Явор Гърдев: Изкушава ме виртуалната еротика

Я�р �р Гърдев е сред водещите млади режисьори в българския театър. Завършил е философия в Софийския университет и театрална режисура в НАТФИЗ в класа на Иван Добчев и Маргарита Младенова. Дебютира в Сливенския театър със спектакъла "Частите на нощта" по Георги Тенев, който печели награди на фестивалите във Варна и Благоевград. Сред нашумелите му представления са "Слугините" по Жан Жьоне, "Таня, Таня" с участието на Мариус Куркински, "Сънят на Одисей" и "Квартет" по романа "Опасни връзки" по Лакло.
- Какъв е проектът "Виртуално тяло", върху който работиш в момента?
- Това е проект на "ТриумвиратусАртГруп".
- Какво се крие зад това име?
- Това сме аз, сценографът Никола Тороманов и драматургът Георги Тенев. - Какво ви обединява?
- Последните години гледаме да се занимаваме не само с театрална дейност, но и с широки концептуални акции. Последната беше една аудио акция по "Сънят на Одисей", която записахме в студиото на композитора Асен Аврамов. Тя ще излезе и на компактдиск. Тороманов подготвя една изложба по тази програма, която се казва "Female", а вече излезе и книгата на Георги Тенев, наречена "Вагон - Плуваща библиотека". Така че, нашата акция продължава във времето и има широко концептуално русло, т. е. тя свободно включва интерпретации, които се занимават по пряк или косвен начин с виртуалността - т.е. с въображаемия обект на желанието. Не става дума само за холограми, Интернет-изображение, а изобщо възможността да се случва някаква еротика по отношение на сътворен от въображението обект. И понеже това е проблемът на "Опасни връзки", тези персонажи някак си се доизмислят, за да поддържат постоянно своята влюбеност. Тъкмо затова той отговаря на тази идея за вируалността. Изложба на Никола Тороманов ще се състои от портрети, нещо типично за авангардната живопис. Те са доста странни. Свързани са с все по-голямата нужда на модерния човек да измисля, изобразява и поддържа чувствата по отношние на обект, който не съществува реално. Да доизмисля друг човек - виртуален обект, нещо което всяка любов по принцип прави.
- А как работиш днес с актьорите?
- В "Квартет" процесът беше труден и мъчителен за всички. Чувстваше се, че се дълбае надълбоко, но като че ли се получи нещо. Особено е. Не бих казал, че работата беше приятна и лесна. Но в крайна сметка резултатът беше катарзисен за всички участници. Това сякаш обуслови удовлетворението ми от този проект.
- Какво мислиш за другия спектакъл по романа "Опасни връзки", който направи Десислава Шпатова?
- За мен е важно, че двата нямат нищо общо помежду си. Обратното би доказало някаква тенденциозност в младата режисура или някакво уеднаквяване. Това за мен е ценно. Така спектаклите могат да станат интересни, независимо един от друг, а може би на базата на сравнението помежду им.
- Какво ти предстои през новия сезон?
- Поканен съм в края на тази година да изнеса кратък курс в Америка, състоящ се от лекции и уъркшоп по разработвания от мен проблем за екстатичния театър във факултета по драма в "Дюк юниверсити". Там ще участвам и в една голяма конференция за източно европейското изкуство заедно с Иля Кабаков, Дубравка Угрешич и др. В началото на 2000 г. ще започна репетиции на пиесата "Чайка" на Чехов, която ще направя в театрална работилница "Сфумато".