С "ези или тура" се реши и спорът, който се води на Балканите - чии са "Йовано, Йованке" и "Айде, Яно", включени в един от емблематичните албуми на Кенеди "East Meets East" (компилация от фолклора на Източна Европа и традиционните ритми на Северна Африка).
На журналистически въпрос откъде според него са тези песни, музикантът каза: "Господ да ми е на помощ", извади монета, метна я нагоре и честта се падна на Македония.
Сцената се разигра по време на пресконференцията, която се състоя късно снощи в Музикалното училище в София, непосредствено след репетицията на Найджъл за концерта му на 18 март, в зала 1 на НДК.
Разбира се, "решаването на спора" бе на шега, с което цигуларят показа, че за него няма значение с каква "националност" е определена песен или произведение - по-важното е как си я усетил.
"Аз чувствам "Йовано, Йованке" в сърцето си и ще се боря за тази песен", каза той, с което предизвика бурни ръкопляскания в залата и възгласи: "Браво!".
Въпреки прочутата му ексцентричност и ореола на световноизвестен музикант гений, което безспорно респектира, разговорът, продължил близо час (от 21 до 22 ч.), мина в приятелска атмосфера.
Гостът се държа изключително мило и прояви особено внимание към журналистките, които в края на пресконференцията го наобиколиха за автографи и за да приберат диктофоните си.
Като истински джентълмен той се здрависа с всички, на някои целуна ръка, а на мен, с явно обичайния си поздрав юмрук в юмрук, ми каза: "Довиждане, Одри Хепбърн". (Ще ми простите нескромността, но не всеки ден се случва музикант от такъв ранг да ти направи комплимент).
Все пак въпросите бяха предварително одобрени, като изрично се подчерта те да не засягат личния живот. Опити за това, разбира се, имаше, но неуспешни.
"Не обичам да говоря за себе си - каза Кенеди, - но мога да говоря за музиката си, за начина, по който свиря, за движението на пръстите."
Не са нужни думи, щом има музика, твърди цигуларят и подчертава, че свиренето е много повече от професия, то е страст и сърце.
Запитан дали не му е "омръзнало" да изпълнява толкова пъти "Четирите годишни времена" на Вивалди, виртуозът отговори:
"Никога не мисля за това колко пъти съм свирил Вивалди. Всеки път, когато свиря, е първи, защото може да е последен, кой знае...".
Според британеца не можа да бъде дадено определение за класика, тъй като тя е "огромно поле" - класика са както Бетовен и Моцарт (Кенеди не пропусна да отбележи за пореден път, че мрази Моцарт и че му е ужасно трудно да изпълнява негови произведения), така и "Лед Цепелин".
На финала Найджъл Кенеди с готовност прие идеята на журналисти да го запознаят с прочутия ни кларинетист Иво Папазов и двамата да изсвирят нещо заедно.
Колкото до ексцентричността си, за която толкова много се говори, музикантът я коментира така: "Всички на тази планета сме луди".
В първата част на концерта, който ще бъде на 18 март, петък от 19,30 ч. в зала 1 на НДК цигуларят ще свири заедно с оркестъра на "Класик ФМ радио" "Четирите годишни времена" от Вивалди, а във втората - джаз с голямата звезда на европейската сцена Ярек Шметана и квартета "Jarek Smietana Jazz Band".
Тази година "София джаз пик" включва осем концертни вечери и ще продължи до 3 април, като участие имат изпълнители от Великобритания, САЩ, Гърция.
В рамките на фестивала ще бъде отбелязан 20-годишният юбилей на българската формация "Акустична версия".
На 30 март в зала "България" след 40-годишна пауза "Джаз фокус" заедно с Милчо Левиев ще изнесат концерт в памет на поета сатирик Радой Ралин.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!