Орлин Пенев: Подготвя се закон, поощряващ безотговорни застрахователи

Фотограф: Юлия Лазарова
Орлин Пенев започва кариерата си в ЗПАД "Булстрад". Бил е управител на генералната агенция на ЗПАД "България" в Бургас. По-късно става изпълнителен директор на ЗК "Туринс", след това последователно е управител на застрахователен офис "Европа" на ЗПАД "Алианц България", изпълнителен вицепрезидент "Маркетинг, продажби и реклама" на "Алианц България холдинг", изпълнителен директор на ПОД "Алианц България". От 2001 г. е изпълнителен директор на ЗПАД "Алианц България". Специализирал е в Allianz Management institute и Swiss Re Academy.

- Макар и засега да са много малко, но и тази година имаше проливни дъждове, засегнали имоти. Увеличиха ли се сключените полици след 2005 г., когато се увеличиха тези аномалии във времето?

- Градушките през тази година не могат да се сравняват с тези през 2005 г. Не мисля обаче, че аномалиите отпреди две години са накарали хората да сключват повече застраховки. Причината е, че българите са свикнали да се надяват на държавата за помощ в такива бедствени ситуации. А притежаването на имот е отговорност и няма логика при щети върху този имот за тях да плаща държавата - просто защото тя не е собственикът.

Естествено, че в някои случаи подобно плащане от страна на държавата има социален ефект.

На пазара в момента има полици на съвсем достъпни цени от 5 лв. за 5 хил. лв. покритие, до 45 лв. за 50000 лв. Застрахователното проникване по застраховка "Имущество" на физически лица обаче е ниско, защото надделява мисленето "точно на мен ли ще се случи". Изключително голяма част от пострадалите жилищни сгради по време на наводненията през 2005 и 2006 г. бяха незаконно построени, а общинските - драстично подзастраховани.

- И все пак според данните на Комисията за финансов надзор (КФН) в последната година имущественото застраховане е отбелязало сериозен ръст.

- Ръстът на пазара по застраховка "Пожар и природни бедствия" като цяло е от порядъка на 10-12%, но основно за сметка на индустриалните рискове.

ЗПАД"Алианц България" също отчете над 50% ръст на имуществени застраховки на физически лица, като най-търсени са "Пожар и природни бедствия" и "Кражба с взлом". Обяснение за този ръст обаче е ниската база. Надали има компания, в която повече от 6-7% от премиите да идват от този тип застраховки.

- Има ли начин земеделците да се защитят застрахователно срещу сушата, от която пострадаха тази пролет?

- Сушата е незастраховаем риск. В някои страни има фондове на селскостопанските производители участващите в него си правят вноски и съответно са се разбрали фондът да покрива сушата като риск, но в него за събитие се признава примерно и ненавременното опрашване на дърветата.

Това обаче е фонд, не е застрахователна компания. В други страни в подобни случаи има и държавна намеса.

- А какво стана с идеята в България да има катастрофичен пул. Обсъждаше се дори в него освен компаниите да участва и държавата и той да покрива по-мащабните природни бедствия? Имаше предложения и за задължителни застраховки... Да чакаме ли в скоро време промяна, или нещата са още на начален теоретичен етап?

- Нека започнем от изясняване на понятието пул това е обединение на застрахователи за застраховане на определени или специфични рискове. В България има един-единствен пул за застраховане на гражданската отговорност за АЕЦ "Козлодуй".

Действително много се шуми около създаването на катастрофичен пул и въвеждане на задължителни имуществени застраховки. Независимо от това, че някои колеги поддържат тезата за задължително имуществено застраховане, въвеждането на такава застраховка, от една страна, противоречи на пазарните принципи, от друга страна, надали ще се приеме добре от населението.

А и твърде неясно изглежда все още структурата на този пул кой ще го управлява, откъде ще дойдат средствата за презастраховане, как ще бъдат изплащани от застрахователните компании обезщетения и т.н.

Едновременно с това има толкова много маркетингови инструменти, за да бъдат насърчени хората да се застраховат, че няма защо да се прибягва до задължителност на имуществените застраховки. Добра идея е парите за застраховка да бъдат освободени от данъци.

Спомням си през април в Асоциацията на българските застрахователи се получи писмо от комисията по бедствия и аварии към Народното събрание. С него ни уведомяваха, че започва работа по създаване на фонд по катастрофични бедствия. Тогава ние поискахме да ни изяснят по-конкретно за какво става въпрос. Така и не получихме отговор.

Сега чувам, че някаква неправителствена организация се е заела с подобен проект. Но явно подобни инициативи остават недовършени.

Според мен обаче истинският проблем за България не са наводненията, а земетресенията, защото страната е в земетръсна зона. А при един трус в България повечето сгради по бул. "Витоша" ще паднат.

Подобен пул създадоха в Турция. Там обаче задължителна застраховка се въведе само за новопостроените сгради, не е ясно какво става със старите, които не са включени в пула.

- Занимават ли се застрахователите с така актуалния проблем глобално затопляне?

- В последните години се забелязва, че щетите от природни бедствия се увеличават по интензивност, честота и размер. От проведените изследвания, от една страна, на застрахователните модели, от друга, на климатичните модели вследствие на глобалното затопляне се предполага, че застрахователните събития ще се увеличават в световен мащаб, ще бъде необходимо разработване на нови застрахователни покрития и ще се увеличи търсенето на застраховки срещу катастрофични рискове.

- Как ще коментирате тенденцията на спад на застраховките "Гражданска отговорност" и как се отрази на пазара либерализацията, след като КФН престана да определя задължителни минимални тарифи?

- Въпреки че няколко пъти бяхме близо до критичните 90%, всички очаквания са от началото на следващия месец граничният контрол за български автомобили да отпадне. Не знам обаче доколко трябва да се радваме, че това ще стане, защото това налага още по-сериозен контрол от страна на държавата на тази задължителна застраховка. Трябва още да се работи върху взаимодействието между МВР в лицето на "Пътна полиция", застрахователните компании и Гаранционния фонд.

- Това означава ли, че проверките за "Гражданска отговорност" трябва да станат по-активни след падането на граничния контрол?

- По-скоро говоря за свързване на базата данни на Гаранционния фонд и полицията. От друга страна, е съвсем естествено проверките за наличие на застраховка "Гражданска отговорност" от страна на "Пътна полиция" би трябвало да продължат.

- Какво е мнението ви за приетите преди седмица промени в Закона за изменение Кодекса за застраховане, с които отпадна правото на регресен иск към виновен водач, сключил застраховка "Гражданска отговорност"?

- Мисля, че ще има големи дебати около Закона за изменение на Кодекса за застраховане, защото АБЗ не е съгласна напълно с него. Според промените застрахователят няма право на регресен иск към лице, което има валидна полица за "Гражданска отговорност".

Хипотезата в случая е следната: причинилото щети лице показва валидната си полицата, издадена обаче от изпаднала в несъстоятелност компания. Тогава плащането на увреденото лице се извършва от обезпечителния фонд.

- Това звучи логично и справедливо от потребителска гледна точка защо да се плаща, ако добросъвестно е сключена застраховката "Гражданска отговорност"?

- Така е, но тогава съвсем ще отпадне стимулът за потребителите да купуват застраховки от добре управляваните и стабилни компании, те веднага ще отидат при онзи застраховател, предлагащ най-ниска цена.

Пазарът на "Гражданска отговорност" се движи само от цени, това е основният критерий, от който се водят потребителите. Ако тези промени бъдат приети в сегашния им вид, всички ще си купуват евтини застраховки, без да се интересуват дали цените, на които се продават, са достатъчни, за да е платежоспособна съответната застрахователна компания.

Моята лична позиция е, че е правилно да защитим потребителите, но не в пълния размер, защото обезщетенията при пътнотранспортно произшествие в някои страни от Европейския съюз са без ограничения. Трябва да се въведе регламентация, подобна на тази във Фонда за гарантиране влоговете в банките, където защитата е до определена сума и въвеждането на лимитите стана поетапно.

Просто с приемането на тези поправки на практика се поощряват потребителите да купуват полици от недобре управлявани компании. Мисля, че в този случай ролята на държавния контрол трябва да доминира. Функцията на държавата е да предотврати несъстоятелността, а не да се грижи добре за потребителите след настъпването й.

В Австрия например няма подобен обезпечителен фонд. Там компаниите в достатъчна степен разчитат на държавния контрол за предотвратяване на фалитите навреме, а не обезпечителният фонд да играе ролята на резервен вариант. Европейската застрахователна асоциация е категорично против създаването на подобни обезпечителни фондове.

- Какви са прогнозите за развитието на животозастраховането и реален ли е ръстът там? Не се ли дължи увеличението на обемите в този сегмент основно на ипотечните кредити, които много банки обвързват със задължителна застраховка живот?

- В момента ръстът в животозастраховането е реален. Преди години то действително беше използвано от някои компании с цел намаляване на данъците, но сегашното увеличение на обемите е реално. Доказателство за това е, че все повече компании предлагат спестовно животозастраховане и застраховки, свързани с инвестиционни фондове.

Този пазар има голям потенциал, който, ако се развие, може дори да изпревари имущественото застраховане. Рисковите застраховки "Живот", свързани с ипотечните кредити, не са двигателят на животозастраховането.