Би Би Си: Не бяхме пропагандна станция като 'Свободна Европа'

П редаванията на Би Би Си за Европа започнаха заедно с борбата срещу германския нацизъм и италианския фашизъм, а по-късно продължиха по време на Студената война и конфронтацията със Съветския съюз.

Предаванията за чужбина на английски започнаха през 1932 г. и бяха насочени главно към слушатели в страни като Австралия, Канада и Нова Зеландия в опит да ги накарат да останат част от Британската империя, разказва анализаторът на Би Би Си за Европа Ян Репа.

През 1933 г. в Германия дойдоха на власт нацистите и когато през 1939-а започна Втората световна война, Би Би Си вече имаше предавания на немски, италиански, френски, испански и португалски.

Докато германската военна машина покоряваше Европа, Би Би Си започна да предава на полски, чешки, словашки, унгарски, холандски, български, сърбохърватски и др. и в края на войната през 1945 г. вече излъчваше на 45 езика за цял свят.

Хю Грийн, който по-късно стана генерален директор на Би Би Си, обясни по следния начин редакционната философия: "Когато чуват, че говорим откровено за своите поражения, слушателите ще ни вярват, когато говорим за победите си."

С началото на Студената война корпорацията се изправи пред нови предизвикателства. За разлика от американското радио "Свободна Европа" Би Би Си не беше пропагандна станция.

В основата на редакционната политика продължаваше да стои същият принцип - когато чуят фактите, слушателите трябва сами да си правят изводи.

За разлика от американските радиостанции например, Би Би Си не насърчаваше унгарското въстание срещу Съветския съюз през 1956-а. Тази политика създаваше вътрешно напрежение, като много хора смятаха, че медията не се ангажира достатъчно в това, което се смяташе за борба срещу комунизма.

Редакциите на чужди езици бяха откривани и закривани. Предаванията на немски език спряха през 1999 г. след шест десетилетия в ефир.

Тогава Би Би Си съобщи, че според последни проучвания голяма част от влиятелните фигури в Германия слушат предаванията на английски език, а в. "Франкфуртер Алгемайне цайтунг" коментира: "Отсега нататък всеки, който не говори английски достатъчно добре, не е достоен да слуша Би Би Си."

С течение на годините изчезнаха предаванията на холандски, финландски, френски (за Европа), италиански, испански, а също така на японски, иврит и малайски. По време на Студената война неруските нации в Съветския съюз нямаха друг избор и трябваше да слушат на руски.

Едва след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. британското правителство позволи излъчването на програми на езици като украински, узбекски, азербайджански, киргизки и казахски. Албанската редакция, която беше затворена през 1967 г., беше възстановена през 1993-та на фона на войните в бивша Югославия.

През годините Би Би Си служеше като база за обучение на европейски журналисти, които в много случаи изградиха отлична медийна кариера в родните си страни. Естеството на електронната журналистика обаче продължава да се променя.

Все по-малко хора в развиващите се страни използват радиото като основен източник на информация, заключава Ян Репа и отбелязва, че обявеното преструктуриране, което предвижда закриването и на българската редакция, е най-голямата промяна в стратегията на Световните служби в предаванията за Европа от 40-те години на ХХ век насам.