Цялото интервю на Иван Костов по Би Ти Ви (2 част)

- Каква е основната причина за загубата на изборите? Много хора очакват да разберат вашето тълкувание.
- СДС загуби изборите, защото проведе едни дълго отлагани и затова много болезнени реформи, които причиниха страдания на хората, които причиниха безработица, които бяха свързани с голяма приватизация. Това е основната причина.
Разбира се, една от причините е това, за което говорих преди малко за тези известни фигури. Но седесарите не могат да се чувстват обвиняеми. Те трябва да вдигнат главите си. Те са стояли в челото на поставянето на България на пътя на европейското благоденствие и на сигурността. Тези хора няма защо да се срамуват от това. Седесарите не могат да са виновни. Да се каже, че СДС е корумпирана партия, е злокачествена морална демагогия.
Хората трябва да си спомнят следното нещо - че имаше една голяма поука в Светото писание. Мойсей закарва евреите в Обетованата земя, но избягалите от робство не ги чакат реки от мед и масло, чака ги хилядолетна история на борба за тази свобода. Ние избягахме от комунизма, сега трябва да се борим непрекъснато.

- А как така Симеон Сакскобургготски успя да заведе до урните толкова много избиратели, а вие не тогава на изборите? Каква беше причината? Между другото възникна наскоро и такъв един въпрос - вярно ли е, че е имало предварителни разговори между Симеон Сакскобургготски и вас лично и СДС като партия за съвместни действия на изборите 2001 г.?
- Що се отнася до мен, никакви разговори не е имало. Но доколкото този човек, когото вие цитирате, говори и разговори със СДС, той може да разбира и други фигури от СДС. Затова въпросът трябва да се отправи към Симеон Сакскобургготски, предполагам, към Петър Стоянов и към Стефан Софиянски. Не е имало такива разговори.
Аз мисля, че се вижда с какво беше спечелен народът и доверието му. След мъките, които понесе от радикалните реформи, му бяха обещани реки от мед и масло, грубо казано.

- Вие казахте за обвиненията срещу вас. Току-що споменахте и г-н Софиянски. Ред е да ви попитам - вие също не спестявате на свои опоненти остри думи. Миналата седмица написахте писмо във вестник "Сега", в което ни повече, ни по-малко нарекохте г-н Софиянски помияр.
- Аз съм много разтревожен за бъдещото на дясното пространство. Събудих много отрицателни емоции с това, затова сега само ще посоча фактите така, както аз ги виждам, а нека хората... всички да си направят изводите.
Той не подкрепи ясно и недвусмислено кампанията на партията, която го избра два пъти за кмет. Непрекъснато настояваше за коалиция, без да има политическо решение за коалиция с НДСВ и с ДПС. Когато тази коалиция не стана, излезе от нас и основа своя партия, и то точно между двата тура на президентските избори. Обясни, че няма да допусне БСП да спечели града, и застана срещу председателя на Съюза на демократичните сили, безспорно най-голямата дясна партия, на която се пада тази роля да воюва за столицата.
Това са фактите. Аз тук свърших с тези факти, с изброяването. Моето мнение е, че няма човек, който толкова много да е допринесъл за разпада в дясното пространство, който сега пък да настоява то да се обединява.
- Добре, но вие не допринасяте ли за евентуалното, как да кажа, за евентуалния неуспех на десните сили да се обединят с вашата остра позиция, тъй като вие още преди години казахте за Ахмед Доган, че е проклятие за България. Доколко той стои в дясното пространство е друга тема, разбира се. Но нарекохте без имената им конкретни хора "другари", които са помирители. Това не пречи ли на евентуално бъдещо обединение и търсене на коалиционни партньори?
- И не може да се поставя въпросът за обединение с кого. Това е политически неправилно. Винаги се пита за какво, на каква платформа, на основата на какви принципи. Принципът, на който аз мисля, че трябва да бъде обединението и на който би трябвало да стои всеки истински десен или истински политик демократ, е, че обединението не може да става като коалиция с партии, които са подвластни или под влиянието на бившата Държавна сигурност. Това е самоубийствено за Съюза на демократичните сили.
И пак се обръщам към хората от СДС - да престанат да обръщат внимание на тези обвинения в корупция и на тези малки партии, създадени заради отделни ренегати. Какво значение има някакъв Бакърджиев, някакъв Бонев, някакъв Стефан Софиянски... какъв цар и какъв генерал въобще? Да си спомнят тези хора, че са свободни хора.
Това казвам аз. И за свободата трябва да се воюва. Те бяха със синя мечта. Искаха една истинска демокрация, а не бутафорна, зад която да сноват плъховете на бившата Държавна сигурност и КГБ. Те искаха благосъстояние, но за себе си, не за мутрите, не за организираната престъпност.
Тази България, в която сега става това, това е тяхното предизвикателство и нека не ме правят нито на бик, който трябва да бъде убит на арената, нито на тоя, който трябва да убива бика, на тореадора. Защото те не са публика. Тези хора не са публика, те са в тази битка, те са участници. Всичките успехи и всички неуспехи са за тях. Те плащат и за неразбориите в държавата, те плащат за всичко. Те плащат за хаоса, за ранното въвеждане примерно на ДДС върху лекарствата, който ги направи непосилни за нашите бащи и майки.

- Ако продължа обаче вашия начин на разсъждение, вие хванахте бика за рогата с казуса "Бриго Аспарухов", някакъв си, ако използвам вашия термин, който вие употребихте по отношение на други фигури досега. Беше ли това достатъчно голяма провокация за вас, за да проговорите в публичното пространство?
- Беше много голяма провокация. Аз искам да обясня защо. Нито един министър-председател на Република България - подчертавам: Република България - не е имал между себе си и специалните служби посредници.
Бригадир Аспарухов ще играе ролята на посредник. Но какво значи да посредничиш на информацията от специалните служби? Това означава да четеш информацията, да я декодираш, да вадиш от нея оценките и изводите. Но с какъв код Бригадир Аспарухов - курсантът и завършилият школата на КГБ - ще дешифрира тази информация? Той е оръжие Бригадир Аспарухов, оръжие, бойна машина, автономно задействаща се бойна машина.

- Автономно, но не командвана от някой друг?
- Той може десетки години да стои някъде под прикритие и ще се задейства, защото неговата програма е да събаря демократични правителства, да саботира демократични партии. Ако правителството на Симеон Сакскобургготски остане демократично, той ще се задейства и утре има риск него да свали. Това не може да ни прави равнодушни. Няма какво да прави този човек там, в Министерския съвет. Той е върхът на айсберга на едно опасно заболяване.

- Тук стигаме до темата за приемствеността. Тъй като много се говори за това, че в политиката на сегашните управляващи има приемственост спрямо политиката на вашето правителство и хората припознават в сегашната външна политика продължение на предишната, но не и по някакъв начин на вътрешната. Правилно ли е това разделение от ваша гледна точка?
- Ще отговоря на този въпрос, но се сещам да кажа още нещо. Използването на оръжието Бригадир Аспарухов от г-н Сакскобургготски, министър-председател на България, е насочено преди всичко да дисциплинира собствената му парламентарна група.
Той е знак към Ахмед Доган, че всичко е наред, и едновременно с това е тежка атака срещу Българската социалистическа партия, срещу реформаторите в Българската социалистическа партия.
И аз ще си позволя за пръв път да се обърна към хората от БСП, към избирателите на БСП. Нека си спомнят, че направиха жертви за мирния преход. Нека си спомнят, че техният млад лидер се изправи пръв срещу тия генерали. Нека си спомнят за Николай Добрев как го уби отровата на омразата. Всичко това беше, защото БСП се опитваше да се чисти от точно тия влияния.
Не на тях и не на БСП, и не на мен, а на България е нужна втора демократическа партия, втора партия, истинска, демократическа, която ще означава партия, в която не влияят организираната престъпност и специалните служби, за да може да ходи на два крака демокрацията в България, поне на два, да тича. Защото трябва да се тича по пистата на благоденствието и на добруването. Ние не можем да се влачим и да оставяме отровна слуз след себе си.

- Докъде стигнахме в тичането през тези 800 дни според вас?
- Сега се връщам на въпроса. Аз ще погледна на тоя въпрос преди всичко от позицията, не от позицията обещано и изпълнено. Защото ясно беше, че обещаното е демагогско и популистко. Ще го погледна от позицията на задължения и изпълнени задължения. А това е позицията на приемствеността. Защото, освен да изпълнява обещанията си, едно правителство е длъжно да прави добро за България. Ще го илюстрирам така - както майката прави жертви за детето си, както му настоява да се развива, да бъде дисциплинирано и самото то да жертва от себе си, за да върви напред, така правителството трябва да прави жертви, заради държавата.

- А прави ли ги?
- Трябва да взима решения, които са й необходими, болезнени решения за себе си, да поема рискове, да чертае програми, за да върви напред. Ако не го прави, създава невидима опасност. В момента има такава невидима опасност, тъй като не се вземат тези решения, тъй като не достигат нито убеденост, нито енергия, нито воля да се вземат тези решения. Ние влизаме в капан.
Следващите 800 дни този капан ще се затвори и следващото правителство ще падне в него. Аз съм бил в този капан. 1997-1999 г. ние работехме непрекъснато и нямаше какво да отчетем, защото нищо нямаше оставено. От тая гледна точка е лошо това, което се случва на държавата.
А иначе правителството изпълнява някои програми. Примерно програмата за членство в НАТО, програмата за Европейския съюз, някои от тях развива, изпълнява програмата за финансова стабилизация. Тази финансова стабилизация дава добрия икономически растеж, спадането на безработицата и покачването на доходите.

- Защо обаче хората някак си не го признават, ако се съди по настроенията, отчитани от социолозите?
- Хората не го признават, защото поскъпнаха стоки и услуги, без които те не могат. Поскъпна електрическият ток, поскъпна хлябът, поскъпна отоплението, поскъпнаха лекарствата, за които споменах. Тези по-слаби слоеве от населението не могат да си позволяват да купуват други стоки и услуги, независимо че е ниска инфлацията, защото на базовите стоки и услуги цената се покачи. Те се чувстват по-бедни. И щом има икономически растеж и покачване на доходите, значи някой друг бързо става по-богат от тях. Т.е. има разслоение на доходите. А това означава, че няма справедливо разпределение на тежестите на реформата. Заради това хората страдат. Това е моето обяснение.

- Има ли връзка между вашето мълчание и тези 800 дни - интересно, ако можем да оприличим политиката на боксов мач, - и нокдауна на СДС. Броихте ли?
- Да, в известен смисъл ние бяхме нокдаун и на 8, т.е. на 800. Аз специално успявам да стана и да застана пред хората. Беше тежко изпитание, това е факт. Ако ми позволите обаче, да продължа за програмите, защото имам какво...

- Да, да, особено за приемствеността. Да кажете дали нивата в момента се оре така, че да могат следващите да посеят...
- Има програми, които са силно забавени. Такава програма е програмата за съдебната реформа, такава е политиката за съдебна реформа. Такава е програмата, седемгодишната програма за регионално развитие на България. Ако тази програма не беше забавена, догодина трябваше да бъде открита магистралата от София до Бургас, а 2007 г. да бъде открита магистралата до Варна. Трябваше да се направят пречиствателните станции на големи градове като Стара Загора, като Хасково, Димитровград.
Трябваше да се случат добри неща. Това е впрочем причината, поради която се връщат пари в Европейския съюз, защото забавените тия програми, а те искат много дълъг цикъл на управление, това са сложни системи. Цикълът продължава около 3 години и половина. Този цикъл не се управлява добре. Няма професионалисти, които да го управляват добре, и се стига дотам дори, че трите най-големи проекта за пътна инфраструктура в България бяха дадени на турски фирми. При положение че турските фирми не дадоха най-добри оферти, а дадоха трети по атрактивност оферти.

- Защо е така?
- Сега 95 млн. ще отидат в Турция и ще помогнат на Турция да се бори с бедността си, а не на България. Защо е така? Защото там има един зам.-министър от Движението за права и свободи. Той направи тези работи. Не искам да казвам имена, но името му е ясно.

- Да не би после...
- Това не е далновидна политика. А има и направо спрени програми, но всичките ги знаят. Това е политиката на голямата приватизацията, това е буксуващата опасно здравна реформа и вече, изглежда, ще започне да се връща назад, това е програмата за саниране и модернизация на българското средно и висше училище. Но има и неща, в които има откровени връщания назад.

- Регрес?
- Има регрес. Той е очевиден в земеделието. Очевидно Мехмед Дикме не се справя със задълженията си. Той демотивира земеделските производители, зърнопроизводителите. България за втори път в последните 70 години ще внася зърно, защото хората бяха демотивирани, засяха по-малко 4 милиона декара и в момента расте цената на хляба. Но най-големият регрес, най-голямото връщане назад е в областта на националната сигурност. Разбирам...

- Това ли трябва да е приоритетът на управлението?
- На министър-председателя това е отговорността, която той не може да прехвърли на никакъв съветник, на никого. Националната сигурност - разбирана в широкия смисъл на думата като сила на институциите, като запазване и засилване на политическата им ефективност. Всички политически институции в момента са в една или друга степен в криза. Демокрацията се превръща в бутафория, във фасадна демокрация, която скрива това, което се случва.
Беше демонтиран законът за достъпа до досиетата, което даде възможност, и то целево беше демонтиран, беше премахнат този член, който забраняваше бившите кадри от Държавна сигурност да заемат публични длъжности и те влязоха в МВР, влязоха в държавната администрация и те инфектират политическата структура на България до степен тя да спре да функционира.
Бивши служители на Държавна сигурност са директорът на Националната разузнавателна служба и неговият заместник. Даже пенсионирани полковници от Държавна сигурност, пенсионирани от БСП се връщат на работа като директори на регионални дирекции на Министерството на вътрешните работи, както е случаят в Благоевград - даже с чин генерал, повишени.
Това разпада политическата система на България. Ако този разпад продължи, ние ще видим следното нещо - след време дясното ще бъде направено от хора като Любен Гоцев, а лявото - от хора като Аспарухов.
Трябва да кажем на Българската социалистическа партия, а и на седесарите, че тези хора нямат никаква собствена тежест, ако не са на гърба им. Ако те се явят на избори, те ще бъдат политически нули. Точно така, каквато нула са тези, за които споменах - ренегати, напуснали Съюза на демократичните сили.
1 2 3
(Продължава)