Източна Европа опитва да се защити от Русия

П олша се договори със САЩ за разполагане на база от американската система за противоракетна отбрана на полска територия. Украинците се опитват да ограничат движението на корабите на руския флот в украински териториални води. Чешкият премиер предупреждава, че има опасност Чехия да бъде погълната обратно в орбитата на Москва.

Руското нападение срещу Грузия изпълни със страх младите демокрации из Източна Европа, че Москва отново изпитва глад за завоевания. Тези млади демокрации се надпреварят да се защитават, като укрепват съюзите в сигурността със западните сили.

В петък Москва отново разтърси региона с изявлението на висш руски генерал, че споразумението за противоракетния щит, сключено предния ден между Вашингтон и Варшава, излага Полша на риск от нападение.

"Като разполага тази система, Полша 100 процента се излага на риск от удар", каза генерал Анатолий Ноговицин, цитиран от руската агенция Интерфакс.

В целия регион възкръснаха спомените за най-мрачните дни на съветското потисничество.

В Прага, където чехите в сряда ще отбележат 40-ата годишнина от съветската инвазия, смазала реформисткото движение, премиерът Мирек Тополанек изрази опасения, че историята се повтаря.

"Руските танкове по улиците на грузинските градове ни напомнят за съветската инвазия от 1968 г.", написа Тополанек в "Млада Фронта днес" - вестникът с най-голям тираж в Чехия. "Но това не е само история. И днес остава актуален въпросът дали ние ще бъдем или няма да бъдем в сферата на руското влияние".

Тополанек призова политическите си опоненти да подкрепят непопулярния му план за разполагане на елементи от американския противоракетен щит на чешка територия.

Откакто преди 10 дни започнаха боевете между Русия и Грузия, кризата се превърна във водеща новина и предизвика митинги в подкрепа на Грузия из цяла Източна Европа.

Полският президент Лех Качински и лидерите на четири бивши съветски републики отидоха заедно в Тбилиси миналата седмица, за да покажат солидарността си с Грузия. На митинг там Качински заяви, че руснаците "отново показват лицето, което познаваме от векове".

Полша беше разкъсана на две от Германия и СССР, когато те бяха съюзници в началото на Втората световна война. След войната Полша и останалите източноевропейски държави станаха съветски сателити за почти 40 години.

През последните години Русия засилваше страховете с навика да използва големите си енергийни запаси, за да упражнява контрол върху своите съседи. Москва прекрати доставките на газ за Украйна през зимата, след като с продемократичната Оранжева революция от 2004 г. Украйна пое прозападен политически курс.

"Страхувам се от онова, което се случва сега в Грузия", казва Юсте Виачулите, 23-годишен студент, един от хилядите хора, събрали се в четвъртък в литовската столица Вилнюс, за да протестират срещу руските действия в Грузия.

Той припомни, че руският анклав Калининград граничи с неговата страна и е "претъпкан с руски войници, ракети и танкове, на които ще бъдат необходими няколко часа, за да подпалят подобен кошмар тук в Литва, ако нещо се обърка".

От всички източни демокрации най-уязвима вероятно е Украйна, разположена между Русия и натовските държави, която също иска да се присъедини към западния алианс за сигурност.

Еугениуш Смолар, директор на Центъра за международни отношения във Варшава, заяви, че страни като Полша и Чехия могат да разчитат на по-голяма сигурност, защото вече членуват в НАТО и ЕС.

"Но не така стоят нещата с Украйна. Положението на Украйна буди страх", казва Смолар. "Украйна е много нестабилна политически, в нея има силни проруски политически елементи, освен това там руското разузнаване действа много активно", припомня Смолар.

Украйна е стратегически важна за Русия, защото по нейните тръбопроводи тече руски петрол и газ на запад. Украинското пристанище в Севастопол е база на руския Черноморски флот. Пристанището е дадено под наем на Русия до 2017 г.

След това Украйна иска руските кораби да напуснат. В сряда в знак на силна подкрепа за Грузия, Украйна наложи ограничения на движението на руските кораби, които Москва изпрати край грузинския черноморски бряг като част от руската военна атака.

Преди всичко Украйна, със своето огромно рускоезично население на изток и на юг, нанася огромни емоционални удари на руснаците и Москва е унизена от стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО.

Чувствайки се уязвим, прозападният украински президент Виктор Юшченко призовава Запада да подкрепи грузинската териториална цялост. Той отправи това послание в телефонен разговор с американския президент Джордж Буш в четвъртък.

Юшченко освен това подчерта значимостта на евроатлантическото партньорство, друг знак, че Украйна залага цялата си надежда в членство в НАТО. Грузинската криза засили опасенията на Украйна, че стремежът й да стане член на Алианса няма да бъде удовлетворен от НАТО заради страха от руска реакция.

Освен това има индикации за усещане на източноевропейските държави, че тяхното членство в НАТО не им гарантира достатъчна защита.

В предварителното споразумение за противоракетна отбрана, което Полша договори в четвъртък със САЩ, Варшава успя да изтръгне от Вашингтон ангажимент за по-бърза помощ от тази, която предлага НАТО.

Полският премиер Доналд Туск каза, че НАТО би се притекла твърде бавно на помощ на Полша, ако нейната сигурност е застрашена и че организацията ще загуби дни и седмици, за да задейства механизма на на тази помощ. "Няма полза от помощ, оказана на мъртъвци. Да чукнем на дърво подобно нещо да не се случва, но ако все пак се случи, Полша иска да бъде в съюзи, в които помощта идва в първите часове на евентуалния конфликт", заяви Туск.

Страхът в балтийските държави е още по-силен, отчасти защото подобно на Украйна и там има големи руски малцинства. Хората се страхуват, че Москва може да повтори онова, което стори в Южна Осетия, отцепническата грузинска република, където преди 10 дни започнаха боевете: да даде руски паспорти на етническите руснаци, а после да оправдае атаката с необходимост да защити гражданите си.

Големият въпрос, надвиснал над усилията да се градят военни връзки със западните сили, е дали тези връзки ще ги защитят или ще засилват напрежението.

Разхождайки се по площад "Независимост", сърцето на украинската Оранжева революция, 43-годишният лекар Олександър Пилипчук изказва опасения, че новият прозападен политически курс на страната му ще бъде смазан от Русия.

"Спомням си, че този площад беше покрит с оранжевите знамена на демокрацията. Страх ме, че може да стане кърваво червен", казва лекарят.