Съдът в Либия отложи делото за 4 ноември

С лед 7-часови пледоарии на защитата апелативният съд в Триполи отложи делото срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар за 4 ноември.

Очакваше се, че днес ще бъде последното заседание преди обявяването на присъдите, но прокуратурата изяви желание да подготви отговори на защитните пледоарии на адвокатите на подсъдимите медици.

От МВнР изразиха недоумение от решението за насрочване на ново заседание на съда за 4 ноември, предаде БТА.

Говорителят на министерството Димитър Цанчев подчерта, че от процесуална гледна точка е твърде необичайно след заключителните пледоарии на защитата на обвиняемите отново да се дава думата на каквито и да било други участници и страни в процеса.

Той заяви, че все пак се надява съдебната процедура да приключи със следващото заседание и в най-кратък срок след това съдът да постанови справедливо решение, което да постави завършек на продължилото над седем години и половина дело срещу българските медици и да доведе до тяхното освобождаване.

Либийският адвокат на българките Осман Бизанти пледира близо два часа в защита на клиентите си.

Той оспори основни доказателства на обвинението и приведе аргументи, с които постави под съмнение легитимността на досъдебното производство по случая. Защитникът посочи, че с оправдателните присъди на Народния съд от 2002 г. са поставени под съмнение самопризнанията на обвиняемите.

Той допълни, че арестът им е бил незаконен, както и че 90 дни българите са

били държани в школа за полицейски кучета

което отново поставя под въпрос начина за добиване на признанието.

Оправдателните присъди на офицерите, водили следствието, не означават, че подсъдимите не са били подлагани на морален и психологически тормоз, посочи Бизанти.

Той цитира документи от изследванията на откритите в дома на сестра Кристияна Вълчева банки от кръвни продукти. Защитникът посочи, че те са фалшиви, защото не съдържат необходимите данни и не са изготвени по надлежния ред.

Имате тежката задача и мисия да намерите истината

по това дело и да отдадете справедливост, раздвоени между оправдания гняв и призивите за мъст на жертвите и техните близки и правосъдието, без да жертвате интересите нито на обществото, нито на подсъдимите - обективно и безпристрастно да потърсите истината извън обществените настроения и емоции, обърна се към съдиите Георги Гатев.

Отмяната на предишната присъда от Върховния съд на джамахирията доказва, че либийското правосъдие е независимо и обективно и че подсъдимите могат да разчитат на неговата мъдрост, безпристрастност и справедливост, каза още той.

Обвиненията на прокуратурата са безпочвени

обяви в своята пледоария адвокат Пламен Ялнъзов.

Той посочи, че нито едно от заразените деца не е подложено на входящ тест за СПИН, когато постъпва в болницата.

За никое от децата не може да се каже, че се е заразило в болничното заведение и по този начин няма значение дали някое от тях е било инжектирано с нещо и от кого, тъй като липсват данни дали децата са били серопозитивни при постъпването си в здравното заведение, отбеляза българският адвокат.

Той припомни, че най-често в обвинението се посочва като причина за заразяването "нарушаване на целостта на кожата", и уточни, че според световната практика подобно определение съответства на инциденти, при които човек получава нараняване при подстригване или зъболечение.

Досега според научната статистика в света са известни над 1 млн. случая на заразени по този начин, допълни българският защитник.

В Либия господства мнението, че децата трябва да бъдат лекувани в клиники в Европа. Същевременно прокуратурата отхвърля изводите на европейските учени, поканени от самото либийско правителство за изготвянето на анализ за причините за епидемията, посочи Ялнъзов.

Въпреки единодушното мнение, че Либия няма опит с това заболяване, прокуратурата възприема единствено изводите на т.нар. национални експерти на Либия, които

не са специалисти в тези области и не могат да дадат обективно становище

От материалите по делото е ясно, че не отговарят на истината твърденията на прокуратурата, според които заразата е вследствие на действията на българските медицински сестри, тъй като досега документи по делото сочат, че случаи на заразени със СПИН има както преди постъпването на българите, така и след техния арест.

Здравната статистика сочи тъкмо обратното - в района на Бенгази е имало около 200-300 случая на между 1990-1997 г.

Има деца, при които лабораторното установяване на зараза с вируса предшества постъпването им в болницата, добави българският адвокат.

Той опроверга и твърдението на обвинението, че заразата се разпространявала единствено в отделенията, където са работили медицинските сестри, като уточни, че според документите

2/3 от заразените деца са лекувани в други отделения

Представените по делото графици, заверени от болницата, безспорно доказват, че Нася Ненова не е била на работа в деня, посочен от разпитания свидетел пред Наказателния съд в Триполи, добави адвокат Ялнъзов в коментар на свидетелските показания, на които Нася беше разпозната като сестрата, инжектирала конкретно дете със заразени материали.

Тогава е била на работа друга сестра - Нася Кисимова, уточни адвокат Ялнъзов.

Странно е, че прокуратурата, повдигнала обвинението срещу офицерите, провели следствието, не поддържа обвинението и пред последна инстанция, посочиха от българската защита.

Уточнено бе, че прокуратурата не е протестирала решението на първа инстанция, според което офицерите са оправдани за причиняване на насилие срещу българските медицински сестри, в резултат на което те са направили самопризнания.

Това означава, че прокуратурата е била удовлетворена и пасивна, коментираха българските адвокати.

Самопризнанията са невалидни

заради причиненото психическо насилие над обвиняемите - транспортирането им със затворени очи на хиляди километри, както и задържането им в условия на изолация от външния свят в продължение на месеци, добавиха адвокатите.

Ялнъзов отбеляза, че един от основните служители на либийските служби, провели следствието, е работел в министерството на здравеопазването, отговорно за доставките на медицински материали.

Адвокатът посочи, че от представения от прокуратурата през септември видеозапис с обиск в дома на сестра Кристияна Вълчева е очевидно, че откритите в дома й банки с кръвни продукти са произведени от австрийска фирма.

Той уточни, че тъкмо срещу фирма от Австрия през 1997 г. е водено следствие от местните власти във връзка с производството на заразени с вируса  кръвни продукти, които впоследствие са били изнесени за района на Близкия изток и Азия.

Преди Бизанти в продължение на час говори адвокатът на подсъдимия палестински лекар Ашраф ал Хаджудж. Тухами Туми посочи пред съда, че

прокуратурата не е изяснила мотивите на подсъдимите

за заразяването на стотици деца със СПИН.

Той допълни, че не са разкрити т.нар. "поръчители" на епидемията от чужди разузнавателни централи.

Туми аргументира появата на масовата зараза с лошите условия в болницата, където са били лекувани децата. Адвокатът добави, че в Бенгази е имало СПИН и през 1997 г., но информацията е била укривана.

Слушах подсъдимите, когато бяха задържани в школата за обучение на полицейски кучета, подсъдимите бяха насилвани, добави той.

Самият дявол би се отказал да направи това

в което обвинявате подсъдимите, посочи Туми. В заключение той поиска оневиняване на своя клиент.

На последната сесия на съда на 21 септември пледираха адвокатите на либийската държава, която също е подведена под отговорност от гражданските ищци в делото за епидемията от СПИН в Бенгази.

Адвокатите на джамахирията заявиха, че държавата не следва да участва в обезщетяването на жертвите от епидемията, тъй като до този момент семействата са били компенсирани с жилища, автомобили и лечение в клиники в страната и чужбина.

Българската защита поиска отлагане заради неявяването на адвокат Осман Бизанти поради влошено здраве.

До този момент от възобновяването на дело 607/2003, гледано от състав на Наказателния съд в Бенгази, прокурорите поискаха смъртни присъди за подсъдимите пет български медицински сестри и палестинския лекар.

Защитата на семействата на заразените деца поиска

компенсации по около 10 млн. долара на човек

Съдът не изслуша свидетели на защитата и не допусна нови експертизи по делото. Бяха разпитани свидетели на прокуратурата, сред които родители на заразени деца и местни експерти.

Те бяха изготвили доклад за епидемията в Бенгази, където не се изключва като възможна тезата на обвинението за умишлени действия от страна на подсъдимите.

Делото се гледа в Триполи по искане на защитата, а решението на тази инстанция подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.