Дървата за огрев отново на мода

С лед като десетилетия наред прекараха в графата "антики" котлите с дърва отново се завръщат в много страни от ЕС. По-евтино и не толкова замърсяващо като течните горива, отоплението с дърва представлява алтернатива на изчерпващия се петрол.

Напоследък не само частни лица избират да се отопляват с дърва, но и цели общини, какъвто е случаят с шведския град Енкьопинг.

Три са основните причини, накарали властите да изградят биотермична централа. Увеличаването на населението наложи заместването на традиционната топлоцентрала, работеща с мазут, високите цени на петрола и данъците върху отделянето на въглероден двуокис превърнаха този тип централи в неизгодни предприятия и накрая, но не на последно място - населението на Енкьопинг поиска общината да се обърне към подновяемите източници на енергия за производството на топлина и електричество.

В резултат на това 95% от жителите на града ползват биоотопление, а 60% от необходимата електроенергия също се произвежда от биотермичните централи.

В никакъв случай не може да се каже, че в околностите на Енкьопинг липсва дървесина. Централата се захранва с отпадъците от дърводобивната промишленост като стърготини и кора.

Много земеделци от района отглеждат бързо растяща храстовидна върба единствено и само за производства но биоенергия. От този вид върба се осигуряват 15% от нужната енергия за града.

Освен че не замърсява околната среда върбата има свойството да "почиства" почвата, като събира в себе си тежките метали. Те от своя страна се събират от пепелта, а тя пък с използва като тор.

В Енкьопинг искат да отидат още по-далеч и да започнат производство на етанол за автомобилите, който ще се получава от дървесните отпадъците и върбата.

Във Франция нещата не изглеждат чак толкова розови като в Швеция, но и там използването на дървесина за отопление става все по-популярно. В областта Франш Комте, в източната част на Франция, използват именно дървесина за отоплението на гимназия, колеж и болничен център за 100 души.

Марк Еспаз е инициатор на проекта в общината Мон-су-Бевре. Той разказва: "В складовите помещения слагаме само дървесина с размери до 5 см дължина, 2-3 см ширина и най-много 1 см дебелина. Това са отпадъци от дърводобивната промишленост или направо от изпопадалите дървета. Те се транспортират до хангарите, където съхнат и след това се изгарят."

През обичайното зимно време хангарите се зареждат на всеки 15 дни, а при по-студено време - всяка седмица.

С увеличаване на цените на парното отопление и електрическата енергия, много българи минаха на отопление на дърва.

Мазета и таваните на кооперации и блокове се изпълниха с дърва за огрев. В апартаментите се появиха всякакви видове печки и камини. Търговците започнаха да предлагат и аксесоари : специални подпалки и бързо разпалващи огъня материали.

Три пъти е нараснало потреблението на дървата като източник на топлина през последните шест години, отбелязват от Агенцията за енергийна ефективност.

Статистиката сочи, че близо 30% от домакинствата у нас използват дърва. Масово се продава бук и дъб, чиято дървесина обаче има най-малко топлинен капацитет. Най-много топлина отделя смърчът.

Освен това дървата, които се продават са сурови, поради което имат ниска калоричност. Според специалистите най-подходящи за отопление са дърва, които са стояли на открито поне 2 години при влажност от 20%. Това е по силите на хора, които живеят в къща. Те имат навеси със складиран дървен материал, който може да се трупа там две-три години и същевременно част от него да се изразходва.

Не всички обаче могат да си го позволят финансово. Затова се предпочитат дървените брикети, които се произвеждат от стърготини и трици, споени под налягане. За да горят по-лесно брикетите се правят с малък отвор, който улеснява достъпа на кислород.

Най-важното е, че тези брикети са продукт от отпадъчна дървесина и не се налага да се унищожават огромни горски масиви за производството им.

Има и специални екобрикети, произведени от дървесни отпадъци, клони и слама. Те стават за всички видове печки и са евтин вариант на отопление.