По време на Студената война шефовете бяха двама. Светът беше разделен, живееше "на ръба" на ядрена война, но като цяло беше управляем. В смисъл, че не съществуваше възможност някой да го дестабилизира или да прави разни "неща", без да се е допитал до някой от големите. Това им даваше възможност да контролират случващото се и общо взето нямаше стихийни процеси. Къде ти тогава ще се появи Саддам, Осама или Милошевич и ще си прави каквото си иска? И всички ще се чудят как да го спрат? Или пък къде ти щяха да се бият в Кавказ и Средния Изток? Диктаторите се бяха сгушили в черупките си и Северна Корея и Иран не бяха основания Америка да прави противоракетен щит. Дори и колосът Китай беше "втора ръка" сила, вглъбена във вътрешните си проблеми. Къде що имаше конфликти, те бяха общо взето контролирани и локализирани. Няколко горещи точки, които и без това си бяха неугасими, но и нямаха възможност да се разгорят прекалено - Близкия Изток, Афганистан, по-рано - Виетнам. Това е. И къде ти някой щеше да взриви Пентагона. И къде ти някой изобщо ще допусне, че е възможна нова война в Европа - вътре в нея!
Откакто единият от шефовете мина в "оставка", работата започна да се "закучва". Другият шеф се почувства много добре, обра яки ползи за себе си и стана едноличен господар на света. Или поне на т.нар. "територии под влияние" - страните извън директния контрол на другите силни. Ясно е, че чак вътре в тях трудно ще се влезе. Но един вид "господар над провинциите" си стана. И вече 10-15 години доказва, че не може да управлява добре.
Първо се издъни с капитулацията в Студената война. Вместо като победител да наложи един справедлив мир и да помогне на загубилите я (които като граждани всъщност изобщо не бяха имали възможността да решат да я водят ли), той се впусна в обиране на плодовете от победата. Вместо да даде мощно пари, да изправи местната икономика и да я превърне в източник на растеж и за световната, той я прие като конкурент и направи всичко възможно да я ликвидира. Успя. И до какво доведе това - до бедност, нестабилна политика и бутон за 10 000 балистични ракети да стои на 20 сантиметра от чаша с водка. Вместо да стъпи икономически при съперника и чрез икономиката да му влияе, той се постара да го досъсипе. Но без да е готов и да има възможност да заеме мястото му. Освободи се вакуум, който стана особено осезателен в точките с най-голямо бивше влияние. Така екс-СССР се превърна в една каша от вътрешни войни и интриги, а арсеналите му започнаха да изтичат от него. Да изтичат по всякакъв начин - мозъци, материали, технологии, готови бомби. И който имаше малко повече пари, си купи изгодно каквото му трябваше. Учудващо ли е, че само за две петилетки цяла дузина страни изведнъж се озоваха на прага да станат ядрени сили? Ами как ще е учудващо, като в арабския свят сега работят сигурно повече ядрени специалисти, отколкото има примерно Израел. На добри заплатки. Та ето го първият гаф - убий другия шеф и остави подчинените му да изпаднат в анархия.
После дойде Саддам. Откъде пък се пръкна това зверче и започна да дрънчи оръжие на всички? Нали ни беше съюзник във войната с Иран преди това?
Ами пръкна се от постсъветската анархия. Както в България след Десети ноември се пръкнаха разни съмнителни типове с яки мишци и дебели вратове. И започнаха да си правят свои владения вътре в държавата.
Както и да е. Като си няма свой шеф да му издърпа ушите, наложи се единственият шеф да го прави. Направи го. И какво направи? Нищо. Освободи едно малко парче земя и остави г-н диктатора на власт. Удари му два-три шамара, колкото да го отблъсне и раздразни повече. И се отдръпна. И след това един дълъг период на взаимно измъчване. А бе, защо не го свалихте още тогава?
Все пак, като за първи опит като световно ченге може и да не беше съвсем зле. Все пак освобождаването на Кувейт беше нещо, което вкара сериозна надежда в душите на много хора. Е, по-досетливите си знаеха, че всъщност се освобождава не Кувейт, а петролът му, но широките световни маси си помислиха: виждате ли, някой като наруши правилата в света, като нападне друг - наказват го. Пръкна се надежда за единна справедливост. Особено като се има предвид и начинът, по който се случи - всички юридически процедури, резолюция на Съвета за сигурност на ООН, пропаганда за "освобождение" на малък и подтиснат народ от големия регионален хулиган... Какъв по-добър пример за защита на слабите.
Ама ядец. Дойдоха и следващите конфликти и ченгето не си помръдна пръста да помогне. Нито спаси мюсюлманите от сръбските четници, нито после сърбите от мюсюлманските. Нито запази Югославия като просперираща и цяла, нито я раздели цивилизовано и мъдро. Вместо това остави разни православни и католически фундаменталисти като Милошевич и Туджман да колят и бесят наред. И едно лице Изетбегович да им е "балансьор". Да потрошат най-хубавата от посткомунистическите държави - почти готова като икономика да влезе в Европа.
След доста дълго "нищо-не-правене" измислиха Дейтънския договор, с който нищо не решиха, а по-късно подтикнаха още малко процесите до разпад. И вместо да защитят подобаващо косовските албанци, те оставиха Милошевич да ги мести с ешелони, като вместо това започнаха те самите да тероризират неговия народ с бомби и обеднен уран. Крайният резултат - и двата народа "прецакани".
Междувременно с титанични усилия успяха да създадат илюзорна надежда за мир в Близкия изток. Но го построиха на пясъчна основа. Приложиха системата на "нерешаването на проблемите" - ти дай да се помирим, без да сме се разбрали, пък после ще видим. Резултатът - новото палестинско въстание е по-кърваво от онова, което спряха с мира.
И така стигаме и до лето господне 2001-во, когато един небръснат демон им събори символите на величието. Последва разбираема реакция с неразбираеми методи и смешен резултат. Това че трябваше да се изловят терористите е разбираемо. Но това, че трябва да се направи със самолетоносачи и ракети, пуснати срещу измислени мишени за разрушаване, в страна, където всички мишени вече са разрушени - това не е разбираемо. И резултатът е смешен - нито Осама, нито Молла Омар са заловени. А в Афганистан едно правителство, което горе-долу (макар и с фанатични средства, но все пак) контролираше страната, е заменено от сбор от враждуващи помежду си министри, чиито родови армии воюват отвъд пределите на официалната столица. От талибани скочихме на муджахидини.
Самото незалавяне на топтерористите означава пълен провал. Тероризмът е преди всичко течение, управлявано чрез символи, а не чрез процудури и солидни организации. Докато Осама е навън, "Ал Кайда" винаги ще съществува, защото Осама е "Ал Кайда". Елементарното остстраняване на лидера винаги е по-ефективно от нахлуването с гръм и трясък в офиса му, чупенето на бюрата и изнасилването на секретарките. В своята борба Турция нанесе много по-голям удар с арестуването на Йоджалан, отколкото САЩ в тяхната борба - с дълбането на доста издълбаната вече от бомби дупка Афганистан.
Сега щели да ударят Иран, Ирак и Сомалия... Поне двама от тези разбойници вече са удряни по веднъж. И оставяни да продължат да вършат каквото си искат. Когато трябваше и можеше, не ги "стегнаха", а сега пак ще се захващат с тях.
Цялостният резултат от външната политика на САЩ е, че те се превръщат в страна, която става враг на все повече сили. И с поведението си героизират и Саддам, и Осама, и Слобо. А се опитват с елементарна пропаганда да обезценят замислите на противниците си.
Най-голямата глупост е да се обявяват за терористи тия, дето се самовзривяват в Израел. Ами те са си герои в очите на собствения си народ! Защото от негова гледна точка те защитават неговата кауза. Ако в България дойде някой и каже, че Левски е терорист, защото убивал турски заптиета, това как ще прозвучи? В крайна сметка не може да се пренебрегва фактът, че тези хора имат, така да се каже, "рейтинг", защото си го купуват с най-ценната валута - собствения си живот. И е смешно да се твърди, че някой си се жертвал, защото на "оня свят" го чакали n-броя девственици. Все пак в началото на XXI век сме и те, арабите, не са някакви религиозни фанатици. И те знаят какво е цивилизация и модерно мислене.
Ако един американски пилот блъсне самолета си в иракска база и я унищожи, заедно с неколкостотин иракчани, той ще бъде обявен за герой. Ако го направи палестинец, той е терорист...
Най-големият гаф на единствения шеф е тоталното въвеждане на политиката на двойни стандарти в цялата му подчинена (а и не толкова подчинена) организация. Една организация не може да съществува при променливи правила и липса на ред. Не може правилата да бъдат такива, че явно и очевидно да уреждат само върховете. Те, върховете, винаги се уреждат, но поне спазват някакво благоприличие. Иначе всичко се скапва.
Не може Осама да е терорист, а Хашим Тачи да не е. Не може Милошевич да е лош, а Изетбегович да е добър. Не може разрушаването на мостовете на Дунав да е полезно, а събарянето на албанските къщи в Косово да не е (каква глупост - да търсим полза в разрушението, докъде я докарахме...). Не може Бил Клинтън да ползва имунитет срещу преследване в Хага и изобщо да не може да се повдигне обвинение (не че ще бъде осъден), а неговите също толкова виновни противници да търкат наровете. Не може кувейтският народ да има стойност за САЩ, защото има петрол, а косовският да няма стойност, защото няма петрол. Животът на човека се измерва със собствена стойност, а не с притежаваните блага.
Политиката на двойни стандарти пронизва цялостното американско поведение навсякъде. САЩ отказаха да приемат редица екологични ограничения, защото вредяли на тяхната икономика. Но те вредят и на чуждите икономики. И ако всички ги приложат, това няма да е фактор на предимство за някого. Но ако някой не ги приложи, това съвсем определено ще е предимство за него. И кой може да си го позволи? САЩ. Ясно е, че планетата има нужда от грижи и за нея най-вече трябва да се грижи шефът. А не да казва - грижете се, но не за моя сметка.
Същата история се повтаря и в СТО (ГАТТ), където 300 спасени работни места в САЩ са по-важни от 3000 загубени извън САЩ. Повтаря се и във всякакви конференции по всякакви въпроси. Винаги и с гордост се прилага аргументът: "Това противоречи на американските интереси. Ние сме длъжни да си защитаваме интересите..." Ама, янки-умници, то е ясно, че нещо ще противоречи на нечий интерес. Всички правят компромиси, защото светът не е съвършен и не може всеки да има всичко.
САЩ в момента действат като слаб управител на планетата Земя. Те просто не се справят. Обърнали са мощта си не в средство за управление и налагане на ред, а в средство за собствено облагодетелстване. Ползват властта си не за доброто на управляваните, а за себе си само. И фактът, че тази власт не им е дадена от друг, а са си я постигнали сами, не прави този показател да изглежда по-малко корупционен. Да - САЩ са едни корумпирани менджъри на Земята, мислещи само за себе си и загърбват проблемите, които са длъжни да разрешават.
Защото всяка, абсолютно всяка власт - независимо кой как я е получил и над кого я упражнява, си има и своите отговорности. Добре е да си "отгоре", но си длъжен да се грижиш и да го има, и да е стабилно онова "отдолу".
Не може царят да казва "законите на важат за мен, защото съм силен и съм цар". Не може аршинът за коронованата глава да е един, а за другите - друг. Царят трябва лично да дава пример, защото това е най-солидната опора за царството му. Всяка власт се облагодетелства, но по-дълго успява да го прави онази, която не нарушава нагло и очевадно всички правила. Когато го прави чрез самите правила. Всички добри и ефективни управления в историята са се базирали на твърди, еднозначни и ясни принципи. Няма преуспяла държава, царство или империя, която се е опирала само на сила и на това, че може да си позволи част от правилата да не важат за нея. Няма такова нещо - стигнело ли се е дотам, империята си е отивала.
Поведението на САЩ е изключително късогледо и направо тъпо. Те са се окопали в своя замък на разкош, в който дори и най-презряните лакеи живеят по-добре от принцовете извън него. Пуснали са силни армии (не само военни - всякакви) по всички провинции и чрез тях гарантират последващото си обогатяване. Глобализират приходите от света да минават през американската касичка и оттам да се разпределят. И нехаят какво се случва отвъд стените. Важни са американските интереси. Но това не е добрият управител.
Това е деспот. Добрият управител е достатъчно умен, за да е наясно, че е по-добре основната част от оборотите да се въртят в провинцията. За да има какво да ядат хората там и да се мотивират да работят. А метрополията си прибира печалбите. Вижте политиката на американските корпорации вътре в САЩ - оборот 10 млрд., печалба - 200 млн. Оборотът остава у тия, дето го генерират, за да продължат да генерират. А по чужбината - и корпорации, и щатско правителство - едно и също: изсмуквай откъде що можеш. Няма значение, че така обезкървяваш икономиките на бедните страни... Е, ама те как да започнат да произвеждат тогава? Произвеждат само терористи и революции.
Но злото не идва само. За да гарантират страхотното краткосрочно благоденствие, САЩ разрушават всички институции, които могат да застрашат властта им. А заедно с тях ликвидират и някаквото оцеляло друго и горе-долу полезно управление на света. ООН вече я "отписаха" от всичко. Тя бе заменена от щатските кораби и от Белия дом. А международните харти и конвенции вече не важат. На мястото им са американските интереси. Всичко да се порути и потроши в името на властта за самооблагодетелстване.
Но една власт не може да съществува, ако мисли само за себе си и за укрепването си. Защото тези, над които властва, са нейните корени. Самозатварянето в черупката е заравяне на главата в пясъка. То решава текущи проблеми и добавя богатство към и без това немалкото натрупано вече. Но обрича бъдещето.
Защото всяко лошо управление си докарва революция. Не е задължително тя да бъде военна и милиони глупци да измрат безнадеждно по американските щикове. Такъв бунт е лесно потушаем. Но тя може да е икономическа. В арабския свят една от най-разпространените професии вече е т.нар. "подпирач на стени". Това са млади хора, които по цял ден нищо не вършат, само се мотаят насам натам, "подпират стени" и се чудят какъв зулум да направят. Вместо да работят и да произвеждат, те се чудят как да отмъстят (за произволно нещо) на американците - за всичко американците виновни. Революция в съзнанието - когато ти вече не мислиш как да работиш заедно с господаря, а как да го свалиш. Това моментално лишава господаря от благата, които ти би могъл да създадеш за него.
Може да е и терористична революция. Америка ще си опази сигурно самолетите. Но тя има и кораби. И една моторница със сто кила тротил и един "мечтател за девственици" може да потопи и подпали цял танкер с петрол. Може ли до всеки кораб по още един за охрана? Ами има и влакове, АЕЦ, химически заводи... Има дори елементарни гори за подпалване през лятото. Едно общество не може да охранява всичко срещу повсеместен терор. Затова моделът на управление е да не се създават възможности за терор. Човешкото съзнание да се насочи в друга посока.
САЩ ще строят противоракетен щит. И за какво им е? Иран и Северна Корея, ако искат да взривят Ню Йорк, могат да занесат бомбата в куфар. Могат да я пратят дори по американска поща и тя да гръмне, преди да е минала на митнически контрол...
Америка в момента е един много слаб и некадърен господар на света. Тя е една столица, която нехае за това, което се случва в провинцията. Столица, за която краткосрочното изстискване на подчинените е единствен приоритет. И столица, която ще си иде заедно с провинциите, ако продължава така да тегли към катастрофа. Защото светът има поне пет-шест фундаментални катастрофични проблема, по които никой не работи - раждаемостта, замърсяването, бедността и пр. И няма кой друг, освен господарят, да работи. Просто никой друг не може да направи нищо. Може ли България да ограничи раждаемостта в ислямския свят? А може ли САЩ да прокара световна политика по въпроса? Има значителна разлика между двата отговора.
И което е още по-важно - не се очертава някой друг в скоро време да може да стане нов господар или поне съ-господар. Няма такъв. А обществото си върви и има нужда от управление. И ако САЩ не поемат своята отговорност - с всички пасиви и трудности, паралелно с привилегиите, със сигурност ще ни докарат до катастрофа.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!