписи върху този проект, притеснението ми е много малко. Няма нормален конструктор в България, който да си постави подписа под необезопасена сграда. Той е човекът, който носи най-голяма отговорност, включително и наказателна, ако има грешки. По новите наредби пък надзорникът носи отговорност за качеството на строителството.

Вие като главен архитект сигурно сте подписали стотици разрешителни за строеж. След като падна сградата спокойно ли ги разписвате или вече имате едно наум.

- Не ги проверявам детайлно, защото нямам физическата възможност. В това отношение работещите в ДАГ са професионалисти. Притеснението ми е, че в процедурата по одобряване на проектите на сградите има възможност за пропуски и заобикаляне на норми.

Имате предвид да надстроят с някой и друг етаж?

- Не. Такова нарушение не може да има. Примерно, ако е записано кота корниз 15 метра, нарушунието да е 50 см, което по-трудно може да се хване. Лично аз много внимателно следя да не се заобикалят нормите за осигуряване на паркоместа в нова сграда. Нарушения по коструктивната стабилност на сградата нито проектанта, нито общинските служители, нито надзорника биха допуснали, защото това са неща които засягат сигурността на хората и там компромиси не се правят. Знам като архитект какви борби водя с конструктурите за т.нар. шайби, които осигуряват сградата срещу земетръс. Това е класическата борба между архитекти и конструктури. Конструктурите слагат шайби навсякъде по сградата, а на архитекта те му пречат, защото това са бетонови стени, които бъркат разпределенията.

Чужди агенции, а и по Нова телевизия показаха репортаж за корупция в системата, за ценови листи за по-бързо предвижване на проектите в ДАГ. Схемата е следната: районният архитект пренасочва проектите за пректиране през негова фирма или фирма на негови близки и по този начин получава по напълно законен начин пари срещу ангажимент да придвижи по-бързо проекта и да няма проблеми. Това изолиран случай за район "Витоша" ли е или е практика и в останалите райони и в ДАГ?

- Не съм орган, който установява корупция. Опитвам се със всички възможни средства да премахна корените на корупцията в системата. Има две възможности за платена услуга извън регламента. Първото е за приоритено предвижване на преписки или проекти. Това нещо със сигурност го има. Има ангажимент от служител вътре в администрацията, че въпросната преписка вместо да стои една година, ще стои една седмица. Това със сигурност го знам. Тарифи не знам, както и кои точно вършат тези услуги, но съм убеден, че го има. Това може да се пребори като се контролират и спазват законоустановените срокове. В момента, в който успея да котролирам преписките така, че да знам, че тази преписка е престояла повече от месец и да искам отговорност от служителя, който я е забавил, ще затворим естествено вратата на отклоненията и възможностите за корупция. Амбицията ми е такава система да заработи до края на годината.

Това възможно ли е да се случи, защото по ЗУТ срокът е една седмица с доклад за съответствие и един месец без такъв доклад от надзорника. Тези срокове не са ли кратки при огромния брой искания?

- Общинските специалисти проверяват еднакво внимателно проектите с доклад за съответствие и без. Много често в проекти с доклад се случва да има пропуснати или неверни неща, които го правят несъстоятелен. Презумцията на законодателя е била, че като влезе проект с доклад, изобщо не се гледа. Но ако има някакъв гаф в този проект и се подпише строителното разрешение, отговорността ще носи главният архитект, а не консултантът.

Не сезирате ли Министерството на регионалното развитие за пропуските на надзорните фирми? Има ли такива с отнет лиценз?

- Пуснал съм поне 7-8 доклада с предложения за наказания на надзорни фирми. Може и да има санкционирани, но поне аз не знам. Втората посока на корупция, която съществува в администрацията, е когато се прокарват отклонения в нормите. Това се случва, когато се дава разрешение за строеж по проект, който е надвишил нормите за Кинт, плътност на застрояване или етажност. Това вече се плаща или се насочва към фирма, която знаят, че като го внесе в ДАГ ще мине, независимо че има разлика в нормите. Когато имаме наказани надзорни фирми с отнети лицензи за пропуски или фалшификации в докладите си, съм сигурен, че и тази възможност за корупция ще бъде отрязана или поне намалена до максимум.

От тази схема за предвижване по-бързо преписките вашите проектански фирми или тези на роднините ви възползвате ли се?

- От никакви такива привилегии не се ползвам. Декларирах, че "Проарх" не жалая да се ангажира с проектиране на сгради в София, въпреки че не мога да забраня на колегите си.

Аз съм съсобственик на фирмата. Има и други колеги акционери, но няма привилегии. Брат ми работи в София от много години, преди аз да си помисля, че ще стана главен архитект. Доказал е, че работи добре. Последно -наградата за архитуктура, която взе, е за София. Тогава нарочно не отидох на тържеството по връчването й, за да не са обвързват нещата. Проектът, за който взе наградата, е правен много отдавна, преди да стана главен архитект, и сградата наистина е най-добрата.

Колко разрешения за строеж издава годишно ДАГ?

- За миналата година подписаните от главния архитект са около 1500. Още около 2000 са издадени от районните архитекти. Срокът, за който ще се получи разрешението за строеж, много зависи от проекта. Ако всичко му е в ред, може да се предвижи много бързо. Ако не е добър, съм приел практика вместо да стои в ДАГ да се връща. В момента деловодната система на ДАГ е особена. Не могат да ми дадат точна спарвка за преписките, които са влезли в ДАГ и не са излезли за повече от един месец. На три пъти искам такава справка и не могат да ми дадат. Възложил съм да ми направат технология на движението на преписките, за да мога да знам всяка една във всеки един момент къде се намира, кога е влязла и излязла, колко време е престояла в ДАГ.

Какво ще има на "София ленд"? Какви са плановете за затстрояването на тази територия?

- Предвиждането е за обществоно обслужване и атракции с Кинт 1.2 и плътност 0.3. Ако иска да строи нещо, трябва да го строи при същите показатели. Вероятно ще има промени върху територията. Ако някой тръгне да строи, може да разсъждаваме върху варинта да му се даде възможност да изгради по-високи сгради срещу повече зеленина. Ако примерно там строите 5-етажни сгради при Кинт 1.5 (Кинт е съотношението между разгърната застроена площ към площта на терена) ще заемете 30% от терена, ако строите 20-етажни - 15% от терена и тогава мога да ви задължа останалите 70% да бъдат озеленени. Или от един терен от 10 дка седем дка практически ще са паркова зона, като цената за това е по-високи сгради. Ако намерим този баланс в разумни граници, ще удовлетворим нашето желание да имаме повече зеленина в тази територия, и ще защитим интереса на инвеститор. Досега не е подадено искане за промяна на застрояването на територията на София ленд.