Първо ЮКОС, после Грузия

С ега вече светът започва да разбира как в действителност изглежда една "война за петрол".

Малцина на Запад осъзнават до каква степен Владимир Путин и съветският, пардон, руският елит се придържат към довоенната представа за междудържавни отношения и национално величие.

Тяхната представа не се основава на самовъзпроизвеждащи се институции, нововъведения и могъществото на търговията, а върху територии и ресурси -"lebensraum" (жизнено пространство), както го нарече един от техните интелектуални предшественици.

Какъвто и да е предтекстът и емоционалните резонанси, Република Грузия, през която минават два важни тръбоповода с енергоносители, бе също така предизвикателство пред стремежа на Путин към могъщество чрез контролиране на енергийните доставки за Западна Европа, особено на онези, които са за отопление на жилищата.

Западни правителства и директори на западни петролни компании изиграха неразумна роля в плана на Путин. Изглежда никакви анулирания на договори, явни конфискации на собственост или злоупотреби с филиалите им от страна на руските власти не може да ги разубеди да продължават да пръскат пари на вятъра в опит да получат достъп до руските залежи с полезни изкопаеми.

Никой не посмя и гък да каже, когато западните акционери с миноритарен дял в ЮКОС бяха разорени след като руското правителство конфискува активите на тази петролна компания, обвинявайки я в нарушения на данъчното законодателство.

На практика нямаше никаква официална реакция, когато бяха изтъкнати екологични нарушения като причина да "се изхвърлят" западни партньори от различни проекти за сондажи или полагане на тръбопроводи, в които вече бяха вложени милиарди долари.

Наистина, с каква нахална самоувереност Путин превърна западните петролни компании в свои политически "боксови круши", знаейки, че западни политици (като Нанси Пелоси, Байрън Доргън, Дик Дърбин и други) правят точно същото у дома си в преследване на своите тесногръди, късогледи политически цели.

Барак Обама си мисли, че спасение от високите цени на горивото ще станат наказателните такси за "Ексън Мобил". Всичко това със сигурност е убедило Путин, че Западът няма да инвестира политически капитал в защитата на интересите на своите петролни компании.

Той разбра, че съюзниците му могат да отидат дотам, че да извършат ядрен тероризъм (както се твърди), за да убият един от политическите му критици в Лондон, без да има последствия.

Защо тогава да очаква ответен удар от многократно изиграните западни енергийни инвеститори?

През цялото време правителства и главни изпълнителни директори смятаха, че рано или късно Русия ще открие защо трябва да спазва принципите на международната търговска вежливост: Русия се нуждае от западния капитал и технологии, за да развива петролната си промишленост. За да вземеш, трябва да дадеш.

Потенциалните партньори трябва да разберат с течение на времето, че Русия държи на думата си.

Западът прецени неправилно способността на Путин да преценява неправилно ситуацията - грешка, която са правили и преди.

Не веднъж оприличавахме Путин на Саддам Хюсеин. И двамата се наложиха над застаряващите си покровители и ги принудиха да се оттеглят. И двамата поведоха войни - в Чечения и Иран. И двамата заложиха на коза, че контролът им върху енергоносителите ще им гарантира неуязвимост при ответен удар на Запада.

Нищо, че водена от САЩ коалиция доброволно спря достъпа на иракския и кувейтския петрол до световните пазари след нахлуването на Саддам в Кувейта през 1990 г., дори с цената на рязък скок на цените и рецесия на Запад.

Саддам до края вярваше, че като развява петролни договори пред френски и руски компании, това ще го предпази от решимостта на втория президент Буш да го отстрани от власт.

Напълно възможно е Путин също да оценява погрешно сиутацията.

Западните държави за момента може да не предприемат кой знае какво във връзка с натиска му върху Грузия, но с течение на времето той ще разбере, че е създал условия за формиране на коалиция, чиято цел ще е да сдържа руската енергийна мощ.

Непосредствените му съседи с пресни спомени от съветското господство още по-охотно ще се ориентират към съюз със Запада и НАТО. Вероятно дори късогледите германци ще разберат, че са отишли твърде далеч, като са се поставили в позиция на енергиен заложник на Москва.

Те може дори да започнат да задават конкретни въпроси за присъствието на бившия канцлер Герхард Шрьодер в борда на директорите на "Норд Стрийм" - филиал на "Газпром", натоварен със задачата да увеличи ззависимостта на Германия от руския газ.

Онези, на които им се иска да отрекат действителността, ще видят във всичко това причина да поръчат на Конгреса да похарчи милиарди долари за реализиране на фалшивата утопия на "енергийна независимост". Ще чуете подобно бръщолевене през идните месеци, но то няма да има ефект.

Вместо това Америка ще се вкопчи в необходимостта да приложи спрямо руския режим "принципа на реалността". Ще се изправим пред отговорността да разнообразим енергийните си доставки.

Премахването на търговските бариери пред бразилския етанол и разрешението да усвояваме собствените си ресурси би било добро начало.

Моментът, когато наистина ще трябва да се разтревожим, е когато Америка в преследване на примитивните си представи за енергийна независимост, реши да последва Путин и да се върне в 30-те години на миналия век.