В. 'Таймс': Уеблогистан - страна на шумна и непочтителна свободна реч

М узиката на Ерик Клептън бе забранена в Иран в края на миналата година. Радиото и телевизията бяха инструктирани да не пускат "упадъчни" западни песни и да се придържат към "хубавата иранска музика".

Иранският консервативен президент Махмуд Ахмадинеджад не се задоволи с отричането на холокоста, на правото на Израел да съществува и със забраната на рекламни билбордове с Дейвид Бекъм и сега отне на хората възможността да слушат песента "Лейла" - едно наистина необичайно и жестоко наказание, разказва британският в. "Таймс".

Но докато крайните консерватори в Иран заглушават западната попмузика, то в друга сфера на културата се надига истинска какофония от гласове.

В пространството на блоговете настъпи взрив.

В момента в Иран има над 100 000 активни блогове - лични онлайн дневници, отразяващи всевъзможни теми - от домашни любимци до политици.

Езикът фарси е на 28-о място по разпространение в света, но сега той се изравнява с френския като втория най-използван език в онлайн дневниците.

Това пространство иранците наричат

"Уеблогистан" - страна на шумна и непочтителна свободна реч.

Сблъсъкът между тези две страни - хардлайнерите срещу "онлайнерите", отразява последната и най-важна битка за свободата на словото.

Изходът от нея ще диктува не само облика на Иран, но и бъдещето на интернет като политически инструмент, възвестяващ нов вид протест, който не подлежи на репресии.

Нарастването на броя на блоговете в страната е част от тенденция в световен мащаб.

През 1999 г. в мрежата имаше около 50 блогъри (автори на онлайн дневници), пише "Таймс".

През януари техният брой беше около 5,4 млн., а днес според търсачката за блогове Technorati.com те са над 23 млн.

Понятно е защо Иран е особено плодородна почва за блогове. Над 90% от населението е грамотно, а 70% са на възраст под 30 г.

Броят на притежателите на компютри е сравнително висок, а интернет кафенетата са пълни.

Първият ирански блог се появи през ноември 2001 г.,

когато местният журналист Хосеин Дерахшан разпространи инструкции как за по-малко от 10 минути може да се направи най-простичкия уеблог.

Както пише Насрин Алави (псевдоним) в своята книга "Ние сме Иран: персийските блогове", тези онлайн дневници отразяват цяла гама от чувства - иранците са сърдити, тъжни, шегуващи се и смели.

Подобно на всички блогове обаче те могат да бъдат и неточни, неясни и скучни.

Потребителите на интернет в Иран се увеличават по-бързо, отколкото където и да е било другаде в мюсюлманския Близък изток.

Днес съществуват повече блогове на фарси, отколкото на немски, италиански, испански, руски или китайски.

След възхода на блоговете графитите от стените на обществените тоалетни в Техеран изчезнаха почти изцяло.

Тъй като почти всички прореформаторски вестници бяха закрити и мнозина редактори бяха хвърлени в затвора, блоговете предлагат възможност за

изказване на дисидентски мнения,

за дискусии и разпространяване на идеи, което е невъзможно на останалите форуми.

В много от тях намират израз горестни желания или гняв: "Водя си онлайн дневник, за да мога да дишам в тази задушна атмосфера" или: "Пиша, за да не потъна в отчаяние".

Блоговете на жените мюсюлманки са особено трогателни с описанията на техния живот зад фереджето.

Иранската държава направи всичко възможно, за да задуши зараждащата се вълна от онлайн дневници.

През 2003 г. правителството предприе преки действия срещу блогърите - над 20 бяха арестувани по обвинения, вариращи от "нарушаване на морала" до обида на лидери на ислямската република.

Един блогър бе осъден на 14 години затвор за "шпиониране и подпомагане на чуждестранни контрареволюционери"; през октомври Омид Шейхан бе осъден на една година затвор и 124 удара с камшик заради уеблог със сатирични политически карикатури, разказва "Таймс".

Твърди се, че режимът използва мощни софтуерни програми за филтриране на мрежата и блокиране на достъпа до провокативни блогове. Но правителството остава силно разтревожено от този инструмент, който не може да бъде контролиран.

Председателят на съдебната власт в Иран аятолах Махмуд Хашеми-Шахруди неотдавна описа интернет като "Троянски кон, пълен с вражески войници".

Много ирански религиозни водачи си спомнят как в началото си революцията бе задвижена от новите технологии, как в страната бяха внасяни тайно аудио и видеозаписи с проповеди на аятолах Рухола Хомейни, които разклатиха властта на шаха и ускориха свалянето му.

Неформални и под различни форми, извън контрола на централната власт, блоговете дават възможност за секретност, анонимност и свобода на мисълта, немислими в йерархичната информационна система, базирана на вестниците.

Един блогър може да бъде арестуван, но веднъж написани, неговите думи могат да бъдат преповторени и фактически остават вечни и неуязвими.

Блогърите се оказаха толкова хитри и недосегаеми за цензурата, че управляващите дори обсъждат идеята

да извадят Иран напълно от интернет

и да създадат национален интранет, който ще откъсне иранците от покваряващата свобода на световната мрежа.

Ако иранското правителство успее да смаже блоговете, това ще насърчи нетолерантните режими в други държави; но ако продължи обратната тенденция, навсякъде ще се появят мрежи на свободната мисъл.

Политиците в САЩ вече проучват начините за "отглеждане" на собствени блогове на арабски език в Близкия изток, за да разпространяват демократичните идеи и да увеличат натиска за промяна.

Не толкова политическото съдържание на тези блогове ужасява иранското правителство, колкото простият факт, че съществува пространство, което е извън неговия контрол и където иранците са свободни да си кажат каквото искат.

В Уеблогистан те могат да си разказват шеги, да флиртуват, да осмиват лидерите си и да си обменят музикални файлове, без да се съобразяват с одобрението на моллите или държавните декрети.

За читателя от Запада блоговете предлагат една визия за Иран, която е далеч по-различна от молещите се тълпи, скритите зад фереджета жени и проповядващите молли.

Колкото и президентът Ахмадинеджад да се опитва да върне времето назад и да пребори навлизащата от Запада "отрова", на "блогово" равнище Иран е една модерна държава.

"Моят блог е празна страница.

Понякога се излягам гол на нея, от време на време се крия зад нея или танцувам на нея", пише млад иранец.

Това може и да не звучи като призив към оръжие, но в държава, където музиката умира, може да е предвестник за революция.