Екоприключенецът
Вячеслав Стоянов, който тръгна на
обиколка с велосипед около Черно море
през май "в търсене на боклуци",
вече е у дома.
Вчера
вечерта 35-годишният бесарабски българин
от Украйна, който живее и работи в София,
пристигна пред НДК, където го очакваха
съпричастни на екологичната му мисия
фенове.
Всъщност
той "затвори кръга" във Варна с
изминати 5200 км за 39 дни, но официалното
завършване на експедицията бе оставено
за столицата.
Вече
ви разказахме някои от любопитните
екомоменти на пътешествието до
пристигането на Вячеслав в Абхазия, а
на уебсайта му (VyacheslavStoyanov.com) в рубриката "Доклади"
може да се прочете и подробния му
"бордови" дневник, както и да се разгледат снимки.
След
Гагра авантюристът хваща кораб от Сочи
за Батуми. Макар че прекъсва въртенето
на педалите за малко, от това зависи
успешното реализиране на обиколката
му.
Директното
направление било открито съвсем наскоро
и всъщност не било много законно да
пътува по него - жителите на ЕС нямат
право директно да влизат в Грузия от
Русия, а трябва да вземат друг транспорт
през Турция.
Номерът
обаче минава и на
кораба той среща друг свой събрат -
60-годишен германец от малко село в
Бавария, който вече бил пропътувал 2000
км с колелото си на път за... Хонконг.
От
палубата двамата наблюдават плаващи
трупи на дървета и пластмасова маса от
бутилки, които постъпват в морето от
местните реки, когато вали.
"Запознах
се с един грузинец, който работи във
фабрика за найлонови торбички... Интересен
негов поглед защо има толкова много
пликчета и шишета по пътища и в морето
- човекът е устроен така, че да не прави
излишни движения и да прави нещо само
ако му е максимално удобно.
Заради
мързеливия му характер...
е по-добре да
се освободи от тежестта с едно движение,
с което дори и кофата за боклук не може
да уцели. Като не уцели - е, голяма работа.
Като не уцели един, два, пет пъти, му
става навик и започва да хвърля където
свари, оправдавайки се с условията",
разказва колоездачът.
Двамата
с германецa поемат по пътя за Поти и
Тбилиси, преминават през много малки
диви местенца.
"Природата
тук е уникална. Райграсът е в естествената
си среда. Той е навсякъде - полета, зелени
като в Швейцария, край пътищата, дори в
дворовете на хората. Тревата е някакъв
странен вид, расте дребна, без да се
налага да я косиш."
По
пътища обаче е мръсно - пълно с шишета
и бирени метални кутийки. В реките плават
цели споени купища пластмасови отпадъци.
Според
Вячеслав причината на замърсяването в
повечето случаи не е заради пасажерите
на корабите или туристите по плажовете,
а заради ниската култура на местните
жители, живеещи в местностите покрай
реките, които се вливат в морето.
Един
от градовете обаче - Зугдиди, бил обсипан
с яркооранжеви кофи за боклук, същите
като в Румъния. Количеството им било
толкова голямо, че придавали оранжев
оттенък дори на зеления парк. Минувачите,
които попитал за чистотата на града,
благодарили на президента Михаил
Саакашвили.
След
Грузия пътешественикът се отправя към
съседна Турция
Още на първите километри
пука гума - заради парче стъкло от
поредната захвърлена на пътя бутилка.
Когато спря да я оправи, около него се
събират местните деца и младежи.
"Дадох
в ръцете на един 20-годишен младеж
боклуците, които бяха останали от мен,
за да ги хвърли в кофата, но въпреки
старанието ми да му обясня какво искам
от него, той ги хвърли в канала.
Погледнах
го сърдито и го накарах да ги вдигне.
Тук вече той ме разбра напълно. Започна
да тича по течението на водата и да ги
събира. Върна се обратно при мен и ме
погледна виновно", разказва Вячеслав.
По
пътя си нататък той се натъква на познати
гледки - пустинен плаж, който вместо от
пясък е от боклуци: милиони празни шишета
от козметика, бирени бутилки, хартии,
опаковки.
Много
от пътищата обаче - особено към Трабзон,
са модерни, гладки и по тях се пътува
лесно, "като по самолетна писта".
"Този
район на Турция е много добре структуриран.
По всичко си личеше, че са налети много
пари. Покрай морето са направени алеи
за разходки с тренажори по тях за
раздвижване. Има десетки пейки към
морето, кофи за боклук..."
Всичко това
обаче лъже за чистотата там
По
думите му в сравнение с Грузия тук е
много по-чисто, но като се загледаш,
става ясно къде е "скрит" боклука
- плажовете и бреговата ивица са обсипани
с пластмасови шишета от най-различен
размер и вид и брегът на места буквално
служи за сметище на местните.
Около
пет километра след Трабзон обаче той
попада на бунище - също на брега, където
всъщност работят хора, които разделят
боклуците на стъкло, найлон и хартия.
Първият признак за рециклиране ми
повдигна духа и мнението ми за Турция
почна да се променя, казва Вячеслав.
По-нататък
по пътя си обаче той отново описва контейнери с "детски" размери,
импровизации като 200-литров варел с
заварени дръжки отстрани, спонтанни
сметища и изхвърлени цели чували със
смет.
Мръсотията
е компенсирана от невероятни гледки и
пейзажи, диви незастроени плажове,
девствена природа - стига да гледаш
надалеч. Всеки
който се е наслаждавал на красотата в
далечината, е хвърлял боклуците в краката
си, възкликва пътешественикът.
По
време на обиколката си той среща много
други колоездачи, изминали хиляди
километри в пътуване до там, докъдето
им "свършат парите".
Един
от тях е 40-годишен грък, който всеки път
на мястото, където нощувал, събирал
всички боклуци и в саморъчно направеното
си ремарке зад велосипеда ги отнасял
до най-близкия контейнер. С годините
обаче му ставало все по-трудно.
С
навлизането в България нещата стават
още по-страшни
Българските
пътища са най-мръсни и лоши от всички,
по които съм пътувал, тук нещата са
оставени на самотек, възкликва велосипедистът.
"Беше
много мръсно, никъде
не видях една кофа за боклук, спирах
много пъти, за да го документирам.
Пластмасовите шишета са се събрали
на купчини, даже по дърветата,
окичени като коледна елха."
Една
от най-мръсните крайни отсечки от
обиколката му е пътят за Обзор.
"Хората
изобщо не ги е смутила красивата
природа, щом изхвърлят боклуците си по
пътя. Тук съм виждал цели планини.
Сериозно се бях ядосал как е възможно
това. Сигурно всичките тези хора ще
кажат, оправдавайки се, че няма условия,
че никой не им ги е предоставил и те са
нямали избор.
Пълен
абсурд. Големи хора, които се държат
като деца! Да не би сме инфантилна нация?!
Гледайки скъпите автомобили и човешкия
егоцентризъм, не бих си и помислил за
това, но уви, жал ми е за нацията!",
завършва песимистично Вячеслав Стоянов.
Източник:
www.vyacheslavstoyanov.com
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!