Живот на скорост

С коростта като принуда и като начин на живот, все по-бързо, почти до абсурд. Така живее съвременният европеец.

Във Франция, и по-конкретно в метрото на Париж, съществува движеща се пътека - най-бързата в света. Благодарение на нея парижани спестяват минута и половина в дългите коридори, свързващи гара Монпарнас с останалите метро линии.

Пътеката е супер модерна и скоростна, но също така и много опасна. Затова в началото й дежурят служители на метрото, за да пречат на "рискови" хора да стъпят там.

Особено застрашени от действията на неуравновесени или изнервени хора са бременните жени, бебетата, държани от родители им и, разбира се, малките деца.

Пътеката се движи с 12 км/ч. Затова човек лесно може да загуби равновесие.

Така на ден стават до десетина падания, най-често на възрастни хора. Поради тази причина в края на движещата се пътека стои друг служител на метрото, който оказва помощ на пострадалите.

А иначе, пътеката струва скъпо - 4 милиона и 200 хиляди евро. Засега и дума не става тя да бъде спряна. За нея, както и за традиционните коридори, по които се ходи пеша, си има хора- въпрос на избор.

Бързото хранене също е част от забързаното ежедневие на европееца.

Само че ако сандвичите са почти безвкусни или еднакви на вкус, то съществува още един вид сандвич, но по- особен- дюнерът. Ядат го вече не само в Турция.

За турците вкусният дюнер понякога представлява единствената възможност за обяд. В повечето случаи турците не разполагат с обедна почивка и се налага просто да отскочат до близкия ъгъл и да вземат драгоценната храна в работата си.

Заведенията за бързо хранене са буквално навсякъде - прозорчета на заведения, където се минава с коли, покрай кейовете, а на дълъг път- кацнали малки павилиончета. На всичките тези места се предлага изобилие от вкусна и бърза храна.

Не без основание турците обичат да задават въпроса : Кой казва, че fast food е американско изобретение?

7 минути са нужни за убеждаване. Не става дума за предизборна кампания и телевизионно време, а за любовна игра.

Speed dating е разпространена във Великобритания от САЩ. Участниците са двама и разполагат със седем минути, за да се "свалят".

Клуб "К" в Лондон е правилното място, ако искате да играете играта. Желаещите са повече жени, отколкото мъже. Понякога се случват куриози - не достигат мъже, за да се играе Speed dating.

Средната възраст на участниците е между 25 и 35 години. В повечето случаи те са работещи хора с кариера. Всъщност, те печелят много, но и работят много и това пречи на социалните им контакти.

Най-често до Speed dating се стига чрез агенция, в която първо се попълва тест. Отбелязва се физическото и психическото здраве, интелекта, външния вид, например, как е облечен желаещият да участва в играта.

Организаторите признават, че това не е Холивуд, но все пак е важно как изглежда човек, тъй като става дума за любовна игра и съблазняване. Като цяло в Speed dating се решават британци, търсещи приятел, или пък просто заради различното преживяване като средство за снижаване на стреса.

Най-бързият начин да се разведеш е в Германия - само с едно кликване на мишката.

Съпрузите могат да разтрогнат брака си чрез интернет. Услугата съществува от три години. Проблемът е, че съдилищата не разполагат с необходимото техническо оборудване, за да признават тези разводи.

Все пак разводите се улесняват и по друг начин. 80 % от молбите за разтрогване на брака пристигат от цяла Германия в съответните инстанции по интернет.

Макар и рядко, но все пак с някои адвокати се контактува по e-mail.

Средната продължителност на една церемония по бракосъчетаване на младоженци у нас е рамките на половин час.

Оказва се, че ритуалът се налага да бъде ускорен до няколко минути, когато се появяват много желаещи в един ден да сключат граждански брак. Миналата година на 30 юни, длъжностните лица във варненски обреден дом бракосъчетаха за два часа 25 брачни двойки.

По-миналата година рекордът е бил 27 бракосъчетания за един ден.

От миналото лято България се превръща в "страната на Менделсон" за израелските брачни двойки, а Варна е българския брачен Лас Вегас. Кандидат-младоженците, които пристигат във Варна са обикновено руски евреи.

По израелските закони те нямат право да се женят, ако един от родителите им не е евреин, а християнин. Малко са младите хора, които желаят да сключат брак и решават да приемат юдейската вяра.

Духовното приобщаване е дълъг и труден ритуал. Има няколко месечно обучение и пряко наблюдение от равините. Бракосъчетанието в България обаче се признава без проблем, защото между двете страни има споразумение за признаване на гражданското състояние.

Кандидат съпрузите пристигат във Варна с чартърни полети на българските авиокомпании. Сватбите са в понеделник и петък, защото са съобразени с чартърните полети, които са в неделя и в четвъртък.

За бързите сватби двойките идват през цялата година, но пиковите моменти в трафика на младоженци е през юли и август, защото могат да изкарат и четири дни меден месец. Групите пристигат за по пет дни.

За тях няма никакво значение, че брачният ритуал е възможно най-съкратеният. По време на бързия брак младоженците си разменят халки, слагат подписи и край.

Кумуват тези, които вече са минали по реда. Роднини няма, но за младите двойки това изобщо не е важно. Най-важното е, че узаконяват отношенията си и стават семейство.