Нови разкрития около гробницата на библейския цар Ирод

И зраелските археолози, водещи разкопките в Иродион, крепост в Юдейската пустиня, съобщиха нови данни за гробницата на цар Ирод Велики, която бе открита миналата година, и за целия комплекс от здания около нея.

Юдейският владетел е бил погребан в разкошен мавзолей на два етажа с височина около 25 м. До царския саркофаг са били поставени още два по-малки, вероятно с останките на негова снаха и на една от съпругите му, съобщава Ройтерс. Те датират отпреди 2000 години.

До мавзолея е имало театър с 650 места и специална ложа за самия цар. Стената на театъра е била покрита с фрески, рисувани в стил, непознат дотогава в Юдея. Той е бил разпространен в Рим и Кампания през 1 век пр. Хр.

Според професор Ехуд Нецер от Еврейския университет в Йерусалим, който ръководи групата археолози, строителството на театъра е свързано с посещението в Иродион на римския военачалник Марк Агрипа през 15 г. пр. Хр.

Саркофагът на Ирод Велики, изработен от ерусалимски камък и с бронзово покритие, е бил разбит след смъртта му, вероятно по времето на въстанието срещу римското владичество през 66-72 г. сл. Хр.

Други археологически находки, показани от Нетцер, свидетелстват за разточителен "лайфстайл" през управлението на Ирод.

Макар и владетел на Юдея, той всъщност не е бил етнически евреин - баща му е елинът Антипатър, а майка му Кипрос е била дъщеря на арабски шейх.

Ирод Велики е живял 77 години (73 г. пр.Хр. - 4 г. сл. Хр.), за което време успява да се ожени 10 пъти и да стане баща на девет сина и пет дъщери.

Чрез интриги и убийства той успява да опази властта си от свои роднини и близките на съпругите си - претенденти за юдейския престол. Ирод посяга дори на синовете си, обзет от параноя, че искат да го детронират.

Той напуска жена си Дорис и се оженва за еврейката Мириам именно с идеята да бъде приет от евреите като един от тях. Впоследствие я убива под предлог, че тя вече не го обича и иска да го свали от престола. Той дори заставя тъща си да свидетелства срещу дъщеря си, а после отстранява и нея.

Ирод е бил приятел на Марк Антоний и Клеопатра, но ги предава в битката при Акциум през 31 г. пр. Хр. Тогава предвожданият от Октавиан Август Рим печели срещу Египет в голямата морска война край бреговете на Епир.

Ирод обещава да подкрепи влюбената двойка от Александрия, но флотата му така и не се появява. След това отива в Рим и моли за милост Октавиан. Императорът му прощава, защото царят на юдеите носи 200 кг сребро и други скъпи подаръци, а след войната почти разореният Рим неистово се нуждае от средства. Така юдейският владетел си осигурява още дълги години на трона.

Според Евангелието от Матея, Ирод Велики наредил избиването на всички бебета от мъжки пол в Назарет, щом научил предсказанията, че ще се роди нов велик владетел на юдеите (Иисус).

Според документален филм, излъчен неотдавна по Би Би Си, Ирод много силно обичал съпругата си Мириам и я убил от ревност. Сломен от смъртта й, царят потопил тялото й във вана с пчелен мед. По този начин красотата на мъртвата устояла на тленността, а той можел да й се любува винаги, когато пожелае.

Легендата разказва, че от любовна мъка по Мириам през последните години от живота си Ирод полудял. Според създателите на филма обаче лудостта на царя се е дължала на напреднал стадий на сифилис.

Макар и недолюбван от поданиците си (наричали го с презрителното "неевреина"), Ирод Велики се проявява като добър администратор и оставя след себе си грандиозни строежи като храмове, акведукти и пр.

Голяма част от античните паметници в днешен Израел, включително Стената на плача, са негово дело.

Сред проектите, осъществени по негово време, е и реконструкцията на Втория храм в Ерусалим, строителството на град Кесария на Средиземно море, крепостите Масада и Иродион, които са му служили и за резиденции.